Long time no писане, знам, знам

Обаче така се разсейвах по празничному…

Хубави дни бяха: домашни, уютни, спокойни. От питката ми се падна паричката, а Тото бе награден с дренче. На 25-ти бяхме у брат ми и снаха ми, разменяхме подаръци и гушкахме Теда.

Истерията с „Какво да купя на Х, У и Z за Коледа“ почти ми се размина: получих детайлен wish list, спазих го сравнително точно и мисля, че всички бяха доволни. Да, изненада кой знае каква нямаше, обаче с това прибиране в България по никое време… Нямах никакво време да се подготвя.

За поредна година се радваме на микроелхата ни, две педи на ръст, ама цяла кофа очарование пръска. Догодина обаче смятам да си вземем по-голяма, а тази да я дислоцираме в кухнята. Най-малкото за да можем да намираме по-големи пакети под клонките 🙂

Имаме нова кафемашина: Kenwood ES460 е много-много красива. Все още не знам какво еспресото прави, защото едва преди малко я разопаковахме и не ни се пробваше по нощите, и без това още по американски часовник караме 🙂 Ама някак със сърцето си усещам, че ще е перфектно на вкус, няма начин да не е велико, нали.

Чета Stardust – бавно. По 5-10 странички на ден. За да имам за по-дълго! Наслаждавам се на всеки ред, прекрасна книга, прекрасна и слънчево-звездна.

Купих си я на хартия, разбира се, но и свалих електронно копие от руска пиратска библиотека, защото ми е адски удобно да чета от екран. Да си гледат работата всички мизерници с разни измислени изключителни права и т.н. Аналоговите години изтекоха безвъзвратно, да вземат и да се сетят, че we’re all digital now.

А утре сме на рожден ден на Дейв и даже в момента му избираме подарък. Голям трябва да е, защото човекът заслужава. Честит празник, Дейв, да си жив и здрав и много-много обичан!

Публикувано на 28 декември 2007, петък, в 1:19 am, в категория Всекидневно, Празнично.