Под Балкана

За пореден път доказахме правилото, че колкото по-спонтанно се случва нещо – толкова по-хубаво си изкарваме. Този уикенд беше особено прекрасен.

Веско вече написа отчет за пътуването ни до Копривщица и кратката отбивка до Сопот. Няма смисъл да се повтаряме, затова само ще дам малко подробности и ще споделя някоя и друга снимка.

1. Копривщица

Градчето е идеално за разпускане: хотелите са много, сравнително евтини, поддържани. Но са и мънички, ненатрапчиви, съвсем в стила на Копривщица. Изборът ни за хотел Далия се оказа учудващо успешен при положение, че нямах никаква информация за него и малко стрелях на тъмно с резервацията. Нощувката е 40 лева на двойна стая, обзавеждането е ново (макар и минималистично), банята е супер чиста… какво повече да иска човек.

На площад Априлци има информационно бюро, където може да се купят карти, брошури и прочее агитационни материали. Там са и печатите за книжките със стоте обекта. В съседната купчийница продават билети за музеите: 5 лева за шестте къщи общо.

Снимките са с „мое“ качество, което значи режим auto на Canon PowerShot A95, необработвани, само намалени като размер 😀 Не са някаква красота, но за илюстрация биват.

Копривщица, поглед отгореКопривщицаКопривщица

Не съм снимала кой знае колко от музеите – остави, че в повечето бе забранено, но и самите експозиции не бяха твърде интересни.

КопривщицаКопривщицаКопривщица

За сметка на това хванах котка-Хитлер, жълто цвете от градината на ресторанта и тотовото произведение на изкуството от тръни:

КопривщицаКопривщица, поглед отгореКопривщица

2. Сопот

На тръгване от Копривщица бая се зачудихме дали да се прибираме директно в София или да минем и през някое друго място. Заспрягахме дестинации като Панагюрище, Клисура, даже Карлово. Накрая се спряхме на Сопот – най-вече заради въжената линия до хижа Незабравка и възможността да видим как излитат парапланеристите.

Балкана

Мисля, че като човек с огромен страх от високо се държах отлично даже. Лифтът е много по-стръмен от драгалевския, на няколко пъти спира и въжетата се разлюляваха ужасно силно, седалките ни подскачаха като гигантско йо-йо, а аз изпищях само веднъж! За съжаление по средата на изкачването запръска дъжд, който ни спря от по-активна разходка по чукарите. Пък и с Тото бяхме с градски сандали все пак, едва драпахме по склона, пързаляйки се по прегорялата трева.

СопотСопот
СопотСопот

Наблюдавахме парапланеристите от няколко метра разстояние… На мен лично ми се зави свят като видях как скачат в пропастта! Вече съм абсолютно уверена, че никога няма да се кача на roller coaster, за разните парашути, бънджита и прочие истории да не споменавам даже.

ПолетПолет
ПолетПолет

Въжената линия се стопанисва (и то добре) от центъра за екстремни спортове Шамбала. Предлагат разни опции за активно чупене на глави като параглайдинг и т.н. Пак те са изградили и поддържат трасето за downhill, което се вие по склона. Даже видях един байкър, който караше по почти отвесната пътека, по която аз бих минала само с пълзене! За съжаление беше твърде бърз и докато вдигна фотоапарата – изчезна зад завоя. Като стрела.

По пътя към София през цялото време си говорехме какви сме будали да живеем в това мръсно място и крояхме планове как да се преместим някъде сред природата, да си построим къщички с двор и градинка, да опънем хамаците на сянка… Някой ден!

Коментари

  1. Gravatar dzver
    15:48:47 ч., 20.08.2007 г.
    1

    Един път се изкачвахме пеш нагоре по това екстремно шосе. Според мен е построено с цел снабдяване на хижите, но ума ми не побира каква е техниката, която може да се движи по този път. Има кратки участъци, в които наистина може да се мине само с пълзене. Цялото качване до първа лифтова станция е 3 часа ходене по мъките.

    Най-много бях впечатлен от участък, където въпреки наклона от 45 градуса има шорткът от 60 градуса и не преувеличавам (много) градусите 🙂 Виждал съм downhill на кросови мотори по този път.

  2. Gravatar аlbinos
    21:38:08 ч., 20.08.2007 г.
    2

    Страхотни снимки. През есента копривщица е много красива 🙂

  3. Gravatar zImage
    22:26:02 ч., 20.08.2007 г.
    3

    А на мен експозициите и самите къщи ми бяха интересни. Почти успях да се върна 130 година назад.

    Вчера в лозенец видях една котка „негативен Хитлер“ 😆

  4. Gravatar Антония
    23:50:11 ч., 20.08.2007 г.
    4

    @dzver: от лифта пътят изглеждаше ужас някакъв, подозирам, че се ползва само от хипер-юбер-екстремисти.

    @аlbinos: благодаря ти за хубавите думи, много мило 🙂 А копривщица е приказна по всяко време, и през зимата, когато е покрита с чист бял сняг (не грозната кафява киша на София), и пролетес цялата в зелено… Радвам се, че това място не е покосено от синдрома Банско (Несебър, Созопол, you name it).

    @zImage: и не снима негативния Хитлер, а-а 😛 Трябва да изровя координатите на онзи блог със снимки на мустакати котки и да събмитна и моето попадение… 😉

Leave a comment