Home Alone
Когато човек е сам у дома всекидневието някак се променя. Дали защото ми е неуютно Тото да не е тук, дали защото няма кой да ме глези, а аз обичам… не знам. Обаче почнах да правя малки-дребни жестове сама към себе си, които определено ми правят добро впечатление 😆 И за които никога не се сещам когато сме двамата заедно. Например започнах да си приготвям разни странни ястия, аранжирам храната много изчанчено, сервирам я в необичайни съдове. Сутрешното кафе вече се радва на ръчно направена чаша (дето струва майка си и баща си, и аз не знам защо я купих преди време). Водата е уважена с кристална чаша, а сокът – с лед и листенца прясна мента.
Чета много и някак агресивно, по книга на ден. За голямо мое съжаление установих, че съм накупувала само някаква депресарска литература, от интелектуалния тип, дето все те кара да си мислиш лоши неща за човечеството като цяло. Мисля утре да отскоча до някоя по-голяма книжарница и да се заредя с криминалета, последните 2-3 Уудхауса, някоя и друга по-лекичка фантастика.
Все още не съм прогледала филми обаче, нещо напоследък съм станала твърде критична и въобще не успявам да изтрая два часа пред телевизора, за кино и дума не може да става. Обаче си дръпнах яко audio books, пускам си ги като фон, като радио – докато се мотая из кухнята, чета/отговарям на мейлове, пиша разни документи… Оказа се, че имат благотворно влияние върху английския ми! Определено творя доста по-засукани изречения след като съм слушала кристално BBC произношение цял ден 😎
Преди да тръгне за Родопите Тото смени бутилката вода на диспенсера – тежичка си е, все пак цял галон е (19 литра). Тази сутрин обаче я довърших и се изправих лице в лице с дилемата дали да се мъча да презареждам или да карам на бутилки по литър и половина, които да купувам от магазинчето до блока. Реших, че все ще мога да вдигна някакви си 20 кила… и успях. Ама не искам да повтарям тъпото упражнение никога вече. Бутилката е с адски неудобна форма за държане, все се мъчи да се катурне, трябва да вдигаш нависоко, което е особено гадно и през цялото време се страхуваш, че ще я изпуснеш, тя ще ти падне на главата, ще те пребие и няма кой да те спаси, защото си сам у дома. Мизерия.
А вечер си говоря по Skype с племенничката Петя. Разискваме разни важни теми като разкрасяване на телефони (и двете сме фенки на Sony Ericsson, само дето нейният е K800i, а аз се радвам на Z610i), развлечения през лятото (и двете сме ваканционни), музика по мрежата (тя е луда по Pussycat Dolls) и защо мъжете са такива диванета и не ни се обаждат редовно, та да не се тревожим за тях. Става дума за моя Тото и нейния баща Дейв, които са заедно по чукарите, и звънят от дъжд на вятър, въпреки че са обещали да се чуваме по три пъти на ден, та да сме сигурни, че са живи и здрави. Оправдават се, че нямали покритие, разбираш ли, но какво извинение е това?!?
16:15:40 ч., 10.07.2007 г.
Мъжете са на геройска обиколка! И добре, че не се обаждат по три пъти на ден, нали не искаш Тото или Дейв да паднат (не дай си Боже) в някоя пропаст, докато въртят педалите и се опитват отчаяно през това време да „хванат“ някоя отразена GSM 900 вълна или пък докато се борят със своя hands-free?… :-/
Това е приключение в планините, човек не отива нависоко и надалеч, за да се обажда оттам през пет минути на някой… По-добре хвани байка и ги последвай следващия път! 🙂 А и съм сигурен че все пращат по някой SMS от време на време или пък се обаждат вечер 😉
(аз им завиждам, мъничко… затворен съм тук в един офис с безброй комуникационно оборудване около мен, а ми се ще и аз да съм нависоко в планините…)
16:27:58 ч., 10.07.2007 г.
Антония, мъжете че сме диванета, диването сме. Но щом са тръгнали с велосипеди из Родопите, обхват наистина нямат (особено пък ако разчитат на мтел), казвам го от опит, вервай ми!
16:41:42 ч., 10.07.2007 г.
