Успокоеност

Цялата седмица бях почти напълно и съвсем офлайн. Първите два дни малко ме мъчеше абстиненцията, признавам, но след това някак претръпнах и престанах да се чудя какви ли събития из мрежата пропускам. Отпуснах се, бях спокойна, уверена и се наспах като за няколко месеца накуп. Е, нищо интересно не се й случи, разбира се, но ще го преглътна 🙂

Прибрах се вчера следобяд и само като видях що матрял за четене се е натрупал… Обезкуражих се, че някога ще успея да го свърша въобще! Затова и зарязах всичко, отдавайки се на мързелуване и телефонни разговори.

И стигаме до днешния много важен и хубав ден: тази сутрин получих една невероятна новина, най-хубавото, което ми се е случвало през последната една година. Стана ми толкова красиво едно такова. И нищо не успя да ме разстрои дори и за секунда: нито недоспиването (станахме в 6 сутринта), нито задръстванията, нито размотаването от етаж на етаж и от сграда в сграда, нито безподобната арогантност на една дребна душица, нито дори грозното ми стъпване в огромна дупка на тротоара край Петте кьошета. Да видят те 😆

Пък и като цяло денят си беше приказка. Обядвахме във Вила-нещо-си (не мога да му запомня пустото име и това си е), дето е срещу Военна болница – разкош. Смея да твърдя, че крем брюлето там е откровение, а тирамисуто е от друга планета направо. След това се сдобих с джиджани бели патъчки с каишки, да са ми честити. Успяхме да снабдим и Тото с въжделените кецове, което си беше повод да празнуване направо – все пак от 2 месеца ги търсим точно ей такива. И накрая се забутахме в новото мол.

Верните места в цялата сграда са две: coffeeheaven и Genesis. В първото релаксирахме с чаша ледено лате. И напитката беше яка, и бишкотата. Диванчетата са супер удобни, а климатикът не позволи на неколцината заблудени в пушаческия дял на заведението да ни одимят. И като бонус: може да запяш стените и да се чудиш кой сляп дизайнер е предпочел комбинация на оранжево с тъмно лилаво 🙂 От Генезис пък се сдобих с изключително сладък котарак-разбойник, гонещ една рибка. И си набелязах сервиз… Като си построим къщата-мечта – ще си го купя. На сегашното ни скромно апартаментче просто не му отиват чинии от по 30 кинта и повече парчето.

Отбихме се и в киното, разбира се. Нямаше нищо интересно за гледане, та се прежалихме с една Невъзможна мисия. „Става“ е най-многото, което мога да кажа за филма, не си струва да пиша повече просто. За сметка на това удобните фотьойлчета, голямото разстояние между седалките (че нали сме дългокраки) и качествения звук на Зала 2 получиха отлична оценка. Смятам, че на Мултиплекса му е време да мре вече – кой нормален човек ще се нагъчка в онези невъзможни седалки, дето имаш чувство, че рупащият пуканки от задният ред направо ти е седнал на главата. Да не споменавам за мизерния звук и още по-гадната политика достъпът до тоалетните да се заплаща с 30 стотинки. Да, в мола тоалетните са хем много яки, хем безплатни, тествахме ги 😎

Сега си седя на диванчето, обула съм си новите обувки уж да ги разтъпквам, че утре съм решила да вилнея цял ден по улиците именно с тях, ама всъщност чета блогове с крака върху дивана, никакво ходене повече, моля, най-много да пропълзя към легълцето след малко, и си се усмихвам кротичко както съм си самичка пред екрана. Хубаво ми е.

Публикувано на 22 май 2006, понеделник, в 11:51 pm, в категория Пазарно, Празнично.