Тасос. Ден 3
Теда се буди със страшна хрема. Пък и баща ѝ е набрал за голямата лигня от предния ден. И затова я наказват да не влиза във водата.
Отскочихме до плажа на Пефкари. Теда гледа жално от брега докато с Тото се гмуркаме. Побърквам се от вълнение – морето гъмжи от рибки! Забелязвам даже няколко големи по половин метър! В еуфорията се пробвам да говоря с шнорхел на устата – не се получава, де, ама е смешно. Пък и глътнах малко солена вода 🙂
Междувременно брат ми се смилява над Теда и решава да я поразходи с водно колело. Отпрашваме към съседните заливчета – абсолютно пусти и идилични. След час сме отново на брега. Изгорели на слънчеви очила!
Вечерта играхме на „шайби“ – това е панаирна игра върху нещо като билярдна маса, ама с метално покритие, по което се плъзга пластмасова плочка. Целта е да вкараш гол в противниковата врата (малък процеп отстрани). Бия Митко като при всеки по-силен негов удар пищя.
Вечеряме в крайбрежна таверна. Обаче храненето се оказва проблемно. Местното меню е сравнително бедно, наблягат на рибни специалитети и на скарата. Тото и аз ядем всичко, брат ми избягва само лук и по-екзотичните ястия, но снаха ми и Теда направо гладуват. Те месо почти не ядат, предпочитат манджички. Да, ама тукашната храна е с доста лук, риган, чушки, патладжани… А девойките и това не хапват. Затова чоплят пържени картофки и салата от домати (със сол само, без лук, без сирене, без зехтин, без риган или босилек). Ще измрат от глад.
19:37:27 ч., 18.09.2006 г.
„Шайбите“ да не са Air hockey?
http://en.wikipedia.org/wiki/Air_hockey
23:55:05 ч., 18.09.2006 г.
Именно 🙂 Хе-хе, то си имало Уикипедия ентри даже, сега ще го погледна 🙂 Голям фън е.