Малко снимки от Рим
Есен, студ, криво настроение… Дойде точното време за снимките от Рим.
Започвам с много уговорки. Първо, качеството не е кой знае какво (както винаги). Второ, голяма част от красотите на града така и не успях да снимам – туристите ги бяха налазили като мравки, празно място грам не бяха оставили. Пък и съм уверена, че по мрежата има много по-хубави кадри от моите, все пак ние бяхме на разходка там, а не на фотосесия, просто цъках по улиците почти на случаен принцип.
За мен символът на Рим винаги е бил Колизеумът. Чела съм много за него, виждала съм снимки и все пак… Когато се озовахме пред него бях наистина ошашавена от размера му! Огромен е, о-гро-мен. Със сапунерка няма начин да се хване целия, затова и снимката ми е от отсрещния хълм и покрива само горните етажи. Зад него надничаше Arca di Constantino. А някакъв снимачен екип на RAI украсяваше руините с пластмасови колони. След няколко вечери пък наблюдавахме репетициите на актьорите, много бяха смешни едни такива, по шорти, ръкомахащи сред разните fori-та.
Като разглеждаш пътеводителите – най-голямо внимание се обръща на църквите. Много са, красиви са, внушителни… факт. Най-най-катедралата, Свети Петър, не подлежи на снимане. Остави, че туристите бяха десетки хиляди, остави, че е абсолютно грамадна и никак не може да я подредиш в кадър, ами и светлината беше една… Адски ярка отвън, практически липсваща вътре. Твърде голямо предизвикателство за мен 🙂 Затова и снимките са само две: табелката, определяща с какви дрехи може да се влиза във Ватикана, и един купол, пронизан от лъч светлина.
И колкото и величествен да е Свети Петър – с Тото повече харесахме Сан Джовани ди Латерано. Отново огромна катедрала, отново по католически разточителна, но някак по-изискана (поне в нашите очи), не толкова грандоманска.
Няма как да не отбележа, че Игнацио ди Лойола е обявен за светец, дори църква на негово име са кръстили. А на Санта Мария Маджоре хванах само най-стърчащата кула.
Църквата Сан Стефано Ротондо, дето била много древна и т.н., не ни впечатли кой знае колко, но за сметка на това градинката й беше прекрасна. И въобще цветята на Рим ни очароваха: по прозорците, по покривите, на Кампо ди Фиори, навсякъде.
Фонтаните Треви са абсолютно неснимаеми. Туристи, туристи, туристи… Толкова нагъсто нагъчкан народ съм виждала само по градския транспорт в час пик.
А имаше и други фонтани – притегателни за всякакви дечурлига. Като тези в градината на Вила Челимонтана и на Пиаца дела Република:
Не бива да забравям и любимите ни ресторантчета:
… където сервираха огромни СТРАШНО ВКУСНИ пици и италианска салата от обилна зеленина, чери доматчета и моцарела. Пилето със салвия беше прекрасно, а Тото твърди, че и ребърцата били вкусни (макар че на мен хич не ми допаднаха на външен вид).
От торбата с ръзни кадри вадя още снимките на: един младеж в бая готин костюм, каращ байк при 35-градусова жега; древно бубу в древното еврейско гето с недревни младежи, хапващи кошер хамбургери; сградата в Трастевере, наречена Цистерна; смешният паметник със слончето, дето сума ти време го дебнахме докато го хванем неналазен от туристи.
И май е това. Засега 🙂
Иначе в момента ровя за инфо къде може да се нощува на прилични цени в Неапол и в Салерно. С Тото решихме да летим до Рим, там да вземем кола под наем и да караме до Сицилия, спирайки на всяко по-интересно селце по пътя. Трябва да намеря и някакви пътеводители може би… Oh, well, поне се разведрявам, гледайки слънчеви снимки и море.
18:05:04 ч., 12.09.2007 г.
Ааа, това на слончето бил най-малкият обелиск в Рим. Ама на мен никак не ми се стори малък… хаха! Много готини снимки.
18:57:42 ч., 12.09.2007 г.
Радвам се, че подборката ми ти допада 🙂 Беше ми доста трудно, честно казано, защото бяхме адски лежерни по време на цялата разходка и снимахме главно себе си на фона на Рим 😀 Тото, омазал се до УШИТЕ с шоколадов сладолед, или пък Антония, демонстрираща балетни умения пред фреска на Микеланджело, са си странни гледки, ама не са за споделяне с широката общественост 😳
20:44:07 ч., 12.09.2007 г.
И на мен ми харесват снимките, които си споделила. Аз бях в Рим преди 3 години и сега си припомних как аз се опитвах да ги снимам част от тези места и как се дразнех на туристите…ех 🙂
Защо не сложиш и част от другите снимки… ще е адски забавно 🙂
02:02:29 ч., 13.09.2007 г.
Ееех, погъделичка Римоманията в мен:)) Снимките са много яки! Нещо странно става обаче когато се активира този плъгин със затъмняването. Работи ужасно бавно на Firefox 2.0.0.5 под Fedora 7 с KDE. И преди работеше бавно, но си мислех, че е от по-старата версия на браузъра
02:16:20 ч., 13.09.2007 г.
Салатката наподобява малко на тази и тази, която обаче е без моцарелки 🙂
02:17:08 ч., 13.09.2007 г.
