Внимание, котарак!
От три дена гледам снимките на този поразителен уличен побойник и му се възхищавам. Не стига, че е красавец, ами и какъв дух само! Реших, че може и да е останала бедна душа, до която да не e доплувал образът на Автентичния котарак. Споделям~
11:58:51 ч., 28.04.2006 г.
На мен ми изглежда малко тъжно… Повечето улични котки, които съм виждал са късокосмести, не бях виждал толкова дългокосместа улична котка. Затова заключавам, че за да оцелее тази козина, трябва да е първо или най-много второ поколение изгонена домашна котка.
Тоест този пич е много вероятно да е домашен любимец, примерно някакъв вид персиец или поне с кръв на персиец, който е бил изритан от топлия дом на стопаните си. Неговия дом.
Или някой от родителите му е бил изритан така, което е не по-малко гадно… Всъщност доста от тези котки са бивши любимци, които са станали „неудобни“. Ад ме хваща понякога, като се сетя как само хората имат разбиране за отговорността и пак само хората не са отговорни…
(„автентичният котарак“… Пратчет? 🙂
12:06:47 ч., 28.04.2006 г.
Не харесвам хора, които изхвърлят домашните си животни… било това куче, котка, пиле или гуменката си… Просто е гадно, уж си се хванал да се грижиш за дадено създание, а като ти писне, шут!.
Хм, според мен тези хора трябва да пробват какво е да останат самички на улицата и всеки да ги гони.
Този котарак сигурно е бил забравен при преместване или просто не е пожелал да си тръгне (все пак котките се привързват към жилището, не толкова към хората).
П.П. Да му сложим едно жълто око и е същински Грибо 😉
12:18:11 ч., 28.04.2006 г.
@turin: неее, няма да ти е тъжно. Загледай се в ‘пейзажа’ на първата снимка. В далечината се вижда пластмасова лопатка на земята. Значи по всяка вероятност това е нечий двор. И котаракът е просто от английски тип: пускат го да се шматка из квартала, да мародерства и другите котки, и стопаните им, а като огладнее се прибира за хапване и кратка дрямка на собствена територия. Мисля, че така котките са по-щастливи отколкото ако са затворени само в апартамента… Поне по-нормално ми се струва… Макар че собствената ми сиамка не си е подавала носа навън. Ама тя е почти нереално животно така или иначе 🙂
Бтв чак сега осъзнавам какви рискове поемат фотографите 😆 Да снимаш агресивен котарак е определено по-опасно от разцъкване из Ирак и Афганистан направо 😆 Виж го как се е приготвил да малтретира бедната камера и приносителя й. Последната снимка е някаква развълнувана една такава, явно човекът е бързал да щракне и да избяга максимално далече преди да са го докопали 😆
И да, Пратчет ги разбира котките, спор няма. Както и Ръдиърд Киплинг с „Котката, която си ходи и броди където си ще и където и да иде – все й е добре“. Да не пропусна Хайнлайновата „Врата към лятото“ и „Един от нас“ на Майкъл Маршъл Смит. И за други маци-главни герои ще се сетя, ама малко по-късно 🙂
12:48:01 ч., 28.04.2006 г.
Може, може… доста му е опърпана козината, сплъстена е и виси на вълма, затова реших, че е уличен, не дворен. А това с къщичката с дворче е рай и за стопаните, аз много искам да видя нашият Арти да е „господар на парче земя“.
Бях решил, че ти си го снимала и че ще знаеш със сигурност дали е уличен. Но иначе си е „автентичен“, направо е истински…
П.П.: От разярен котарак почти не може да се избяга, доказателството е пред мен, по лявата ми ръка. В понеделник се карахме жестоко с котарака и аз направих грешката накрая да се наведа и да протегна ръка, за да се уверя, че е добре. И той се хвърли с всичко остро по тялото си и сега вече позарасналите рани ме уверяват, че и моят котарак е „автентичен“.
А като се замисля какво щеше да бъде, ако беше не нашият разгонен котарак, който е толкова привързан към нас, а някой друг… Дето няма да реши да мусне хватката след само две-три сдъвквания…
Аз не бих останал да снимам така, макар да си падам юлбител на фотографията 🙂
14:54:42 ч., 19.05.2006 г.
Напоследък много често виждам дългокосмести породи котки.Ясно е,че те са били домашни животни и ми е мъчно,че хората вместо да осиновяват уличните изхвърлят своите пухкави приятели.Тъй като винаги съм искала домашен любимец,ми беше доста мъчно когато ми казаха, че не може, но дни след това дядо ми донесе вкъщи едно малко тримесечно котараче, цялото черничко и много сладко.Стана ми много мъчно за него,когато разбрах, че дядо го е отделил от майка му и после смята да го заведе на село.Животинчето постоянно мяукаше и накрая след дълги молби родителите ми разрешиха да си го гледам.Той и до сега е при мен и вече е на 1 година.С веки ден става все по-наперен и изобщо не прилича на нещастното същество,което беше в началото.Той се отърва от суровия живот,който има всяка улична котка.
16:31:37 ч., 21.05.2006 г.
Теодора, честито ти коте 🙂
15:23:16 ч., 11.07.2006 г.
Има мн хубави котета от уличните, но доста хора се отнасят гадно с тях. Моя го взех от една селска къща. Кой знае какво е станало с братчетата, дано не са ги хвърлили в някоя река както обикновено правят селските хора за да се отърват от излишните гърла. Края на юли навършва 1 годинка а вече е цели 6 килца. Не че го прехранвам, даже се карам ако някои от домашните му напълни догоре купичката, но просто си е мъж и такава му е структората. Отвреме навреме водиме битки и ръцете ми са се с по някоя нова драскотина. Разбирам че мястото му не е в апартамента, но вече твърде много се привързах и не знам как ше се приспособи към естествена среда, било то на село или в града. Страх ме е да не го сгази кола или кучищата да го затрият. Вече започна да се заглежда по мацки, и мислех да му направя мостче към бора до кухненския балкон но нз.
16:43:45 ч., 10.02.2007 г.
Този котарак е хубав на вид.Много красива окраска.Но как така една улична котка може да е толкова дългокосместа?!Би трябвало наистина да е някоя котка избягала от дома или изхвърлена от стопаните си.Жал ми е за котето.Добре че си се погрижил малко за него.Това че е побойник може да се дължи на факта че е бил в дом и отглеждан от някого.И щом козината му още не е оредяла значи е избягал отскоро.Лошото е че не бива това да е в категория смях- мене ми е жал че е в студа без причинно!А може и причинно…Зависи.