@Michel, я не демагогствай по мъжки 😛 Ние, жените, винаги мислим за вас, страхуваме се да не ви се случи нещо лошо, притесняваме се, като загубим връзка дори за малко. Един от най-любимите ми вицове от време оно още е:
А мъжът… 😛
@Гонзо, знааааам, ама не съм доволна 🙁
17:29:05 ч., 10.07.2007 г.
Kристално BBC произношение е British English, ама след доста години комуникация с разни хора на American English, тоз английски ми се струва някакси адски … мазен. Все едно ми се лигавят насреща. Загледайте се в рекламите с оня пощальон дето носи салами – английския е леко маааазен, тогато негрото е доста небрежно 🙂
И аз съм луд по Pussycat Dolls, ама само по вокалистката им… 😳
18:15:30 ч., 10.07.2007 г.
ТРИ пъти на ден ?!?!? WTF?! Това е тормоз направо :ррР
19:51:56 ч., 10.07.2007 г.
А изглеждаше ли така?
21:17:20 ч., 10.07.2007 г.
А-ха-хааа!! Неее, определено не бях такава картинка – сравнена с Майкъл аз съм направо профи 😆 Нашата бутилка обаче не тече като я обърнеш с гърлото надолу, има някакъв предпазител, който се маха чак като я поставиш върху диспенсера. И няма странична дръжка, уви.
21:55:51 ч., 10.07.2007 г.
Абе Антония, не мога да ви разбера жените. Егати проблемите правите като ви остави човек за 10 дена. Еее, голямата работа 👿
А питаш ли го него как му е? Като няма кой да го изпере, изглади, да му направи закуска, кафе и там с каквото се занимаваш обикновено вкъщи, а?
Тя тая работа не е като оная 😈
22:15:21 ч., 10.07.2007 г.
Обичаме ви, бе, Даниел, обичаме ви! Без вас не можем 😛
00:23:21 ч., 11.07.2007 г.
Три пъти ура за Георги!!! 🙂 Между другото аз съм родена на датата на вокалистката! 😉
00:55:52 ч., 11.07.2007 г.
Жоре – ти се напълни с фенки 🙂
Антония – всъщност номера с бутилката вода е много елементарен. Явно бибитката (диспенсер ми е малко трудна дума) ви е висока – за това първо слагаш бутилката на рамо и после от рамо много лесно ся поставяш върху бибитката.
Ма пък – до колкото мога да преценя по твои снимки – и това упражнение ще ти се стори трудно. Нинам 🙄 Чакаш Тото
12:17:50 ч., 11.07.2007 г.
Значи! Започвам с уговорката, че дори Даниел да си помисли как едва ли не нарочно се правя на woman in distress – това не е така! Просто като няма мъж наоколо и ентропията се изявява особено агресивно.
Снощи изведнъж загубих връзка към мрежата. Спирах/пусках network manager-a, след това wireless-а, даже рестартирах лаптопа… ама всуе. Надявах се само да си тръгне, посветих вечерта на четене, сутринта ставам – мрежа все още йок. Подобно нещо не се е случвало от не-знам-кога вече! Ама Тото го няма за 10 дни и естествено всичко ще се съсипе. Та преди малко сложих стълбата и надникнах в шкафа с машините, изключих тази, която ми се струваше най-подходяща, включих я отново (стискайки палци да не съм сринала достъпа на половин квартал) и вече съм онлайн. То верно, че неволята учи, ама защо точно сега?!?
Сега очаквам да изгори бушон, само това не се е случвало още! Ама в този случай ще викам баща ми, та каквото ще да става. Страх ме е от ток.
Бтв бутилката с вода я сложих от първи опит и за няколко секунди буквално. Не я качвах на рамо, нямам толкова сила, а я повдигнах върху кухненския шкаф и след това само я плъзнах към диспенсера, наклоних я и така… А бе, не мога да го обясня с думи, идеята е, че хитрувах, използвайки всякакви плоскости за помощници.
12:36:38 ч., 11.07.2007 г.
Браво Антония. Сега е време да си купиш и една книжка за CCNA сертифициране и всичко ще ти е на 6 😀
11:26:32 ч., 12.07.2007 г.
Даниел, Даниел… Тука има не само CCNA, а и CCNP даже