Звуци, аромати и гледки от делника

Кафе в Люлин с огромен заден двор, пълен с люлки, въртележки, пързалки, катерушки. Всички маси са заети: няма нито един мъж, само майки с деца от 1 до 5 годинки. Шумът е неописуем. Винаги съм казвала, че Теда е супер разглезена и с твърде фриволно поведение. Е, оттеглям си думите. Толкова дяволски изчадия на едно място не съм вярвала, че може да се съберат. Помниш онази сцена от From Dusk Till Dawn, когато изведнъж всички се оказаха вампири? Ами бяха къде-къде по-малко страшни от момиченцето, дето замеряше невинни хора с мечето си, и гледаше с еееейййй такива сини очи, аха-аха да ти прегризе гърлото. Двегодишен русичък дебеланко пък пълнеше памперса с особена бързина и ефективност – завършено химическо оръжие за масово поразяване. За девойката и младежът, дето се сбиха на пързалката, няма и да пиша. Не деца, а командоси. И неунищожими като хлебарки! Падат си на главата върху плочките, стават, поотупват се и продължават да тероризират всичко в околността. Страшно.

И тонове junk food по масите. Солети, зрънчо, бисквити, шоколади, сокчета, чипс… Само като ги гледах и ми се обръщаше стомахът от мазнотията. Май и затова само една мама беше стройничка, всички останали бяха огромни! Определено ми личеше, че съм само леля.

* * *

Бял Опел Астра, полицейски, спрял на Витошка до НДК. Вътре седят двама полицаи, трети се е подпрял на капака, още двама стоят на сянка под близко дърво. Слушат наистина силно музика, носеща се от уредбата на колата. „Хитрите мечоци“!!!

* * *

Зелен чай с портокалови корички от магазина до колелото на петицата. Във вакуумирана опаковка, и пак ароматът му е всепроникващ. Раницата ми ухае на свежест.

* * *

Кафе-аперитив „Бригада“. Сервират сандвичи и кола. Празно.

* * *

Пазаруването на дрехи в края на сезона си има и предимства, и недостатъци. Цените са повече от приятни. Обаче се отплесваш, съблазнен от добрата оферта, и се оказва, че си похарчил малко състояние за дрешки, дето я ги носиш още две-три седмици макс, я не. А догодина вече ще са неактуални. Е, напоследък така или иначе купувам само класическо облекло, чийто чар и използваемост не са еднодневки. Умна Антония.

* * *

Минах през повече от 20 (ако не и 30 даже) магазина, продаващи бански. Равносметката е горчива. Тази година близо 70% от моделите са в електриково синьо – един от най-омразните ми цветове! А и като кройка нищо не харесах. Т. е. одобрих само два.

1. Доста изрязаният цял бански с изцяло гол гръб от Zaza (и то срещу прилична сума) почти успя да ме прелъсти… но отровно зеленият му цвят беше наистина труден за понасяне.

2. Сърцето ми остана в изчистения, нежен, класен цял бански на Perla, струващ някакви си малко повече от 580 лева. Айде нема нужда, молим.

Чудя се дали да не си купя бански от Гърция. Няма да са по 250-300 евро със сигурност 🙂

* * *

Теда:

А, бе, вие, възрастнитееее…. само си ги измисляте едни.

А, бе, ние, възрастнитеее…

Коментари

  1. Gravatar zImage
    00:20:28 ч., 23.08.2006 г.
    1

    So true 😉

  2. Gravatar Дончо
    13:20:44 ч., 23.08.2006 г.
    2

    Зелен чай с портокалови корички от магазина до колелото на петицата. Във вакуумирана опаковка, и пак ароматът му е всепроникващ. Раницата ми ухае на свежест.

    Това спокойно може да е сравнимо с junk-храните. По химическо съдържание най-вече. Представи си какъв як „проктър“ е нещото, след като дори вакуумираната опаковка (която не е нищо друго от полиетилен, пак химия) не издържа.
    Иначе си невъобразимо права за 80-150 литровите майки с деца. Неприятна гледка. Една частица от кошмарите ми е моето Веси да стане такава 80+ литрова леля. Вай, вай!

  3. Gravatar zImage
    14:00:52 ч., 23.08.2006 г.
    3

    Хм, не ми изглежда никак химическо – просто изсушените портокалови корички си миришат силно, а торбичката е запоена с онези „поялници“ за полиетилен, но не е чак херметично затворена.

