Ние на ФАРА
Mного се изписа и изговори за ФАРА тази година, няма да се впускам и аз в реторики. Просто искам да представя две неща, с които Saatchi & Saatchi участва. И които много-много ми харесват.
Храна за ума
Или един проект на Saatchi & Saatchi, разработен pro bono, за представянето на Locus Publishing на Пролетния панаир на книгата, 24 – 28 май 2005 г., в НДК.
Защо pro bono? Както заявихме и на фестивала: не в поредния напън за разработване на фестивален криейтив, а като израз на нашата позиция в подкрепа на книгата в старомодния й вариант на книжно тяло. Книгата като познание. И книгата като наслада не за сетивата, а за ума.
Този проект беше представен на ФАРА в категория Събития, тъй като го реализирахме в рамките само на Панаира на книгата. Но той надхвърля традиционните граници на събитието в класическия му вариант, като се доближава по-скоро до цялостността на една кампания: включва елементи като радио реклама, плакат, печатни рекламни материали, семплинг, събитие в събитието (представяне на книга), връзки с медиите, брандиране на щанд и т.н…
Идеята Храна за ума се оказа изключително плодотворна за пресъздаване в различните рекламни материали, които видяхме през призмата на храната, процеса на хранене.
- Щандът на издателството беше оформен като щанд в магазин за хранителни стоки.
- Книгите се продаваха в типичните кафяви хартиени торби.
- Каталогът на издателството беше оформен като меню.
- Менютата, от своя страна, бяха закачени да висят над щанда като връзки сухи чушки.
- Всички посетители бяха канени да се почерпят със специално подготвен кетъринг – хапки-цитати от книгите, които издателството предлага.
- Плакатите, разработени към проекта, също експлоатират темата за храната – изядените думи в плаката Китайски клечки и омар от думи в плаката Деликатеси за ума.
И така натататък.
Презентационната част на Храна за ума включваше оформлението на панаирния щанд на издателствата и създаването на специални опаковки за продажба на книгите по време на изложението.
Промоционният елемент пък обхващаше както типични ATL решения (постери, радио спотове), така и BTL (специално меню, предлагащо на потенциалния читател комбинации от последните кулинарни шедьоври на издателствата).
А дегустационната (най-весела) част беше представена в няколко насоки – специално събитие, конкурс и промо екип, който раздаваше на посетителите на Панаира хапки (подбрани от книгите на издателствата цитати, оформени като коктейлна храна).
Този проект не бе номиниран от журито на ФАРА. А го представихме с ето това филмче:
За конкурентите – няма да кажа пък.
Лига на разказвачите
Всеки има своя история. За себе си. За другите. За големите и малките неща. Светът е пълен с истории, които чакат да бъдат разказани. Ако го направиш, може твоята история да стане история и на други.
Многократно съм пускала този текст на блога си, напомняйки за ежемесечната сбирка в клуб Грамофон. И всеки път си мисля колко вярно е това.
През май Лигата на разказвачите навърши 1 година! Ето плакатът, с които бе анонсирана дванадесетата сбирка:
А така изглеждаха плакатите по улицата:
Имахме си fame card:
… а историите излизаха отпечатани така:
На ФАРА проектът получи номинация и трето място в категория Автореклама. Първа награда не бе присъдена, на второ място бе поставена (настоявам на тази думичка: ПОСТАВЕНА) коледната картичка на Lowe Swing. Нашата презентация:
Не успявам да се въздържа и ще изкоментирам малко грубо: Лигата на разказвачите е много по-значимa от един калъф за мишка. И не може мишката да получи по-висока оценка като автореклама. Значи има нещо сбъркано в начина на оценяване, в критериите… а може би просто в пазарлъците?
И не забравяйте: всяка последна сряда на месеца в клуб Грамофон всеки, който желае, може да разкаже своята история или да чуе тази на другите. Заповядайте~
11:04:15 ч., 25.09.2006 г.
Привет, Антония.
За лигата на разказвачите може би си права – идеята наистина е оригинална, също и Храна за ума. но като че ли реализацията на тези идеи нещо куца визуално, а в Храна за ума – като представяне изобщо нещо не е наред. Изгледах видеото – по-скоро е претенциозно, отколкото сполучливо. Текстът е доста нескопосан.
Не знам за другите предложения, но тези идеи са прекрасни, само губят поради недоизпипаното представяне.
Не се обиждай, това е мое лично мнение и не ангажирам никого с него.
11:49:24 ч., 25.09.2006 г.
Ani, мисля, че объркваш идеите с презентациите им за ФАРА. Двете клипчета, които качих на YouTube, не са част от съответните кампании. Те ни служиха само за илюстрация какво сме вършили и как сме го мислили. Пък нали на ФАРА се оценява не качеството на презентацията, а идеите, които биват представяни?
И докато за Храна за ума мога да се съглася, че има какво да се ‘пипне’ по филмчето й (не забравяй, че все пак има презентатор, който разказва за идеята, не се разчита на текста от клипа), то според мен Лигата на разказвачите си е доста добре направено. Неформалността е една от важните характеристики и на идеята, и на презентацията й.
Какво ще кажеш за идеите, за плакатите и другите съпровождащи материали?
И естествено, че няма да се обиждам 🙂 Ако ме беше страх от критики – нямаше да показвам работата ни публично, нали така?
12:06:30 ч., 25.09.2006 г.
🙂
Плакатите са добри.
Да, определено имах предвид презентациите – наистина смятам, че и двете идеи са добри и кампаниите носят силни послания. Но ако са останали недооценени, то според мен това се дължи тъкмо на недоброто им представяне. Мисля, че не си съвсем права – „Пък нали на ФАРА се оценява не качеството на презентацията, а идеите, които биват представяни?“. Мда. Но все пак – „По дрехите посрещат…“…нали презентацията е дрехата на тези кампании?
Радвам се, че си такъв човек, с който може да се разговаря нормално.
12:19:05 ч., 25.09.2006 г.
И забравих да добавя – специално към Лигата на разказвачите имам забележка – не съм присъствала лично, но от презентационното клипче останах с малко неприятно впечатление – атмосферата е по-скоро леко напрегната и разказвачите са като на изпит…може би на живо е съвсем различно?
12:28:19 ч., 25.09.2006 г.
Неее, така ти се е сторило. Та това е Грамофон 🙂 Всичко е много лежерно и неформално, да не кажа приятелски даже 😉
12:34:40 ч., 25.09.2006 г.
Супер. Може би просто трябва някога да намина и да се позаслушам…:-)
12:35:51 ч., 25.09.2006 г.
А да разкажеш? 😉
14:07:22 ч., 25.09.2006 г.
:-)да, може би и да разкажа.
07:28:16 ч., 27.09.2006 г.
Това означава ли и че тази сряда ще има „Клуб на разказвачите“? И ако има – искате ли компания?
14:18:13 ч., 27.09.2006 г.
Този месец покрай края на отпуските/началото на активния работен период датите са променени леко, както следва:
Темата, по която ще се вихрят разказвачите, е Kолекции.
A по отношение на компанията – ама моля ти се! Разбира се, че си добре дошъл!