Съборно
Един прекрасен уикенд беше, наистина прекрасен.
Петъкът започна със съвсем лека дезорганизация (в последния момент се е оказа, че Тото трябва да лети към другия край на София и да мести irc сървъра, аз бая се пощурах из къщата, издирвайки важни дреболии, Веско даже беше на работа до обяд). Интензивното пазаруване в Метро ни забави съвсем и вместо в 2 тръгнахме в 3 и половина. След това се наложи да пообиколим Пазарджик докато намерим правилния път. А и изборът да караме покрай язовир Въча ни отне малко повечко време – шосето е с хубава настилка и невероятна гледка, обаче криволичи непрекъснато и не позволява развиването на кой знае какви скорости.
Някъде около Девин говорихме с хазяйна за последни инструкции. Спазихме указанията и към осем, осем и нещо бяхме в село Стикъл пред вила Мариана. Която се оказа ама страшно уютно, красиво, подредено място!
А гледката от терасите беше зашеметителна.
И едно кратко видео с леко shakin’ camera – но от сърце. Щурци.
Поуморени от дългото пътуване намерихме сили да разопаковаме част от пържолите и да ги метнем на барбекюто на двора. Най-прекрасните хазяи Тодор и Катя от Смолян ни почерпиха с местна мускатова ракия, която дори на такъв виден непияч като мен се стори много вкусна. Пихме, ядохме и разговаряхме чак до 1:30 часа – беше ни сладко.
А на сутринта с бодра крачка се устремихме към събора на Гела. На карта разстоянието изглежда около километър-два. Оказа се, че пътят се вие през хълмовете, боровите горички, самото село – има-няма 8 километра ходене ни сполетя. Но денят беше хубав, въздухът чист, ние отпочинали… разходка и половина се получи.
Оказа се, че всички сме пишман фотографи и кой знае какви зашеметяващи кадри не заснехме. Поне ползвахме апаратите като извинение да си почиваме от време на време 🙂 Веско, Вера и Тото бяха с яки туристически обувки, а аз пак се бях изсилила и джапах по чехли, та в момента петичките ми са доста подбити.
Самото село Гела се оказа много малко и доста разтеглено някак. За наше неудоволствие. Защото се оказа, че трябва да делим много тесния селски път с цял куп автомобили – хора, решили да отидат на планина и да карат на всяка цена. На един от по-острите завои станахме свидетели на катастрофа. Не може при абсолютно никаква видимост да влизаш в насрещното платно с превишена скорост, просто не бива. И двамата шофьори се държаха все едно са сами на света, караха с повече от 40-50 км/ч при ограничение от 20 км/ч, за награда се сдобиха със смачкани возила. За щастие нямаше пострадали. А ние бяхме на 20 метра от тях, минутка само да се бяхме забавили и щяхме да сме между двамата джигити. Бррр…
Минахме покрай т.нар. „хотел на Любка Качакова“ (постройка в псевдоселски стил, изискваща 120 лева за нощувка от гостите си, айде, моля), кметството и църквата – единствените по-открояващи се сгради. И стигнахме събора. С много-много млади хора! Адски весело място. Срещнах Жорко, дето се трудеше като дизайнер при нас, след това и Данчо от HappyEnd, а и Вера от Publicis беше някъде наоколо. Усмихнати, слънчеви, прекрасни.
Самото надсвирване си го биваше също. За мен най-открояващ се беше Стефан Янев:
Макар че да видиш австралиец и японец в български национални носии, стиснали гайда под мишница… Гледка си беше, честна дума 😀 Btw Кори Дейл закри надсвирването. На канала му в YouTube попаднах на видео от миналогодишното свирене на Рожен – заедно с Ютака и Росен изпълняват Бела съм, бела, юначе.
Някъде по това време пристигнаха Явор с Веси и Иван с Елена, които най-отговорно бяха оставили колата си долу в ниското и се бяха качили до събора пеша. Не като онзи дебелия от Мрежата, дето се опита да мине с джипа си през хорото, през палатките, едва ли не през гайдите. То бива наглост, то може, ама неговото беше чиста свинщина.