  4. Gravatar Антония
    21:35:53 ч., 23.08.2006 г.
    4

    Еее, Дончо, на теб Веси ти е кукличка направо, въобще няма място за притеснения според мен 🙂 Пък и предполагам не изхранва Ангел с чипс и шоколад. Бтв и снаха ми е кльоща въпреки раждането и гледането на Теда до третата й година, ама то защото е толкова злояда, че чак ми е терсене да я гледам като се храни – с такова нежелание рови из чинията, едно мрачно изражение застива на лицето й при всяка хапка… Мъка направо.

    А за вакуумираното пликче на чая – ми не съм се изразила правилно, разбира се. В магазинчето има едни големшки стъкленици, пълни с насипен чай. Казваш колко грама искаш и девойката ти отсипва в пликче, което след това ‘запоява’ с една машинка. Което в никакъв случай не е вакуумирано, разбира се, толкова ми е бил акъла снощи като съм писала 🙂

    Бтв чаят и на аромат, и на вкус е доста добър. Като английски възпитаник бая чайове съм опитвала, имам изграден вкус и горе-долу уцелвам качествените сортове и смески. Досега не бях взимала зелен чай с портокалови корички, струваше ми се малко еретично, защото портокалът е твърде силен за толкова деликатна напитка. Отличен е в коледния черен чай, носи плътност, наситеност една такава, но все не успявах да си го представя с по-лекия и нежен зелен чай. Е, оказа се, че напразно съм се опасявала от несъвместимост – много е яка комбинацията, препоръчвам.

  5. Gravatar Дончо
    00:56:25 ч., 24.08.2006 г.
    5

    Ееее, то ако опре до изхранването на Ангел, той само с чипс и шоколад ще иска да се изхранва :).

    Иначе за чайовете: темата ми е интересна, още повече че масата колеги са маниаци на тая тема и само чайове забъркват по цял ден. Че и ги обсъждат, и още какво ли не. А са датчани, не англичани. Имат едни такива голеееми кутии и чат-пат бъркат в тях и вадят важно разни безценни пликчета.

    Аз кафе гледам да не пия вече, чаят може и да се окаже добра алтернатива. Да знаеш някой сайт за чайо-лаици?

  6. Gravatar Антония
    10:04:31 ч., 24.08.2006 г.
    6

    Всъщност никога не бях чела нищо систематизирано за чая. Нали си го пия от дете и някак не ми беше хрумвало да се ровя за информация… все едно да търся данни за хляба или нещо подобно 🙂 Та зарових се аз ей преди малко, започвайки (естествено) от Wikipedia (много е подредено ентрито, изключително образователно), минавайки на бегом през UK Tea Council (имат си Съвет по чая!), който ме отведе до блога World Atlas of Tea (някакъв младеж пътува из Индия, Китай, Тайван и т.н., щял да пише книга за чая). И ми стана много интересно. Може би ще се захвана да преведа малко инфо на български, с научно-популярна цел. Защото определено ми е писнало да си поръчвам чай, а да ми носят отвара от лайка или, още по-ужасно, от каркаде 🙂

    А от личен опит да кажа, че в България е много трудно (да не кажа почти невъзможно) да се намерят висококачествени чайове. Внасят се евтинджоси или комерсиални чайоподобности. Приятелите ми всички знаят като отскачат до Острова да не питат какъв подарък искам, а направо да носят кутийка чай 🙂

    Пия главно зелен чай, защото е лек и освежителен, мога да погълна 2-3 литра на ден. Освен вкусен, той е и доста полезен – не само за хидратиране, но и като антиоксидант. Преди няколко месеца в Medscape излезе статия, че се правят клинични опити (т.е. минали са етапа с експериментите с животни и са стигнали до хората :wink:) за профилактика при болни от рак на стомаха. Резултатите са обнадеждаващи. С черния чай внимавам, защото има по-високо съдържание на танини и ако прекалиш – може да ти пораздразни лигавиците. Две-три чаши на ден ми е максимума, като доста експериментирам с блендовете. Много ми допадат вариантите с бергамотово масло, недолюбвам жасминовите цветове и ментовите прибавки обаче, твърде ‘парфюмно’ ми миришат някак. Пила съм и малко бял чай, но според мен беше менте – имаше типичен вкус на зелен чай и се продаваше насипно, което е недопустимо за него. Ще разчитам на следващия пътешественик да донесе кутийка-две. А за споменатия в Уикипедия oolong за сефте чувам. Трябва да проверя при ‘агентите’ дали продават такова чудо и да тествам 🙂

  7. Gravatar Даниел Панев
    19:30:04 ч., 24.08.2006 г.
    7

    Антония – пробвай yerba mate. Знам, че не е чай, ама все пак го пишат като „чай“ и изобщо… Интересна напитка е.

