След големите вълнения

Биологичният ми часовник изкука. След като онзи ден спах до 15:30 следобяд, вечерта хич и не успях да затворя очи. Прочетох и двете отпочнати книжки и точно щях да захвана трета, когато алармата на Тото писна – време беше за работа. Станах с него, мотках се из къщата бодро чак до 10 часа сутринта някъде. И познай дали веднага след това не ми се доспа с кататонична сила!

Инат съм, признавам си. Пък и имам достатъчно акъл в главата, та да знам, че ако се поддада на обърканите импулси на тялото ми – ще ми отнеме месеци докато вляза в що-годе приличен ритъм. Затова и не си легнах. Цял ден се мотках като муха без глава, не свърших работа за две стотинки, елементарни дейности като зареждане на пералнята с поредната порция дрехи (четири пъти пусках тракалката, чак се чудя къде се намериха толкова дрехи, все пак само с два куфара пътувахме) ми отнемат сума ти време. И така до привечер, когато за пореден път се ококорих, ей такива очи отворих и изведнъж престана да ми се спи. Чак към полунощ успях да си легна. А днес… спах до обяд. Май минавам на 48-часов ден: спя двойна порция само на нечетни дати.

С много мъка разчистих агрегатора и пощите си: затрих всичко натрупало се с един замах! Ама иначе щях да си чета още месеци, честна дума. Ако някого съм пренебрегнала и не съм отговорила на писмо – неволно е било, извинете. Имах хиляди мейлове, огромна част от тях бяха спам, немалко се бяха изсипали от един мейлинг лист, дето уж го бях отписала, предполагам, че и легитимни съобщения са се промъкнали сред унищожените, но нямах сила да ги преглеждам едно по едно.

И свалих наистина всички снимки. За съжаление не са твърде качествени (все от тъмно или гадно време са), пък и като бройка не са достатъчно. Много ме е яд за Бостън и Лондон, определено имаше какво да се документира, ама на… Пропуснахме. Нищо, следващият път повече. То при нас обикновено така се получава. Първото ни ходене на Корфу беше отчетено с двайсетина кадри всичко на всичко, вторият път се върнахме със стотина, подкрепени от 6 часа видео.

Както винаги след големи вълнения – минорното настроение ме тръшна. Дали защото има да си наваксва (балансът в природата и прочие), дали защото ми се свършиха силите за емоционално подскачане наоколо, може би защото не успявам вече да синтезирам твърде големи количества серотонин… но всичко изглежда сиво и некрасиво. И непривлекателно. Ще се помоткам още малко, ще се поогледам из къщата, пък май трябва да се хвана и да свърша малко работа? Като гледам колко дрехи за гладене има и ми става зле. Поне 5-6 часа ще ми отнемат… ако съм достатъчно глупава наведнъж да ги свърша, де.

Коментари

  1. Gravatar Michel
    20:32:12 ч., 27.03.2007 г.
    1

    Наспи се хубаво, малко по малко ще влезеш във форма 😉

    С пътуванията и твърде много jet lag така става… нищо страшно 🙂

    Чакаме снимки (пък били те и некачествени;-))

  2. Gravatar Michel
    20:33:42 ч., 27.03.2007 г.
    2

    PS Ей аз като се прибрах от Лондон и едвам се свестих та и работа ме подхвана 24/7 и за първи път въобще нещо споменах в блога си чак преди няколко дни пък пътувах в началото на март… ай ай … Надявам се скоро да съм ОК:)))))

  3. Gravatar lyd
    21:20:56 ч., 27.03.2007 г.
    3

    тъкмо си мислех, че бая се застоя в us и се чудех кога се връщате 🙂 лека нощ 🙂

  4. Gravatar Антония
    21:35:38 ч., 27.03.2007 г.
    4

    @Michel: имам малко време да реанимирам у дома, което си е голяма далавера. Тото за сметка на това само неделята си почива, от понеделник пак е на работа, а още не се е настроил да спи правилно (е, не чак като мен, но и той преди 2 през нощта не успява да заспи) и върви малко като зомби, милият ми той.

    @lyd: е, не беше чак толкова дълго – от 7 до 24 март си е нищо работа, особено като сложиш пътуването в сметката. А то беше сложно 🙂

  5. Gravatar Даниел Панев
    17:54:38 ч., 07.04.2007 г.
    5

    Абе аз ли съм единствения, дето не страда от jet lag?

  6. Gravatar Антония
    01:13:46 ч., 09.04.2007 г.
    6

    На мен ми е за първи път. Обаче проблемът не е толкова в джетлага, колкото в моят личен часовник – по принцип целият ми организъм се опитва да ме накара да спя денем и да джиткам нощем. Когато съм си закотвена в София успявам с много мъка да се контролирам, но в случая просто му изпуснах края и сега е една голяма мъка…

  7. Gravatar zImage
    01:48:25 ч., 09.04.2007 г.
    7

    В посока София-Бостън беше лесно. В обратната посока е зор…

Leave a comment