Чувството за хумор в IT компаниите
Следва разказът на един експериментатор, преведен от Антония (със сълзи на очите от смях).
Нито един HR мениджър не пострада по време на подготовката на този материал.
Всяка втора IT компания, която публикува обяви за набиране на специалисти, обяснява, че държи кандидатите да имат чувство за хумор. Зачудих се – а те самите как са в това отношение? И реших да проверя.
Разделих изследването си на три етапа, по време на които изпращах по 14 писма (по седем в Москва и в Санкт Петербург) с необичайно съдържание в отговор на обява за свободно работно място като програмист. И проверявах дали са отговорили на глупостите ми. Експериментът продължи една седмица. Ето как.
Етап 1: Кросавчег.
Избрах обявите и им изпратих ей това CV:
Задруйко Фьодор Сиргейевич (може и просто Кросавчег)
Мойто емайл е: [тук написах адреса си]
Язиците, дет ги умеем: Превед++дет, C++ (мноу дубрье гу знам!), Делфи (отврат е, ама и негу гу знам), всякакви гадости като WinAPI, WTL, MFC (фууу!), DirectX 10, OpenGL 2.0, Oracle, MSSQL, MySQL, .NET Framework 1.1 / 2.0 / 3.0, ASP.NET, както и всевъзможни уеб простотии като пхп, пърл, хтмл и т.н.
Чуждестранни язици: албански на най-вишо ниво.
Иначе съм сюрозен, испалнителен, умен, талантлиф. С йедна дума – мъж в разцвета на силите си!
Савсем забрайх! Поработвах в Sun Microsystems — избегах щот там никой не знай C++. Слет това пробвах Микрософт, но и от там избегах, щот ми писна. Пощя ми се нещо свежичко. И затва си тарся работичка.
Чакам вашто отговор – пишете на емайла.
От 14 компании отговориха само 4. Отговор #1:
Това, което сте написал, ни е непонятно. Търсим си човек, който да пренася кашони от едно място на друго – по двадесет пъти на ден. От Майкрософт имаме само микроби. Елате в офиса да се видим лице в лице.
Шегуват се, ама не им се получава твърде. Все пак са си дали труда да отговорят.
Писмо #2 се оказа не толкова смешно, колкото достойно за уважение:
Добър ден, Медвед,
По принцип май-май ставате за нашата компания. Но можете ли да общувате на нормален руски с нас? Изпратете си автобиографията, написана на понятен език 🙂 И кажете на колко сте години 😉
С уважение, началник на техническия отдел на XXXXXXXXX
Нормалeн началник, влиза ми в положението.
Третото писмо беше кратко:
пиши още!
Адресът на подателя гласеше „Пухкава бухтичка“, което ме навежда на мисълта, че HR мениджърът има свежо чувство за хумор.
Последният отговор също беше лаконичен:
Я се обади по айсикюто на номер XXX-XXX-XXX, кажи че Пьотър те праща… И по време на разговора го забрави този албански.
И това е всичко. Само 4 компании реагираха на 14-те ми изцепки. Май не са много, особено като се вземе предвид факта, че настояват за чувство за хумор у служителите си.
Етап 2.
Написах нормално резюме, без превед, медвед и кросавчег, и го пратих на други 14 компании. А в придружителното писмо плеснах ей такъв текст:
Добър ден!
С настоящето писмо бих искал да кандидатствам за обявената свободна позиция като програмист. Приложена изпращам автобиографията си.
Искам да предупредя за една особеност, поради която някои компании отказват да ме назначат. Паралелно с работата си като програмист аз се изявявам и в агенция „Всичко за самотните дами“ като жиголо и затова веднъж-два пъти дневно ще се налага да излизам от офиса за около час. Това време, естествено, ще го отработвам вечер.
С уважение,
Сергей
Получих 6 отговора, като някои от тях успяха да ме разстроят наистина. Няма да ги цитирам дори. Ще спомена само два от по-приличните:
Здравей, Сергей.
Работното време в компанията е разделено на две части: задължителното е от 12 до 17 часа всеки ден, през останалото време може да се работи когато ти е удобно до постигане на 40 часа на седмица. За съжаление не толерираме работа на две места. Но пък поощряваме допълнителните обучения. Тааа… Ако не афишираш второто си занятие, то няма да имаш проблеми.
