Ръзности

Вчера празнувахме 60-та годишнина на татко, да ни е жив и здрав – с тежката маса и разговорите за детството, задължителни елементи на всяка наша фамилна сбирка 🙂 С брат ми се опитахме да убедим родителското тяло да не прави ремонт, а направо да продаде стария си апартамент (който е твърде голям за двама души) и да купи нов, по-малък и на по-хубаво място. Успяхме донякъде. Отказахме ги от замисленото грандиозно преустройство с бутане на стени, зидане на нови стени, изолация (термо и хидро), подмяна на дограма, дюшемета, тръби, мебели и т. н. Но не се навиха да заменят жилището си засега. Отложиха за след година-две време. Ще видим.

Все пак днес замъкнах маман на оглед на един двустаен. По обява ставаше дума за 71 квадратни метра, с хубава гледка, близо до Стамболийски. Оказа се, че е максимум 55 квадрата (и то ако включим и мазето), намира се близо до Константин Величков и изгледът от една страна е към коритото на Владайската река, а от другата – към циганското гето.

Малко ме хвана яд, че така заблуждават в пустите му обяви. Не е ли противозаконно да баламосваш потенциалните си клиенти с откровени лъжи? Не ми се разправяше с брокера, дето ни обясняваше как до месец-два щели да разкарат къщите на циганите, защото се били самонанесли. От край време тези къщи са си били цигански, със сигурност не са ‘новопоявили се’ и не виждам как някой може да ги бутне от там. Както и да е, беше полезен опит – затвърди се убеждението ми, че брокерите на недвижими имоти са едно от най-лъжливите племена на света.

Въобще понеделникът беше доста противоречив. Навъртяла съм поне 5-6 километра пеша, в най-голямата жега. Успях да събера доста информация и изпълних едната важна задача за деня. Обаче втората… Има няколко решения като нито едно от тях не ми допада. Много размисъл ще се хвърли преди да приключа с нея.

И даже бях за кратко помощник-бояджия 😆 Утре – пак.

Публикувано на 24 юли 2006, понеделник, в 10:32 pm, в категория Всекидневно.