Съвсем

Денят започна ама наистина freaky – напълно в унисон с вчерашния ми срив. Първо, спах само 4 часа и половина. Събудих се по тъмно, още преди 5 часа, беше ми нервно и вътрешно изтормозено. След което направих план-графика за нещата, дето трябва да свърша за деня, поужасих се от длъжкия списък, пих едно кафе и тръгнах по жежките улици. Още на първата ми спирка ми сервираха такава една новина, от която в първия момент ми се подкосиха краката. Веднага след това му ударих и кротък, но напоителен рев, седнала в близката градинка като дете-сираче, сам самичка. Бях съсипана. Е, събрах всички сили и продължих да изпълнявам плана си. Обаче нямах грам хъс. Издебнах една маршрутка за у дома и зарязах всичко и всички. Да, много работа имам, ама в такова настроение нищо не можех да свърша. И точно преди да си вляза в блока ми позвъниха: новината от началото на деня всъщност не се отнасяла до мен, да съм спокойна.

Поникнаха ми крилца на петите, честна дума. Усмихнах се широко от ухо до ухо, грейнах цялата. Все едно всички проблеми са си отишли като по магия. А то не е така 🙂

Та… нещата, които не свърших, включват:

1. Не успях да занеса лаптопа на поправка. Минах през фирмата, от която съм го купила, ама недружелюбен хлапак ми поясни, че те нямат нужда от повредени компютри, какво да ги правели, трябвало да го нося в сервиза. Къде го този сервиз? На стотина метра от митницата на аерогарата! Това, честна дума, си е на края на света! Другата седмица ще издирвам къде точно са се зафичкали тези хора…

2. Не минах да доплатя дивана и да договоря ден, в който да ни го доставят. А трябваше. Остава за понеделник.

3. Не си купих куфар за понеделнишкото пътуване. И въобще не виждам кога ще сколасам да намеря време за тази задачка-закачка. А трябва…

4. Изпуснах за малко личния си лекар за едно глупаво направление. Ще трябва Тото в понеделник да го притесни.

Обаче успях:

1. Да купя подарак за Тото – нали му е ден днес, сисадмински 🙂 Една малка възглавничка за пътуване в шотландско каре заслужи любимият, да ми е жив и здрав.

2. Да купя подаръци за двете ни племеннички Петя и Ина – днес им празнувахме рождените дни.

3. Да грабна една бутилка мартини от близкия магазин. И да прасна едно питие за отскок преди да тръгнем към гостито.

Равносметката за деня:

1. Натикаха ми главата в най-дълбоката кална яма, след което ми се извиниха, а аз реагирах като Jack in a Box и скапаното ми настроение хвръкна до небето (макар и за кратко).

2. Прекарах изключително приятна вечер с девер ми, снахата и племенничките. Ей преди малко се прибрахме.

3. А гадостите продължават да се случват – към 5 и половина следобед ни спряха топлата вода. Само дето нещо толкова дребно не може и грам да ме разстрои.

Вече.

Leave a comment