Описанието на трудовия ти стаж в резюмето е малко схематично, моля те, драсни малко подробности.
С уважение, Михаил
И отговор #2:
В момента търсим да назначим Java програмист и C++ програмист. И двамата ще разработват продукти за мобилни телефони. Не ни притесняват страничните занимания на персонала, защото всички са на плаващо работно време. Важното е да се предават проектите своевременно и да се отработват 40 часа на седмица. Имам само няколко въпроса по резюмето ти…
И ме заразпитва за разни професионални умения. Подобен непукизъм ме изуми. Нима политическата коректност е достигнала и до нашата страна?
Агенцията за набор на кадри IT Доминанта ми изпрати обикновен формуляр за записване, нищо особено. За сметка на това Quest Software ми скри шапката! Отговорът им заслужава уважението ми:
Моля, изпратете ни по-подробно резюме с информация за предишния ви професионален опит. Хобитата на нашите специалисти не ни засягат, стига те да са отлични професионалисти.
Ето къде се ценят добрите работници! А фирма Spirit пък трябва да цени своята HR мениджърка, девойка с отлична интуиция. Тя веднага ме разконспирира:
Здравей, Сергей,
Явно имате странно чувство за хумор, което аз не мога да оценя подобаващо. Трудно е човек да повярва, че сте писал подобни неща сериозно.
Не, разбира се, че няма да ви предложим работа. А ако всичко е истина – приемете моите поздравления за честността. Успех!
Стана ми интересно и затова написах второ писмо:
Добър ден, Олга!
Да, аз съм добър професионалист, но се опитвам да изкарвам и допълнително пари чрез странични занимания. По този начин си гарантирам добро качество на живот. Наистина ли не може да измислим нещо по въпроса?
Или поне ми кажете защо не искате да работя при вас – заради строго работно време или заради естеството на второто ми работно място? Защото все пак преди малко получих писмо от една известна фирма (здрасти, Quest!), с което ме увериха, че всичко, което искат от мен, е да съм добър програмист, а как уплътнявам свободното си време – тях не ги засяга…
И получил следния отговор:
Сергей,
В момента IT пазарът се развива енергично, търсенето на програмисти е огромно, заплатите им са отлични и на тях просто не им се налага да си доработват. В Москва съчетанието „добър програмист“ и „плащат малко и затова се занимавам и с проституция“ е невъзможно. Предполагам, шегувате се с нас.
Пък и работното ни време наистина е твърдо. Необходимо е специално разрешение, за да се излиза от офиса в средата на деня, а вариант това да се случва по няколко пъти на ден няма.
P.S. И въпреки че ви пиша сериозно, не мога да се преборя с усещането си, че просто се подигравате с нас.
Госпожо, вие ме разобличихте – почувствах се като малко, глупаво момченце, което се държи невъзпитано пред строга леличка. От друга страна… и вие доста се пошегувахте относно заплатите в бранша.
Етап 3: Заключителен.
Този път не изпращах автобиография, а само кратичко писмо със следното съдържание:
Добър ден!
Бих искал да работя като програмист във Вашата фирма. Имам дългогодишен опит по специалността. За съжаление, имам криминално досие – съден съм по член 241 („Организиране на проституиране“). Склонни ли сте да разгледате кандидатурата ми при това условие?
С уважение, Дмитрий.
Отговориха 6 от 14-те компании. Писмата бяха разнообразни по съдържание, но еднакво безинтересни и определено несмешни. Един от HR мениджърите ми обясни, че нямам място при тях, друг постави някакви условия, останалите не виждаха някакъв проблем заради лежането в затвор. И само едно-единствено писмо заслужи пълна шестица! Фирма EmCraft, обичам ви!
Здравейте, Дмитрий,
Очевидно имате необичайни организаторски способности. Изпратете автобиография, ще разгледаме кандидатурата ви.
EmCraft — ЗАЧОТ!!!
07:51:19 ч., 23.07.2007 г.
Нещо против да го копирам 1:1 при мен? Обади се да обсъдим хонорара ти за превода…
08:49:04 ч., 23.07.2007 г.