Към 4 следобяд се появиха облаци и ние стратегически решихме да се оттеглим. Тото, Веско и Вера жертвоготовно се устремиха по дългия път към вилата пеша, а мен ме взеха в колата – хем да покажа пътя, хем да не бавя другите. Докато се приберем у дома заплющя един дъжд с гръмотевици, страховит. Затова и бързичко извадихме пържолите и шишовете, накълцахме ги, подправихме ги хубаво и делегирахме печенето им на Явор. Който се справи забележително добре! И последва една трапеза…
Неделята ни посрещна с дъжд и мъгла. И рожден ден на Елена, да е жива и здрава! Решихме да не ходим на събора в Гела (както се оказа – правилно), а да разгледаме Широка лъка.
И поехме с нежелание към София. Избрахме да минем през Пампорово, Чепеларе, Наречен, Бачковския манастир, Асеновград – и след това по магистралата… и добре, че така направихме. Почти веднага ни заваля нова порция гаден дъжд, не мога да си представя как щях да се чувствам ако карахме по криволичещото шосенце покрай язовир Въча, наистина. За сметка на това се насладихме на сума ти идиоти, които при подобни пътни условия караха със 160, че и повече.
В резюме: съборът в Гела е прекрасен, Родопите е много красива планина, не отсядайте в хотела на Качакова, а изберете място в околните села (Стикъл и Широка лъка са идеални за база), гайдите са страшен музикален инструмент, а барбекюто е най-добрия начин за готвене. Нашите хазяи, Тодор и Катя:
… са изключително гостоприемни хора и ако решите да избягате от градската гмеж – не се колебайте да ги потърсите (мобилен #0888.899.240), вилата им е сред най-хубавите места, в които съм отсядала в България.
01:27:49 ч., 07.08.2007 г.
Доста е емоционално да пътуваш в лошо време 🙂 Пълно е с призрачни гледки, звуци и е малко страшно. За тази сметка е доста по-дълго от нормалното. Има и добра страна – дъждът ти помага да пожелаеш да се прибереш.
Не знам вие как го усетихте, но на мен много рядко ми се връща в София. Направо ми иде като японеца гайдар да си изпрося къща и крава, и да се заселя там, дето и на Любка джипа не може да припари.
01:46:27 ч., 07.08.2007 г.
Първо, да се извиня за качеството на видеото – цял ден се опитваме да нацелим формата, който върви пред YouTube и не успяваме. Чудя се дали да не се върна на старата си идея да качвам филмчетата на сървъра и да заобикалям всякакви куци flash гадости… Ще видим.
Иначе, Веско, на мен лично ама ГРАМ не ми се прибираше вчера. Така ми се искаше времето да е хубаво и да сме свободни, та да се устремим някъде към дивото… Всъщност се оказа, че Ютака бил учил музика в Пловдив и си е почти местен вече. Кметът на Гела обеща жителство, къща и крава на Кори Дейл 😉
02:10:31 ч., 07.08.2007 г.
много слънчеви са ти снимките от планината. а днес се сдра да вали 🙁
05:54:59 ч., 07.08.2007 г.
Изглежда като хубав уикенд. Никога не съм ходила на този събор, ама съм чувала, че е интересно
08:15:18 ч., 07.08.2007 г.
Хотела в Широка Лъка, на предпоследната ти снимка… един час съм стоял пред входа му на завет, имаше опустошителен порой 🙂
11:23:31 ч., 07.08.2007 г.
Изглежда приятно местенце. Аз ще видя какво могат да направят тез чичко и лелка за мен за след 2 седмици. Дано поне времето уцеля 🙂
11:43:39 ч., 07.08.2007 г.
Много хубави снимки! 😉
Голям късмет, че не сте спали там. Едвам издържах тази мазна чалга. Нямах избор. Но съм доволна, че видях много познати, попях на огъня, а и палатката не пропусна 😛
12:10:29 ч., 07.08.2007 г.