Правихме си ги в Париж,за обяд и вечеря 😀
05:24:01 ч., 13.09.2007 г.
@Антония: Един съвет от мен (причината за него ще ти разкажа някой ден по Скайп) – колкото по на юг слизате в Италия, толкова по си заключвайте колата още като потегляте и си дръжте парите и документите у вас, а не хвърлени върху арматурното табло или на задната седалка например… 🙄
09:44:57 ч., 13.09.2007 г.
за пореден път се уверих, че Рим е невероятен и ще направо всичко възможно да го посетя в този живот!
Благодаря за разказа и снимките! 😀
10:36:29 ч., 13.09.2007 г.
@Мими: много са излагащи другите кадри, като дечурлига на детската площадка без родителски контрол сме 😳 Ама нали ни беше хубаво… 😀
@Змей: не знам защо има проблем с плъгина, при мен (Firefox 2.0.0.6 на Kubuntu 7.04) си е ОК… Може да го заобиколш с middle click, нали знаеш – снимките ще се отварят в нов таб направо без финтифлюшките.
@maumyh: салатите в Рим са главно рукола, разнообразни марулки, спанак, салвия и прочие зеленища, украсени с чери домати, моцарела, настъргани варени яйца, настъргани моркови, ей такива неща. Даже в менютата са обявени като „Салата“ без подробности, не като у нас, дето има всякакви вариации с разни зеленчуци. На мен не ми допаднаха честно казано. Зеленищата вкарваха лек горчив вкус, мисля, че беше от руколата, ама не съм сигурна. Затова и наблягах на капрезе.
Бтв италианската моцарела е на светлинни години напред спрямо тази, която продават в България. Пробвах всички видове, които ги продават в Пикадили, Хит и т.н. – много са сухи едни такива, на вкус са като картон. В Рим моцарелата винаги беше от биволско мляко и беше бая мазничка. И адски вкусна, адски.
@Владо: айде сега, ще се обиждаме 🙂 Ние живеем в България все пак! Имаме такъв тренинг… Лаптопът се носи винаги с нас, никога не се оставя нито в колата, нито в хотела. Парите и документите са в портфейли на връзки, окачени на вратовете ни под връхната дреха. В колата няма нищо видимо, всичко е скрито по жабката, багажника… пък и по принцип важните неща не се оставят вътре. Паркира се на паркинги, не по закътаните улички. И се внимава, защото има много джебчии, български и румънски цигани.
Ние тези правила в Бостън ги спазвахме (където хората масово си оставят ключовете по таблата на колите), та в бедния юг ли няма да подчиним пътуването си на тях 🙂 Снощи четох инфо за Неапол – навсякъде се обяснява колко много престъпност имало там и как трябвало да се внимава. Бррр…
Бтв Skype нещо не ми работи, май трябва да слагам нова версия или нещо подобно 🙁 Не обичам програми, които не се самообновяват.
@simplyblue: Рим е много по-красив, отколкото излиза на моите снимки, уверявам те 🙂 А и е много лесно да се стигне до него. Мисля да напиша едно how-to, макар че ми се струва направо излишно:
Питай ни сега какви врътки правим, за да стигнем до Сицилия, няма значение, че е на една ръка разстояние от България…
11:26:17 ч., 13.09.2007 г.
@Антония: Ти не само едно HowTo трябва да напишеш, трябва да напишеш направо книга „Направи си сам: Пътешествие“. Вярно, че ги има в блога, ама тук са по-скоро разкази 🙂
11:41:16 ч., 13.09.2007 г.
Хааа-ха, тези колони били пластмасови 👿 А аз през цялото време се чудех тея римляни от какво са ги направили 😳 Що снимки им направих…
А за салтатите с рукола си права и аз съм на твойто мнение и напрвао обикнах моцарелата.
За съжаление още нямам време да обработя снимките от нашето пътешествие до Рим та да ги публикувам. А времето както ме предупреждаваше в един друг пост беше наистина много жешко (август), но си струваше всяка минутка. Завиждам ви за Сицилия…
13:39:39 ч., 13.09.2007 г.
@Дончо: чак за книга… няма да ми стигне ентусиазма 🙂 Голям съм мързел 😳 Обаче мога да нахвърлям едни кратички инструкции къде да се търси инфо и как да се подхожда по основни въпроси, така че рискът да се случат издънки да бъде сведен до минимум.
@rovas: ахахаха, срина ме с тези снимки на колоните 😆 Живот и здраве, като стигна до видеото, ще пусна клипче как ги издигаха, че и как след това рипаха актьорите сред тях.
22:46:49 ч., 14.09.2007 г.
@Антония: Оф, май много ми е промито съзнанието вече… и точно обратно се държа – раницата с лаптопа почти винаги се оставя в колата, независимо къде я паркирам. Но това е сигурно защото и аз живея на място, където почти всичко се държи отключено. Гледам и децата така се учат – прибирам се от работа с колата, а те и двамата си оставили колелата на тревата пред нас и никакви не се виждат :smile:.
23:24:47 ч., 14.09.2007 г.
На хубаво лесно се свиква, Владо 🙂 Да са ти живи и здрави децата, да не се налага да се пазят като нас тука!