Най-хубавата разходка из центъра на Бостън!
Малко късничко следобяда, слънцето беше тръгнало да залязва вече. Пък и 13-те градуса се чувстваха като 3-4 най-реални такива, защото такъв вятър духаше. След около час на студеното прясно заредените батерии на фотоапарата просто замръзнаха и отказаха да работят, та се наложи да се купуват нови, сакън, да не пропусна нещо за снимане 🙂 Otherwise всичко много-много ми хареса.
Слизаш от метрото на South Station и се озоваваш сред високите красиви сгради на всякакви финансови и не само институции:
Btw почти всички снимки са високи, просто на ширина нямаше как да се снима 😀 Ето едно изключение, фасадата на баптистка църква:
И тъй като съм подготвила още доста кадри… Ще си позволя да използвам тага more тук.
Не си спомням какви бяха следващите няколко сгради – видях им табелките, уж ги прочетох внимателно, но някак буферът ми се препълни с впечатления и част от инфото беше затрито 🙂
Това е банка със сигурност, ама дали беше Федерален резерв или Bank of Amerika…
И за да не си помислите, че само небостъргачи има в центъра на града – ето снимка на ъглова и много характерна за града сграда.
Пред тази банка пък вече са поставили коледната украса:
Обаче това, което най-много ме впечатли, е начинът, по който облаците се отразяваха в небостъргачите!
Застанала между тези два гиганта, Антония определено изглеждаше като микроб направо:
Хванах самолетчето на фона на облаците:
В Boston Common (централната градска градинка) беше оживено. Езерцето Frog Pond е заледено, всякакви ентусиасти караха кънки. Под погледа на ей тези двама рибари:
Катеричките са още по-неустрашими. Тази позира няколко минути, седнала на трона си:
За съжаление след една-единствена снимка батериите на фотоапарата отказаха да запалят повече. Сега ще сваля и подредя кадрите от телефона, мисля, че там ни има с въпросната катеричка – носът й е на около 5 сантиметра от ръката ми! Само дето аз се уплаших, че може да ме гризне и се дръпнах 🙂 Дано да са излезли качествени фотота.
Нови батерии в Канона и снимки на коледната украса около Quincy Market.
Непретенциозна вечеря в текс-мекс заведение до бар Наздраве:
… и разходка из мъничките магазинчета наоколо. Това е павилионче за моментални снимки:
… а това пък е магазинът за подаръци, свързани със сериала „Бар Наздраве“:
Продаваха ядки Norm’s Nuts 😆 Дървената фигура на индианеца те посреща на прага, много любезни продавачи те питат How ya doin’, а ти може да си избираш сервитьорска престилчица, разни халби, тениски и суетшърти. По телевизията се въртят серии от филма, разбира се. И е уютно, уютно.
Тук някъде обаче температурите стигнаха нечовешки измерения и разходката приключи с бързо оттегляне в посока Downtown Crossing.
В заключение: Бостън е един друг свят. Иска ми се да го видя през пролетта, когато се е раззеленил и цъфти…
00:10:01 ч., 29.11.2007 г.
Снимките са прекрасни 🙂 Никога не съм искала точно в САЩ да ходя, ама още малко подобни снимки и може да ме убедиш че си струва 😉
01:50:36 ч., 29.11.2007 г.
като турист си заслужава 😉
03:56:10 ч., 29.11.2007 г.
Само таз думичка нещо ме затромози „суетшърти“??!? Не се ли пише sweater и произнася суитчър? Може и да бъркам… но реших да попитам…
08:05:47 ч., 29.11.2007 г.
Све, както пише kalin – не е като да не е хубаво 🙂 Специално Бостън е прекрасен, прекрасен.
Pharaon, не знам как е правилното, аз му викам суетшърт, щото така си го прочетох първия път и си му свикнах 🙂 Може и суитчър да е, ама не ме кефи как звучи. Btw сега гледах, че на повечето подобни дрехи им викат fleece вече 😀
10:13:01 ч., 29.11.2007 г.
И аз не съм ходил още но знам, че Бостън и Фриско не са точно Америка, това са 2та най европейски изглеждащи градове.
10:33:42 ч., 29.11.2007 г.
Тони,
мнооого красиво:))))
11:43:47 ч., 29.11.2007 г.
Прекрасна разходка 🙂 !
Абе кви са тия риби в коментарите??
17:13:45 ч., 29.11.2007 г.
Сложих рандъм граватари за всички, дето си нямат – и сега се връткат едни рибки 🙂 Исках да ми е шаренко, пък 😛
16:17:43 ч., 30.11.2007 г.
Тони,фотките са ти много хубави-поздравления
17:18:05 ч., 30.11.2007 г.
meri, като имаш предвид, че съм снимала на прибежки, защото от вятъра ми замръзваха и ръцете, и фотоапарата… 🙂 Сега гледам, че доста от високите сгради са ми криви, щракнала съм ги с наклон, ама няма да си играя с Gimp-а да ги оправям. Както винаги съм казвала – тези снимки са за спомен, не за изложба 😀