Някой навитак да направим един подобен експеримент?
10:05:53 ч., 23.07.2007 г.
[…] Reader и да си лягам с превода на Антония на материал за чувството за хумор в IT […]
10:34:10 ч., 23.07.2007 г.
Мда, интересно ще е да се пробва и тук. Пък и други експерименти от тоя тип могат да се измислят. Ако човек има време за губене може да направи всякакви такива дивотии 😀
11:11:46 ч., 23.07.2007 г.
Навремето бях получила едно CV, гласящо горе-долу: „Завършил съм геология в СУ, работил съм като минен инженер в Марица Изток и мениджър по продажбите в частна компания. В момента съм финансов мениджър на друга частна компания. Искам да работя като PR мениджър при вас“. Тогава бях решила, че някой малоумник лъже като циганин за професионалния си опит. От снощи обаче се чудя дали не съм била жертва на експеримент в родни условия.
Oh, well, късно е да му мисля 🙄
13:20:45 ч., 23.07.2007 г.
Антония, човекът сигурно е описъл истинската си професионална история. А ти си станала жертва на погрешното схващане, че един геолог / минен-инженер / мениджър по продажби не става и за PR мениджър 🙂
PS Аз почти не се интересувам какво са правили хората преди. По-важно ми се струва какво искат / смятат да правят сега и в бъдеще 🙂
15:19:02 ч., 23.07.2007 г.
😆 Оня, дето ти е пратил CV-то си трябва да е моето алтер-его. И аз кво ли не съм работила и кво ли не съм завършила, а напоследък се правя и на web-designer. При това успешно. Та ако ти дотрябва PR-варналия, свиркай
Много сладко ентри, благодаря ти за него! Чудя се как да се хиля, без да привличам излишно внимание, но нещо не ми се удава. Нищо, ще се справя някак! 😈
16:45:36 ч., 23.07.2007 г.
@Станислав Точев: ами с това CV човекът е просто неназначаем. Звучи адски лъжливо просто. Не знам дали геолог може да работи като минен инженер, но съм сигурна, че без да имаш опит в продажбите никой няма да те направи мениджър продажби! Както и че финансов мениджър се става само ако имаш и теоретична подготовка, и опит на практика в счетоводството/финансовите дела.
Дори и да не е лъгал, дори наистина да е ставал шеф в най-разнообразни сфери… Пак е неназначаем. И не само за PR мениджър – за асистент да беше кандидатствал, пак нямаше да го викна на интервю. За мениджър не става, защото няма нито знания, нито опит. Като асистент/стажант пък няма да се чувства щастлив… ако наистина е бил ръководен кадър би било неуместно да го връщам на първо ниво като чирак, нали?
@Марфе, бе, не си като онзи дивак 🙂 В тези криви години всички сме работили какво ли не (като почна да си броя работните места и сама се плаша). Ама съм убедена, че като неговото CV второ няма просто. Няма.
18:31:06 ч., 23.07.2007 г.
Много е готино!
Аз също се замислих за подобен експеримент, но у нас софтуерните компании са относително малко, пък и мене повечето ме познават. Но пък в България са и много сериозни. Аз не съм забелязал изискването за чувство за хумор да се появява често в обявите. Явно не се цени много в ИТ средите у нас. 🙁
10:52:27 ч., 24.07.2007 г.
Светът е оцелял, защото се е смял… пред РС-то!
22:15:07 ч., 24.07.2007 г.
В България изискване за чувства (включително за хумор, но не само) няма 🙄 Което не ни пречи да се смеем, разбира се 😛
16:23:29 ч., 26.07.2007 г.
Умопомрачително! А на руски е още по, само дето е супертрудно за четене – в превода доста е смекчен оригиналният правопис.
Колкото до веселите CV-та, за една моя отдавнашна състудентка ми разказвахе, че отишла на интервю в Америка за място в дизайнерска фирма. Там й казали – хубаво, че имате BS по промишлен дизайн, но все пак… ъъъ… имате и PhD по физика?! На което тя отговорила – ами да я скъсам втората диплома, ако пречи. 🙂
Може и да е просто стар виц, но каквато си я спомням, по-вероятно да е истина.
