Тежък физически труд

От три дни насам съм като някаква домашна прислужница. Сутрин готвя по 2-3 манджи. На обяд сервирам храната, прибирам масата, мия чинии. След това пък чистя – шкафове, подове, плочки.

Тази вечер най-накрая сколасах да намеря временце и да си включа лаптопа. Седя си сега на диванчето с машината на скута, размазала съм се една такава и си броя раните: синини по ръцете и краката, драскотини по лявата предмишница, мускулна треска на бедрата, схванати рамене и врат, протрита кожа на дланите от непрекъснатото киснене във вода, два леко изгорени пръста от парата на една супа. Ако се размърдам – сигурно и друго нещо ще ме заболи. Ще кажеш „Хванала се царската дъщеря на работа…“. И може би ще си прав. Но от това не ми става по-леко телом и духом 😕

Добре, че поне му се вижда края на тази мъка. Остана едно циклене на паркета в хола, малко дърводелска работа и миене на прозорци. За първите две задачки ще си вземем майстори, а третата се отлага за след спиране на майския ръмеж, дето както го е подкарал – сигурно до август няма да размине. Преди малко се озърнах дали да не пусна климатика малко да стопли стаята, че доста осезателно захладня. Обаче се отказах, трябваше да стана от диванчето, за да издиря дистанционното, а така да не ми се мърда ама въобще…

За капак се оказа, че нямаме кабелна. Сигурно следобедните мълнии са помляли всички мрежи в околността – Тото твърди, че някои от тях падали на по-малко от 200 метра от блока ни. Здраве да е, и без това така ми се спи, май за първи път тази година ще си легна преди полунощ.

Публикувано на 20 май 2007, неделя, в 10:31 pm, в категория Всекидневно.