За коментирането
Диалог между мъркаща блогърка и половинката й:
Тя: Мрън, мрън, мрън, криво ми е, сърбят ме люспичките и ме настъпват по опашката. И ти не ме уважаваш вече, ей на, не си ми чел писанията на блога.
Той: Чел съм, бе, миличко.
Тя: Ако не си коментирал – не се брои!
Аз самата не съм от кой знае колко активно коментиращите, и то не защото не чета блогове. Напротив. Причините са съвсем други.
1. Притеснявам се, че не мога да изразя позицията си ясно. Понякога в стремежа си да бъда изчерпателна, глаголствам твърде много. А като се усетя, че залитам по многословието, започвам да пиша суперкондензирано и съответно – неточно.
2. Когато съм съгласна с авторовата теза в повечето случаи не виждам защо да изразявам отношението си по съответната тема. Да пиша „Напълно съм съгласна!“ и „Леле, колко яко го каза“ е изкушаващо, но безсмислено.
3. Ако пък имам различно мнение се опасявам, че ако се конфронтирам – мога да нараня опонента си. Защото хората онлайн не ме познават добре и не знаят, че винаги съм много добронамерена, може да си помислят, че се заяждам. Пък това не ми харесва.
А по принцип съм самоуверен, решителен човек 
00:52:04 ч., 06.06.2007 г.
Ето ти един коментар да си имаш … 😆
А принципно след като все още няма данък обществено мнение, не е проблем все да си казва какво мисли…
00:53:17 ч., 06.06.2007 г.
все = всеки ❗
01:00:51 ч., 06.06.2007 г.
Мозъчната атака върши чудна работа. За мозъчна атака трябва конфронтация 🙂
01:05:32 ч., 06.06.2007 г.
@Георги: грабвам го този коментар за спомен 😀
@dzver: a, на теб не ми е притеснено да ти опонирам, щото нали се знаем, няма да ми вържеш кусур 😛 И не си прав с тая кола 😛
02:07:14 ч., 06.06.2007 г.
Ето едно място, където най-сетне ще коментирам.
И макар сама да казваш, че е тъпо да се каже „браво, много хубаво го каза“ (и аз го мисля), аз все пак ще ти го кажа 🙂
И аз не коментирам почти. А иначе си следя 20-30 блога постоянно.
Явно има порода като нас – „мълчаливи читатели“ 🙂
09:54:58 ч., 06.06.2007 г.
като ти се коментира, прави го, иначе можеш да хванеш запек, прочетох днес в една книга 🙂
10:11:27 ч., 06.06.2007 г.
За 1 и 2 съм съгласна, ама 3???? Я стига, ще нараняваш, това не го вярвам. Който си има какво да си казва – да го направи. Иначе и аз като теб си падам по-скоро от мълчаливите читатели. Хехе, сега ударих от онези коментари: и аз като тебе; много съм съгласна…. 😀
11:33:43 ч., 06.06.2007 г.
loxs, lyd, Lemon – много l-та, много усмивки 😆
12:52:38 ч., 06.06.2007 г.
* Не ми се е случвало да се притеснявам да изразя позиция. Поне не и по блози и форуми. Чат-пат ми се е случвало да ставам за смях, щото нещо не съм премислил или доуточнил, но гледам да се извинявам ако (като) стане 🙂
* Ако съм съгласен с написаното, не коментирам. Да развявам байраци или да тупам по рамото в повечето случаи няма нужда.
* Ако имам различно мнение, хич не се притеснявам да го изкоментирам. Няма как да не е правилно, щото то си е моето мнение, нали 🙂 ? Както се знае, мнението е като задника – всеки си го има :).
13:09:38 ч., 06.06.2007 г.
Да се коментира е хубаво. Дори и от време на време само. В блог, който четеш често или просто харесваш 🙂
Даваш обратна връзка на автора така. Оставяш малка следа и/или връзка и към своя сайт/блог. Така все едно запознаваш аудиторията на определен блог със себе си. Макар и мъничко 🙂
Поздрави:)))
13:59:22 ч., 06.06.2007 г.
Прави сте, разбира се. И аз мисля така, ама на – позволявам си да коментирам само когато (според мен) имам полезна информация по някоя тема. И рядко споделям мнението си по по-абстрактни въпроси.
