Занимавки
Три сблъсъка с телефонните спамъри за вчера и днес. Пробвах различни тактики, всяка от които ме отърваваше от натрапниците за по-малко от минута. Започнах с „Не разбирам езика ви“ – беше сутрин рано и не ми се мислеше нищо по-завъртяно.
Тя (на английски, разбира се): Добър ден, аз съм Джени от списание … и искам да Ви уведомя за…
Аз (на звучен български): Съжалявам не говоря английски. Бихте ли повторили думите си, този път на български, моля?
И Джени ми затвори телефона без да каже дума дори. А ние й се смяхме дълго. Може всякакъв тренинг за комуникация по телефон да е минавала, ама на екзотични езици не знае как да реагира.
Следващият натрапник ме обезпокои в ранния следобяд, започвайки разговора с наистина бизарно зарибяващо изречение.
Той: Здравейте, обаждам се във връзка с инсталацията на новите Ви прозорци.
Аз: Простете, а вие знаете ли на кого се обаждате?
Той: Не… Съжалявам. Довиждане.
И затвори телефона. Без да съм викала, без да съм била груба, просто попитах внимателно.
А преди малко бях подозрителна.
Тя: Здравейте, обаждам се да Ви разкажа за нашия изключителен продукт, [име на бранд, което нищо не ми говори].
Аз: Кой ви даде този телефон?
Тя: Вие сте в нашия списък…
Аз: Какъв списък? Кой ме е включвал в списък? Къде е публикуван този списък, за да проверя дали наистина съм в него?
Тя: Извинете за безпокойството. Хубав ден ви желая.
И избяга. Чудя се следващия телемаркетьор какво да го правя 😀 Приемам предложения.
Иначе чакам момчетата да свършат с работата си в data центъра, да минат да ме вземат и да отидем на вечеря някъде, а може би и на кино. И се заигравам с Gimp-a – има някакви интересни филтри, баш като за лама като мен 😀 Ето това докарах от снимката на тиса, който расте пред верандата ни:
Наистина е cartoonish.
20:51:47 ч., 21.11.2007 г.
Бях писал по-рано, но явно ти харесва да си общуваш с хора. Регистрирай си телефона тук и няма да има обаждания: https://donotcall.gov/
21:02:23 ч., 21.11.2007 г.
Не бих се лишила от тази забава за нищо на света 😆 Сривам се от смях всеки път като успея да шашардисам някого. Обмислям да разиграя сценки от сорта на „Момент, ще ви свържа с шефа на корпорацията да обясните за какво става дума на него“ и да дам слушалката на някое от момчетата. Трябва да изтренираме какво ще им говорим обаче 🙂 Или пък да вкарам някое „Обаждате се в моргата, за какъв дявол ще са ни необходими вашите услуги“. Записвам си идеите на едно листче до телефона. Смятам да ги употребя всичките, а някои – и да повторя 😀
22:22:31 ч., 21.11.2007 г.
По подобен начин се справям със спама в чата – като ме попитаъ „Hi, how are you?“ отговарям на кирилица „Здравей миличка, добре ли си?“ – и всички изпадат в потрес;-)
К’во да ги правиш, като не знаят езици;-)
22:49:12 ч., 21.11.2007 г.
Опитаха се да ме излъжат и почти успяха!
Ще ми търси той Мишел… Пикльо! 😀
22:55:26 ч., 21.11.2007 г.
е как какво да го правиш!!!?
http://www.xs4all.nl/~egbg/counterscript.html
23:14:56 ч., 21.11.2007 г.
Отговаряш на кирилица:-) „Мишел го/я няма“;-)
02:01:31 ч., 22.11.2007 г.
Хихи – Кефи ме това колко мило се отнасяш с телефонните тормозьори. Аз щях да им се накрещя набързо 😉
02:10:49 ч., 22.11.2007 г.
Кажи им просто „put me on your do not call list“ и би трябвало поне точно тези да спрат да ти се обаждат. Ефективно е наистина и да си регистрираш телефона в donotcall.гож и наистина телемарткетьорите намаляват, но не изчезват напълно… Все се намират по 2ма на седмица, които не разбрали 🙂
09:40:16 ч., 22.11.2007 г.
Антония, семпла процедура е наистина просто да им отговаряш на български 🙂
Например: „Какво търсиш ти, защо ми звъниш и знаеш ли колко е часът?“
Това съм го правила като бях travel agent, само че тогава директно си ругаех по нашенски като ми звъннеше някоя леля от Луъвил, например, да иска one roooooom with two double beeeeeds, for meee and my 4 kiiiids 🙂
11:14:04 ч., 22.11.2007 г.
Абе аз доколкото разбрах,Антония няма желание да ги разкарва тия спамери:)
Та:предложи му да се видите някъде на кафе и да ти разкаже по подробно какво иска да ти продаде или каквото ще да е там:)
13:58:32 ч., 22.11.2007 г.
Или „Миличък, добре ли си? Нали нямаш температура, та ми звъниш в този час?“;-)
16:14:06 ч., 22.11.2007 г.
На мен рядко ми се случват такива, но една приятелка ми е разказвала, че веднъж като я питали как е, тя просто хванала и наговорила на човека всичко, което й тежало на душата. Минало й, благодарила на човека за терапевтичния разговор и му пожелала приятен ден. Ошашавеният човек затворил без да каже и дума.
Иначе най-първият вариант ми се струва идеален. 😉
16:45:02 ч., 22.11.2007 г.
Ааа! Как не се сетих да им предложа да ме заведат на обяд някъде и да ми обяснят в подробности за какво става дума! Нещо от сорта на „Този въпрос е твърде сериозен, за да го обсъждаме по телефона. Днес съм свободна в 12:45 часа, искате ли да се видим в ресторант Хитрата лисица и да ме запознаете в детайли с предложението си? Сметката е за вас, разбира се“ 😆