16:55:17 ч., 26.07.2007 г.
Преводът ме измъчи, защото неща като „превед“ и т.нар. „албански език“ отразяват специфичната форумна/блогова руска култура, нямат аналог на български и наистина няма как адекватно да предам смисъла им 😐
А за CV-тата се присетих, че веднъж и мен така ме гледаха 🙂 Агенцията ни кандидатстваше по един EU-проект и като ни разглеждаха презентацията май не ни повярваха, че всички сме с по поне 2 чужди езика и имаме по повече от една магистърска степен 😀
14:42:14 ч., 27.07.2007 г.
jeez, sweetie, това наистина е юбер-смешно… и юбер-абсурдно… все пак, оригиналният „падонкафф“ русский винаги е за предпочитане, но ти наистина добре си се справила с този преводачески кошмар.
15:02:16 ч., 27.07.2007 г.
И аз те либя, sweetie
01:21:00 ч., 01.08.2007 г.
Уау, добре че наглеждам през седмица 🙂
Към коментар 8: Антония, по твоята логика щом човекът се е занимавал с много неща значи за нищо не става, вероятно от нищо не разбира и трябва да се гръмне…
Как според теб хората без опит стартират първата си фирма? Или смяташ, че основаването на успешна компания е детска игра (и за това не трябва опит), а да си PR-мениджър (или някакъв друг мениджър) е тънка работа и не става току-така…
Не дълбая в конкретния случай, интересно ми е какво мислиш по принцип 🙂
11:34:03 ч., 01.08.2007 г.
Започвам с коментара ти към коментар 8: не си ме разбрал. Казвах, че според мен резюмето на въпросния кандидат е лъжливо. И допусках минимална възможност (ама много минимална!) все пак да е наистина ренесансова личност. И пак казах, че няма да го взема на работа, защото не си беше дал труда да прочете обявата, където пишеше черно на бяло, че търся човек с опит по специалността. Уверявам те, че в конкретната ситуация ни беше необходим човек, който буквално на другия ден да се захване с водене на голям проект. А не човек, когото тепърва да почна да обучавам.
А по принцип позицията ми е следната: имам адски отговорно отношение към работодателите си. Нося отговорност не само за своите действия, а и за подчинените си. След като аз назначавам някого на ръководна позиция – уверявам те, ще бъда максимално предпазлива и няма да разсъждавам „А бе, при този има нещо, не отговаря на изискванията си, ама я да му дадем шанс да се научи“. Шанс се дава на студенти, на току-що завършили. Назначаваме ги с удоволствие, защото те могат да учат много и бързо. При нас има доста случаи на хора без никакъв опит, постигнали много в рамките на година-две.
Когато човек започва сам бизнес – отговаря за себе си и си носи последствията от издънките. Когато работи за другиго – отговаря за себе си и за екипа си пред работодателите и пред клиентите им.
16:18:45 ч., 25.02.2008 г.
Дедазнам, според мен дипломата няма голямо значение.
Завършил съм физика в ЮЗУ – Благоевград и от година и половина работя като web developer. Това прави ли ме некомпетентен?
11:24:53 ч., 29.02.2008 г.
Хубава тема … и точно на място в моят случай – дизайнер, имам опит 10 години. Шеф на екип дизайнери от 3 години. Компанияата ми закрива дейност в България (Предлагат ми работа навън, но … май аз се дърпам). Сега търсейки си работа получавам мейли и съм канен на интервюта, в които или ми предлагата работа „да се докажа“. Един от евентуалните ми работдтели ми каза – „това CV не може да е на човек който да може това всичко“ … или аз не се преценявам правилно, или не сме в правилната ситуация. Опита, който си направих беше да изтрия 3/4 от портфолиото си, да оставя само 2 от няколкото умения, които считам за успешни в себе си и ме заляха с оферти …
Въпрос (НАИВЕН): Защо работодателите ги е страх от откровенни служители, които имат умения и желания ?
11:32:40 ч., 20.07.2017 г.
по-безинтересен материал не съм чел. дочетох го с надеждата докрая да стане по-интересен – но уви … пълни глупости – типично руски … инфантилни зубъри …