Прелюдия

– Днес ще бъда гад, – Петров гледаше мрачно.

– В какъв смисъл? – не го разбра жена му.

– В буквалния. Ще отида на работа, колегите ще кажат „Привет, Петров!“. Аз ще отговоря „Привет, момчета“. Те ще ми подадат ръка, за да се здрависаме. А аз няма да им подам ръка. Те ще ме попитат „Какво става, не ни подаваш ръка?“. А аз ще отвърна „Не мога да ви подам ръка“. Отначало ще ме попитам дали не съм сърдит. А аз ще отрека. След това те още повече ще задълбаят темата. Ще решат, че се надувам нещо. Ще започнат да бучат срещу мене. Кольо ще каже, че съм спечелил от лотарията и затова се правя, че съм нещо повече от тях. Кольо е гад, ще измисли и други подобни сценарии. И сам ще си повярва на измишльотините. Накрая и другите ще решат, че това са истини. И ще започнат помежду си да говорят „Ето как парите покваряват човек“. Слуховете ще стигнат до шефа. Той ще дойде при мен, ще ме прегърне през рамо и ще почне да говори, че парите са зло, а приятелството е вечно. След което ще ми поиска заем. И всички ще поискат. Аз ще им обясня, че нямам пари. А те няма да ми повярват и ще си помислят много лоши неща за мен. Скръндза ще ме нарекат. И така, от дума на дума, до вечерта никой няма да ме уважава. Може и да ме набият даже… – Петров изхлипа.

– Ама защо няма да им подадеш ръка? Не те разбирам, скъпи. Хем знаеш, че всичко ще завърши зле, хем си решил да не се здрависваш с тях. Ако подадеш ръка на приятелите си нищо лошо няма да се случи.

– Ами просто няма да съм в състояние да им подам ръка. Дори и да искам – пак няма да мога. Ръцете ми ще са заети.

– С какво ще са заети ръцете ти?

– Ще си държа панталоните! Защото нямам копче! Нали вчера се скъса. И те помолих да го зашиеш… А ти? Нарочно не го заши, за да загубя уважението на колегите си!

– Уф, забравила съм, миличко. Давай панталона да го зашия.

– Ето. Спаси ме от остракизма на обществото!

Публикувано на 10 май 2006, сряда, в 4:18 pm, в категория Смях.