  8. Gravatar Антония
    20:01:53 ч., 24.08.2006 г.
    8

    Дай идея къде мога да го намеря? Защото винаги съм искала да пробвам, но съм го мяркала само в някакви много съмнителни найлонови пликчета да го продават, твърде фалшиво изглеждаха.

    Имам приятел-бразилец, с когото съм говорила за матето – успя да ме запали по идеята главно с описанието на разните ритуали, съпровождащи приготвянето и пиенето на отварата 🙂 Пък и нали викат, че хем е с много кофеин, хем не те разтреперва както се случва при предозиране с кафе 😉

  9. Gravatar Даниел Панев
    13:50:20 ч., 25.08.2006 г.
    9

    Ами аз го намерих случайно в Пикадили в City Center Sofia. Мисля беше произведен в Аржентина, така опаковката го докарваше, въпреки оставя известни съмнения за една дълга редица E-та в съдържанието…
    Но като за първи път – става.
    И не – не те разтреперва. Като се предозираш „олекваш“ и започваш да „летиш“… Малко е странно…

  10. Gravatar иво
    13:55:09 ч., 25.08.2006 г.
    10

    вто че си изпълнила още една идея от списъка – 20. Да напиша хайку.
    в блога от 23.08.2006 блести долния бисер:

    Кафе-аперитив “Бригада”.
    Сервират сандвичи и кола.
    Празно.

    май не отговаря съвсем на изскванията за броя на сричките и ударенията, но като усещане го докарва. 🙂

  11. Gravatar albarabal
    17:46:03 ч., 26.04.2007 г.
    11

    Yerba Mate се продава в магазините за подправки на женския пазар, мисля че са арабски магазини.

  12. Gravatar Антония
    19:53:40 ч., 26.04.2007 г.
    12

    Купих го от Пикадили вече. Ама май не е моята напитка, някак не ми е твърде ароматна. Или поне аз не успявам да я докарам ароматна 🙂

  13. Gravatar albarabal
    17:38:21 ч., 30.04.2007 г.
    13

    Ами не знам, според мен си е ароматна, но си има специален начин на приготвяне(прави се в кратуна), не знам дали си запозната, ако искаш ще се опитам да ти го опиша и да пусна някой линк.

  14. Gravatar Антония
    18:07:44 ч., 30.04.2007 г.
    14

    Ще ти бъда благодарна ако споделиш тайната 🙂 Чела съм за кратунката, да, но пък попаднах и на сума ти инфо, че всъщност не било задължително така да се прави, можело и по класически чаен начин да се запари матето. Може би съм се предоверила и затова не се получава правилно.

  15. Gravatar albarabal
    14:18:38 ч., 04.05.2007 г.
    15

    Ами слага се мате в кратуната (около 1/2 или 3/4) разтръсква се като едната ти ръка е отгоре на нея, след което праха мате който се е събрал на ръката ти се разтърква и вдишва. Матето в кратуната се прави да е под наклон, така символизира земята. След това се сипва по малко вода, температурата й е най-добре да е около 70-75 градуса(не трябва да е вряла). Когато матето попие водата, се забива в него един мундщук, през който се пие и така мате може да се заварява няколко пъти докато не отслабне. Надявам се горе долу добре да съм обяснил начина на приготвяне. По принцип това е ритуал, останал от индианците и е изпълнен със символика.
    В интернет се намират статии с инфо за мате и приготвянето му, въпрки че на български не открих.
    http://www.lasmarias.com.ar/ingles/index.php
    http://en.wikipedia.org/wiki/Yerba_mate
    http://en.wikipedia.org/wiki/Mate_(beverage)
    http://www.erowid.org/plants/yerba_mate/
    http://noborders.net/mate/legend.html

  16. Gravatar Антония
    16:06:49 ч., 04.05.2007 г.
    16

    Благодаря за инфото! Кратунка може и да не намеря, но имам подходяща каничка с тумбесто тяло и по-тесен отвор… Ще видим как ще се получи.

Leave a comment