Don’t Complain
Измина една много бурна седмица. Всички се бунтувахме, тръшкахме, задавахме въпроси като „С какво сме заслужили да ни управляват такива некадърни, некомпетентни и крадливи наглеци?“ и „Кога, аджеба, ще вземат да се нормализират нещата у нас?“. За да съм горе-долу в тон със събитията реших да започна петъчния постинг с кампания, която си преведох като „Ако не упражниш правото си да избираш, имаш ли право да си недоволен?“. Ей това имам предвид:
Тези плакати Don’t vote. Don’t complain! са от Индия, изработени са по поръчка на Citizen Consumer and Civic Action Group (CAG). Ain’t they right?
 |
И този петък няма да пропусна дейността на WWF. Подбрах три различни по своята същност, но все брилянтни според мен акции. Започвам с ето този материал, създаден за целите на National Park Wildlife & Plant Conservation Department. Агенцията, която стои зад интелигентната идея и елегантното изпълнение е Ogilvy & Mather, Банкок. С тази си работа печели награди в Кан и на One Show Annual през 2005. Простичко и ясно послание, визуализирано по изчистен, бе направо красив начин. Добре. |
И продължавам с едно признание. Като виден ползвател на AdBlock extension-а на Firefox (много ме дразнят всякакви мигащи, цъцкащи, връткащи се флашове, дето се опитват да изпият всичките ресурси на компютъра ми направо, ей) ми е леко гузно да пусна банер на собствения си блог. Обаче този си струва. Ето я втората добра идея на WWF за седмицата.
И накрая една акция на WWF, осъществена от Ogilvy, Мумбай.
Тази книга се нарича Amazing Animals. Разпространена е из всички големи библиотеки и книжарници. Отвън е луксозна, а отвътре… Празна. Бели странички. И само един малък надпис от вътрешната страна на хартиената обложка, който гласи „Protect our wildlife before it disappears“.
Имам и един бонус 🙂 Тези плакати оповестяват началото на специализирана изложба „Летящите динозаври“ в Royal Ontario Museum и ме радват ама страшно много:
DDB Торонто са илюстрирали въпроса „Динозаврите летели ли са?“ с много добро настроение.
11:32:04 ч., 12.05.2006 г.
Няма да коментирам останалото – както винаги, прекрасен подбор. Но с „Don’t vote – Don’t complain“ удари в десетката. Помня какви брутални дискусии имаше из блогосферата по изборно време, как упорито настоявах/ме за това; и колко думи ми/ни бяха нужни, за да се каже същото, което и двата плаката…
12:08:28 ч., 12.05.2006 г.
За мен си остава брутална самата кампания за съживяване на гласоподаването. Съжалявам, просто делегирането на власт с избори е за мен едно от най-циничните неща. Най-циничното е, че самите организатори се опитват да привнасят вина у отричащите принципите на представителната демокрация. Иначе разбирам пряката логика „който иска да е отговорен, да се разпише“, но не я одобрявам. Проблемът не е в липсата на по-мащабна ангажираност на хората в избори за делегиране на власт. Проблемът е в съществуването на такива избори.
За мен лично лошото на такива кампании не е че не сработват. Лошото е, че вместо да се търси решение на основния проблем, именно на вродения проблем на представителната демокрация, се търси пиперливот, скандалното, популисткото в директното заяждане с хората, които са против избирателната система и повече или по-малко обосновано не гласуват.
12:38:12 ч., 12.05.2006 г.
Честно казано: не знам. Най-заговарящия ме предизборен плакат казваше:
„Wahlen können die Illusion wecken Einfluss auf die Politik zu haben.“
„Изборите биха могли да създадат илюзията, че можеш да влияеш на политиката.“
Все пак не пропускам да гласувам.
Системата се променя/разрушава отвътре, не отвън. Трябва да си част от нея, за да можеш изобщо да й влияеш.
15:46:27 ч., 12.05.2006 г.
@turin: докато не ми бъде предложена по-добра стратегия за избор на властта/властниците, които ще вземат решения, които после ще касаят мен, ще опитвам да направя нещо с това, което имам.