@Gery: да, времето петък и събота беше много хубаво (за пореден път тази година се сдобих с изгорял нос и врат, обречена съм!), ама неделята… На снимките от Широка лъка небето е бяло – защото наистина беше бяло от облаци, мъгли, гадости. Как пък не изстрая два дни и чак след това да завали 🙁
@Милена: много е мил съборът ако си с правилната нагласа 🙂 Релакс, усмивки и непринуденост – задължителните елементи на доброто изкарване там 😉
@сх: сложих снимката на хотела в Широка лъка защото единият от приятелите ни, Явор, каза, че е спал там миналата година и че мястото било ОК, а храната в механата си струвала определено. Може пък някой да си го хареса за в бъдеще 😉
@Георги: забравих да кажа, че цялата вила се дава под наем, не е на отделни стаи. Т.е. ако тръгнете натам трябва да сте повечко хора, иначе ще ви излезе скъпо. Вилата има 4 стаи, три от тях са с по 2 легла, последната е с 4. Така че ако сте 10 човека нощувка със закуска ще ви излезе по 16 лева – наемът на вилата е 160 лева на ден с всичките й екстри (абсолютна чистота, постоянна топла вода, хубави хавлии, гориво за барбекюто, всякаква посуда в механата, микровълнова, хладилник, фризер и дори миялна машина). Ако сте 2-4 души ще ви е скъпо, определено.
@taralezh: не разбрах, къде са я надули чалгата, някъде по сергиите ли? Не ги ли раздигнаха в края на деня? Ей, все нещо ще има да се развали, бее… Бтв имам дълги филмчета от хората, сега ще се опитам да ги подредя и ще потърся къде да ги кача, че с YouTube не се разбираме нещо, определено не харесва широкоекранните ни записи. Може да те има някъде? 😉
12:58:35 ч., 07.08.2007 г.
Looks nice, indeеd. 😛
23:37:35 ч., 07.08.2007 г.
Добре сте си изкарали, виждам. И аз ще опиша своите преживявания скоро. Но при нас беше по екстремно. Най- интересното, което и аз не разбрах по кой начин направиха, беше как нашите „харамии“ запалиха огън в най- големият дъжд ❓ ❗ Аз по това време съм „откъртил“ в палатката, докато чаках да спре дъждът.
11:56:30 ч., 08.08.2007 г.
Хайде някой от палатките да разкаже как е било през нощта, а и в неделята? Чувам само откъслечни подмятания, че е било потоп, че е имало чалга по нощите, че малко се е скофтило положението… Ама никой не отваря дума дали е имало закриване на надсвирването и кой, аджеба, го спечели все пак 🙂
ПС: Ако някой знае в какъв точно формат и с какви точно параметри трябва да е едно видео, за да изглежда ОК на YouTube – моля, да сподели. Или пък ще ми препоръчате флаш плейър, та да качвам филмчетата на нашия сървър и от тук да се плейват, а не да разчитам на чужда дървена технология?
16:01:14 ч., 08.08.2007 г.
Защо не ги качваш както са си в една папка? Аз лично предпочитам да си сваля филмчето и mplayer, отколкото да го гледам в браузъра със супер гадно качество.
Иначе http://www.jeroenwijering.com/?item=JW_FLV_Player това съм виждал да ползват. Дали е читаво – идея си нямам.
22:30:04 ч., 08.08.2007 г.
Обмислям го… Предпочитам да ембедвам филмчетата, ама ако не става качествено… Ех.
07:49:15 ч., 18.08.2007 г.
Включвам се късно, но по-добре късно, отколкото никога :).
Точно този уикенд сме били около Гела, жалко че не разбрахме за надсвирването. Много жалко наистина.
00:05:30 ч., 07.05.2008 г.
Я не понимает русский язык, так как я – французский канадец, но я также я очень хотел бы посещенный Лихтенштейн и твоя история, даю себе вкус идти туда один раз для очень.:)
09:05:11 ч., 05.05.2011 г.
Много интересна статия. Аз миналата година бях на надсвирването и отседнах в хотела на Качакова.Не ми взеха 120 лв, а 80. Явно са чели тази статия и са си взели бележка. Не е евтино, но всичко е на ниво. В Широка Лъка има също хотел в който нощувката е 140 лв. Все пак това са хотели, а не къщи за тости. Не разбирам защо е тази злоба да се казва не спете там, не яжте там, не ходете там, защото е на еди кой си. Ако не беше на Качакова сигурно нямаше изобщо да се сетите да пишете.