Видяла жабата
На един хвърлей разстояние от нас има училище. От ранни зори групичка девойки в двора му крещят „Едно, две, три, ааа“. Чудех се какви са тези абитуриентки, дето не могат да броят до 12, че и преди обяд се събират даже, чудех се… докато не ми светна, че това всъщност са тумба ТРЕТОКЛАСНИЧКИ, които днес са си взели бележниците и подражават на ГОЛЕМИТЕ!
11:35:39 ч., 31.05.2007 г.
Оооо много ме дразни това броене от гърлата на абитурентите и данданията, която правят, ама простено им е – суровият живот е пред тях. А това за ученичките искренно ме разсмя 😀
11:46:13 ч., 31.05.2007 г.
хахахаха :))))
а представяш ли си едно АААА 😉
11:56:58 ч., 31.05.2007 г.
Разсмя ме и мен, мерси 🙂 В такъв дъждовен ден… 🙂
12:03:12 ч., 31.05.2007 г.
То и тука изплющя един дъжд преди малко, та ученичетата избягаха 🙂 Покрай тях се присетих за всякакви глупости, които сме правили като деца – и хем ме хвана малко срам, хем ми стана едно такова мило, че сме били такива заблудено-невинни 😉
12:15:38 ч., 31.05.2007 г.
[…] Описанието на Антония, как третокласничките викали до три, при раздаването на бележниците, ми припомни, че ние не брояхме при завършването ни. Вместо да броим — викахме „У-вол-не-ни-еее“. Няколко месеца по-късно, гледайки тъжно през оградата на поделението, си мислихме що за тъпанари сме били. Но и тогава се почна едно обратно броене до истинското уволнение. […]
12:47:45 ч., 31.05.2007 г.
А на края на магистатурата кво се вика – „19“ ли? 😉
20:19:11 ч., 31.05.2007 г.
Това с броенето малко тъпо ми се струва, мдам. Ние също нищо не викахме, само ударихме капите в земята…
21:45:51 ч., 31.05.2007 г.
A аз крещя само когато ми се наруши застрашително личното пространство 🙂 На бала си бях истинска дама 😎
00:04:00 ч., 01.06.2007 г.
Ха ха ха 🙂 Тони, това ме уби!
Мерси:)