Бягството от отговорност поради недоволство от наличния избор за мен не е решение, особено в този конкретен случй, и никога няма да стане. Иначе е удобно и дори интелектуално обосновимо, но уви, съвестта си не мога да замая с витиевати аргументи. А при мен поне опира там. Така че нямам накъде да бягам – знам си го и така и действам 🙂
18:02:39 ч., 12.05.2006 г.
Най-достижимата алтернатива е общото допитване по важните въпроси. Тоест – референдуми. В днешни дни не е толкова скъпо и трудно да се организират редовно. Но не се организират, защото властта има вреда от тях.
В момента важните въпроси се решават от представители, на които се делегират пълни права за представяне волата на хората по време на парламентарните избори. (да не се залъгваме – т.нар. „местни“ избори са практически същите; ако съществува изобщо върховенство на общински съвет, то той пък се назначава от парламента и/или правителството – тоест така или иначе местната власт не се избира пряко… така е, просто още един от абсурдите на съвременната политика;)
Понеже дългосрочните политически интереси (и съответно икономическите такива) на всички партии са еднакви (с наистина пренебрежими разлики), винаги се получава така, щото когото и да изберем, той пак прокарва съгласуваната обща политика. А не това, което се „обещава“ преди изборите.
Контрирането на естественото възмущение на гласоподавателите се прави с кампании и изказвания на самите политици, които обвиняват негласувалите. Че, видите ли, защото не гласуваха повече хора, затова сега сме на тоя хал. Причината не е в негласуването – агитацията за гласуване е презастраховане за достатъчно гласове на следващите избори, а не призив към събуждане на гражданските позиции в обществото.
Само ще ти дам един пример – колко са кампаниите, които призовават към преосмисляне на политическия модел? Или кампаниите, които бойкотират представителната демокрация? Не отделни банери на малки независими сайтове, а мащабни рекламни кампании, със силни и добре изразени послания? …Може и да има, не знам… Но ако има, то колко са, на фона на безбройните кампании за повишаване на „избирателната активност“?…
Политическата структура на обществото ни има нужда от такова про-изборно убеждаване, нещо повече, тя има нужда от това политическата култура на съвременния градски човек да се свързва по-тясно с позицията „аз гласувам“. Защото ако имаше анти-изборна нагласа, системата щеше да е застрашена. И щеше да направи единственото, което може да направи в такива състояния – преход към тоталитаризъм. Защото той укрепва и затвърждава официалната позиция на властта.
В този смисъл… радвам се, че си говорим за и против кампании за изборите… Че имаме възможност да го правим 😉
21:10:03 ч., 12.05.2006 г.
Виждам идеята ти май. А това за референдума го подкрепям напълно. Макар да ми се струва по-слабо възможно и от „добър политик“.
Но светът и по-големи чудеса е виждал. Защо не и това? Само не трябва да допускаме да спре да ни пука… 😉
22:36:31 ч., 12.05.2006 г.
Моята позиция е идентична с позицията на Алекс. Просто твърде груб материалист съм: живея на момента и ми е трудно да отхвърля решение, което горе-долу крета, в името на теоретично по-добра, но нетествана и залагаща на твърде много условности система. Освен това съм с еволюционна (as opposed to революционна) нагласа и винаги ми се е струвало, че драматичните скокове свършват в голямата пропаст, а не горе на баира.
То така както го написах излизам голям песимист някакъв, ама не съм 😀
22:25:43 ч., 13.05.2006 г.
О, не ме разбирайте „революционно“, нямам предвид действия за някаква промяна. Принципно съм против политическите революции, те никога не успяват. Говоря по-скоро за промяна на социалната нагласа, за по-дългосрочния план на гражданското разбиране. В управлението на обществото текат много и сложни процеси, те трябва да се разбират, а не да се действа сляпо по промяната им.
Патосът ми беше насочен и към това също така и да не се действа срещу промяната им.
