Приказна луна
Много обичам да чета приказки. И да ги разказвам след това, разбира се.
Присетих се за любимите си истории вчера, защото случайно попаднах на The SurLaLune Fairy Tales. Където се ровя вече десетина часа. Има сума ти класически приказки, които си ги спомням само като сюжет, забравила съм подробностите и сега се радвам да ги преоткрия. Интересни са народните приказки, събирани от разни краища на света (в момента съм още на канадските, много странни ми изглеждат на фона на нашите доста по-цивилизовани истории). Допада ми да чета за символизма в приказките, занимателни са ми различните стилове за илюстриране, забавлявам се.
Има нещо много истинско в уж измислените истории за деца. Няма я захаросаността на съвременните Hollywood-like stories, няма го страхът „да не кажа/напиша нещо, което може да се изтълкува превратно и да увреди невинните детски съзнания“. Невинни, ама друг път. Всяко дете знае, че лошият трябва да умре, а не да го влачат по съдилища докато особено добър адвокат не намери вратичка как да го измъкне. И на никое дете не му е жал когато плановете на злодеите се прецакат. Децата не се плашат от първоначалните трудности, които добрите срещат по пътя си, защото знаят: доброто винаги побеждава.
The SurLaLune Fairy Tales се самоопределят като:
A portal to the realm of fairy tale and folklore studies featuring 44 annotated fairy tales, including their histories, similar tales across cultures, and over 1,300 illustrations. Discover hundreds of fairy tales from around the world here.
Аз лично не задълбах чак толкова много в studies частта, а обърнах внимание на стотиците вълшебни истории и илюстрациите към тях. След което абсолютно незачитайки някакви измислени „издателски права“ (да, защото отдавна правата не са на авторите, а се държат от шайка алчни… да не продължавам, че ще ми отиде вълшебното настроение) се разрових из мрежата и намерих ама страшно много приказки. Че и в mp3 формат даже! Сега ще си даунлоудна някои от тях и ще ги запиша за Теда. Доволна съм като котка върху добре напалена руска печка.
03:51:23 ч., 13.06.2006 г.
Ani, ne suvsem v tozi red na misli, no puk tochno po temata:
ot godini bezuspeshno se opitvam da namerya edna prikazka, koyato beshe nai-lubimata mi v detskite godini. Kazva se „Babino surnentze“. Razkazva se za edna malka surnichka, koyato chupi kracheto so i izostava ot stadoto, tochno predi da padne purviya snyag. Za kusmet edna babichka, izlyazla v gorata da nasubere poslednite suhi suchki predi snegut da gi zatrupa, ya namira i pribira u doma si, kudeto se griji za neya zyala zima. Na prolet, surnenzeto- veche zdrava i porastnala surna se sboguva s babata, a sledvashtata zima ya navestyava otnovo, tozi put sus svoeto novorodeno surnentze. Prostichka istoriya, no razgazana s takuv maistorluk i sladkodumstvo, che eto 20 godini po- kusno, samo misulta za neya me prosulzyava. A za ilustraziite da ne govorya, prosto neveroyatno realistichni i krasivi-kato si zatvorya ochite i pochtiiii gi vijdam. Abe faktut che tazi knijka e ostavila takuv dulbok spomen v men e sam po sebe si krasnorechiv, taka che nyama nujda da obyasnyavam kolko mnogo bih iskala dvete mi deza da mogat sushto da se dokosnat do neynoto vulshebstvo. Za sujalenie ot 2-3 godini se opitvam da ya namerya, po pazari, antikvarni knijarnizi i kude li ne oshte. Osven tova ne sum sigurna dali beshe ot bulgarski ili chujdestranen avtor, zatova dori prevedoh zaglavieto na nykolko ezika i ya tursih iz neta, no uvi bez rezultat. Ta vuprosut mi e, dali imash nyakakva ideya kakvo poveche moga da storya za da ya namerya. Blagodarya predvaritelno 🙂
09:49:22 ч., 13.06.2006 г.
Привет, Свилена 🙂 Не, за съжаление не знам кой е авторът на тази приказка, макар че ми звучи толкова познато… Чак яд ме хваща, че не мога да се сетя. И илюстрациите някак си ги ‘представям’ – приличат на „Работната мецана“, „Горската аптека“ и „Баба Меца е сърдита“, нали? На корицата е една баба със забрадка (бяла?), която е прегърнала сърничка с превръзка на предното краче… май…