Всъщност публикацията ми е провокирана от това, че си позволих да коментирам малко разпалено под един текст на Йовко… и се почувствах натрапник, вербален агресор някакъв. 😳
14:06:09 ч., 06.06.2007 г.
Е, и аз това разправям на едни мои приятели-блогъри: какво да коментирам… вие сичко сте си казали, да напиша отдолу „и аз така…“ ли? Коментарите са логичен завършек на пост, който поствя проблем или предизвиква някаква дискусия (конфронтация или пък алтернативи, предложения и допълнения). Иначе си е напълно нормално да прочетеш поста, да разбереш посланието и да продължиш със сърфирането.
14:24:59 ч., 06.06.2007 г.
и аз не съм много по коментирането, най-често ми се иска да оставя просто усмивчица/целувка, ама много спамърско такова… 😳
:усмивка&целувка: 😆
едно време не беше така, много си коментирахме всички в началото :носталгия:
14:29:35 ч., 06.06.2007 г.
@vladi:
Има правота в думите ти! Пък аз все още търся тема за пост, дето да е такава една, провокираща… Че да предизвика порой от коментари и дори и некоментиращите да се включат 😉 Хехе, шегичка 🙂 Аз също често не коментирам с автор, с който съм съгласен – за какво? Виж, ако не съм съглъсен, това е друго нещо…
Поздрави 🙂
14:30:25 ч., 06.06.2007 г.
„съгласен“, естествено 😉 Ahh, I still miss that EDIT button in blogs 😉
14:35:17 ч., 06.06.2007 г.
Jan: да кажеш на Валери да оправи BlogHub!! Все още не мога да коментирам при теб 😥 Последните няколко коментара ми ги хваща за спам и въобще не излизат 🙁
16:48:56 ч., 06.06.2007 г.
знааам, виждам в статистиката, че е пробвано да се коментира, ровичкам из спама, ама и там ги няма 🙁
Валери ако го изврънкам още веднъж, ще ме изгони позорно от Блогхъб 😆
17:22:46 ч., 06.06.2007 г.
Не се давай – ние ще те подкрепяме 😆
23:01:43 ч., 06.06.2007 г.
Аз, разсъждавайки от гледната точка на автор на един скромен и не-особено-популярен-според мен блог пък си мисля колко е хубаво да видиш, че някой симпатичен блогър ти е оставил коментарче:) (Хайде сега, обвинете ме в суета хи хи )
23:20:30 ч., 06.06.2007 г.
Няма, беее, как да си кривим душите – всеки се радва на две-три топли думи 😉
04:06:30 ч., 07.06.2007 г.
„се опасявам, че ако се конфронтирам — мога да нараня опонента си“
This is where you fail.
Aко хората в интернет бяха толкова раними, вероятно нямаше да има такъв успех, не че няма и такива, но те сами са си виновни и човек не трябва да се съобразява чак толкова с тях. Щом казваш, че си добра и т.н. няма как да изразиш дори противоположното си мнение толкова остро, че да засегнеш значително някого.
10:53:11 ч., 07.06.2007 г.
Tim_Logik, вярно си е, че май греша с опитите в стил котарака Леополд „Ребята, давайте жить дружно“ 🙄 Ама пък човек като стигне до една възраст – вече му се ще да си спестява негативните емоции. 🙂
15:51:41 ч., 07.06.2007 г.
Както и преди съм отбелязвала:
„A positive attitude will not solve all your problems, but it will annoy enough people to make it worth the effort.“ (Herm Albright)
😆 😆
20:26:31 ч., 07.06.2007 г.
Ооо, колко хубаво е казано 😆 Ето и за теб един цитат:
От Going Postal на Пратчет 😉
20:59:37 ч., 07.06.2007 г.
Аз чакам превод, че веднъж захванах една в оригинал и я четох цял месец 😳
21:14:43 ч., 07.06.2007 г.
Заканих се да чета само в оригинал вече, защото ми писна от некадърни преводи. Факт е, че докато му влезеш в ритъм на Пратчет – бая зор ще видиш. Но след първите 40-50 страници се разчетох и за една седмица ометох 4 негови книжки на английски. Най-най-трудно, разбира се, е когато Нак Маk Фийгълите се разприказват 😆