Преосмисляне на властта смятам че неизбежно ще има, но това е въпрос най-малкото на десетичетия. Най-вероятно – и на доста по-дълъг период. Ключът към този процес, мисля, е в по-различното възприемане на териториалните разделения. Постмодернът „изяде“ почти всички териториални граници (политически, национални, културни…) и светът не може да разчита вече тотално на териториалното разделение. Когато дойде време да отпадне то, ще отпадне и днешната концепция на властта. Защото тя е градена хилядолетия на териториален принцип. С отмирането на териториалното разбиране на света (за което важна роля има и Интернет;) ще дойде време и за преосмислянето на властта.
Така казано, не зная дали звучи „революционно“ или „еволюционно“, но е много общирна тема. Важното за мен е, че има някаква конкретна причина вече (глобализирането и отпадането на териториите като основен социален ресурс) конвенционалната власт, уреждана с делегиране на пълни права от хората върху малък елит, да бъде преосмислена и отхвърлена.
Това е дълъг процес, но отдалечеността му от нас не означава да се втурваме към избирателните урни. Действието „на всяка цена“ не е ценно, ценно е само правилното решение. И да, на мен ми пука – това, че говоря против изборите не значи, че не ми пука. Много хора гласуват, нима на всички им пука? (Спадането на интереса към изборите у нас ще отмине, това е временно явление и не е показателно; българите са отчаяни от политиците, това не значи, че са преосмислили нуждата от изборна демокрация по принцип. А че просто са ядосан.)
10:50:41 ч., 14.05.2006 г.
Така… Да, съгласна съм с теб, че е необходима промяна в социалната нагласа и т.н. Въпросът обаче е: докато чакаме това да се случи/работим за случването му ТРЯБВА ли да гласуваме или не? За тези 10+ години, които ти прогнозираш, че са необходими, да се самоизолираме ли или поне малко да наклоним везните в желаната от нас посока?
Много съм боса в политологията и политическите науки въобще, освен няколкото курса в университета преди бая време не съм си давала труда да ги изучавам, защото остави, че не са ми интересни, ами и теоретизирането не ми е силна страна. Не мога да преценя дали глобализацията ще спомогне за бутането на сегашната порочна система или просто ще даде още повече власт в ръцете на малцина… Но мога да видя с очите си какво се случва когато на изборите отиват да гласуват само лумпени и пенсионери. Така натрупвам (лош) опит и знам, че всеки умен човек не трябва да оставя избора в ръцете на глупаците.
Има го и момента с ‘правото на мрънкане’, разбира се 🙂 Това е водещото в живота ми: стремя се да бъда максимално изрядна, за да мога да го изисквам от всички около мен. Нямам кола, защото смятам, че е голям замърсител, задръства улиците на града, изчерпва незаменими ресурси. Въпреки че и на мен ще ми е по-лесно ей сега да се метнем с Тото на бубуто и да отпрашим някъде извън София, вместо да правим сложни сметки кой автобус докъде може да ни закара, кога тръгва, кога ще ни върне… Обаче когато изляза на улицата и почна да кашлям от практически негодния за човешка консумация въздух – мога да кажа „Аз не съм виновна за ситуацията“. И да поискам от всички, които паркират на тротоара, а аз трябва да лавирам между мръсните им калници, да ми се махнат веднага от града! По същия начин е и с гласуването. Аз съм избрала кой да ме представлява, ако той се дъни – имам правото да му кажа, че е тъпак и искам да промени поведението си. Ако обаче никога не съм гласувала… от кого ще изискам промяна? От избраника на бай Пешо ли?
Родителите ми са хора на възраст вече и ‘благодарение’ на нашите политици станаха върли скептици. Твърдят, че „Всички са маскари“ и не искат да гласуват за никого. Примерът, с който се опитвам да ги убедя, че все пак трябва да упражнят правото си на глас, е следния: трябва да си купиш хляб, искаш го да е бял и пухккав и на ниска цена, отиваш в магазина, но там има само от баятия и леко клисав, не искаш да го вземеш, но просто ТРЯБВА, защото трябва да ядеш, затова избираш най-малко клисавия и си го купуваш. Знам, че притчите и битовистичните примери са за сектанти 🙂 Но все пак: докато чакаме да пуснат новата фурна (или работим на строежа й) – да ядем каквото съседът е решил, че иска ли?
11:51:25 ч., 14.05.2006 г.
Права си и разбирам какво казваш. И аз бях преди време изцяло „за“ действията, дори и когато единствено целта ги оправдава и иначе са компромис.
Но има една голяма разлика – никой няма да ни „направи“ промените, никой няма да построи новата фурна, нито да промени системата, само защото сме го заслужили с дългогодишно гласуване и правене на компромиси с властта.
Също така никой няма да се трогне, ако гласувам и след няколко месеца кажа „не съм доволен, не изпълнявате обещаното, възмущавам се“. Дори и да си повтарям, че „имам право“ да го правя, защото съм гласувал. Дори и да казвам, че постъпвам отговорно и че начинът да се „оправят нещата“ е винаги да се гласува и винаги да се търси отговорност. От мен, от тези дето съм избрал и т.н.
Не казвам, че решението е в простото намаляване на активността. Виж в Щатите какво е – пълно е с хора с пъти по-ниска от средната за България дори политическа култура, относително малко хора изобщо гласуват, всички си мислят, че живеят в най-великата страна, а всъщност не са мръднали политически от времето на войните им.
Аз казвам, че това да се отхвърля представителната демокрация е активна позиция, не е отказ от мнение и трябва да бъде разбирано, премисляно, прилагано. За мен начинът да помагам на това развитие е да опитвам да уточнявам моята си и на хората около мен нагласа по въпроса. Не да „агитирам“ чак – става дума по-скоро за спомагане на публичния диалог по въпроса.
Защото в момента (не „сега“, а в тази ни система, с медиите и контрола на информацита) в публичното пространство просто няма място за такъв диалог. Не че няма нужда, няма място – защото никой не прави такова място. Всеки казва по медиите (които се самопровъзгласяват за основен и единствен проводник на публичното), че единственото решение е да отидем още веднъж до урните, още веднъж да изберем Идиот Идиотов, който ще изпълнява нечии мащабни управленски и икономически планове и след това повтаря, че това е доброто, че така трябва.
Не знам… На мен това ми прилича на остарялата максима, според която право на щастие има само страдалият. И че доброто е награда. Един вид „мъчете се, някой ден ще бъдете възнаградени“.
Това е странна европейска нагласа, не зная откъде тръгва. В християнското Средновековие не може да е виряла силно, защото пътищата господни са неведоми, Той въздава не по заслуги, а по благодат. Ренесансово също не изглежда да е, по-скоро е резултат от промишлената революция в Европа. Тоест не е културно обяснението, а чисто икономическо. Появяват се фабриките и трудът в тях е тежък, а отплатата – ниска. Човек трябва да живее сред шум, мърсотия и опасни машини. За да се „усмири“, явно е втълпена и засилена тази нагласа.
И затова и днес ходим на работа и „търпим“, като се надяваме някой ден да съберем пари за къща с двор или за нова кола. Или пък гласуваме и се надяваме все някой друг да ни оправи.
Понеже ме питаш, аз казвам: не, не ям каквото съседът ми е решил, а отказвам да сърбам такава попара. Не е казано, че човек с власт и управници ще живее. Трябва ни човешка близост, вяра и храна и вода. Но не и власт, тя е нещо външно в случая. Обществото трябва да отхвърли по-категорично властта (и сега има наченки, в някои страни има силно местно самоуправление например, другаде пък има редовни референдуми – пак ще дам примера с Швейцария, макар да не е коректен съвсем). Но докато това не стане, избирам да имам обоснована позиция срещу представителната демокрация. Не действам, не преча на никого да гласува и да управлява.
Просто от двете неща, от които се нуждае всяка власт, подчинение и уважение аз избирам да давам само подчинението. Хлябът така и така винаги ще бъде баят, приказката за топлия и пухкав хляб е рекламно мото на хлебарниците…
Тъй мисля аз, де 😉
15:49:59 ч., 13.05.2009 г.
Thumbs Up
– quote –
Владо
12:38:12 ч., 12.05.2006 г.
Честно казано: не знам. Най-заговарящия ме предизборен плакат казваше:
“Wahlen können die Illusion wecken Einfluss auf die Politik zu haben.”
“Изборите биха могли да създадат илюзията, че можеш да влияеш на политиката.”
– quote –