Мартенски заек
Ако през последните седмици сте срещали по улиците едно нахилено лудо Ленче по тениска (обикновено розова), велурени лекички Graffiti (розови) и яко разчорлена коса, тип глухарче в полет, бретонът семпло прищипан с фиба (да, де, розова) – аз бях, съм и ще бъда, поне докато има слънчице. Влача огромна куриерска чанта през рамо, натъпкана с документи, списания и книжки, вода, пуловер, фотоапарат, ядки и какво ли още не. Хем съм с прекрасно настроение, оптимизъм струи от мен, хем съм недоверчива към софийските реалности. Та затова: подготвена за оцеляване в градската джунгла, нали.
Ходя пеша, много. Особено в центъра, където така или иначе не си струва да пробваш друг начин за придвижване. За по-дълги разстояния реших да дам шанс на градския транспорт, с всичките му плюсове и минуси.
+ По-евтино е от таксита, определено.
– За сметка на това е доста несигурно. Никой не знае кога ще се появи следващия автобус или трамвай. Висиш на спирката като да нямаш никаква работа и ей така, убиваш свободно време. И да тропаш нервно с крак, и да не тропаш… все тая. Информационни табла? Вятър.
+ Приемаш, че може да се наложи да чакаш повечко и затова при планирането на деня оставяш дълго време за пътуване. Оказва се, че в повечето случаи стигаш доста по-бързо от очакваното. И никога не закъсняваш.
– Налага се да пътуваш с цял куп децентровани индивиди. Голяма част от тях са кротки луди, но понякога се вясва и представител на буйните. Което е досадно, че и опасно на моменти.
+ Не се дразниш на задръстванията. Нали таксиметровият апарат не се върти като луд, платил си билетче и колкото и да висиш на червен светофар, повече пари няма да ти вземат.
– Ядосваш се заради идиотския маршрут, с кой акъл са решили, че именно по тази ужасна улица трябва да минава автобусът, при условие, че на 100 метра от нея има много по-малко разбита и почти съвсем ненатоварена пресечка, ама на, всичко в този град е недомислено, нали. А просто няма начин да тупнеш шофьора по рамото и да му кажеш „На следващото разклонение завий вляво, така ще си спестим един светофар“. Уви.
+ Тренираш си вестибуларния апарат. Сядането е MI:1,000,000 направо, обикновено си щастлив ако си успял да се докопаш до дръжка и си увиснал като циганско пране на стобор. Всяко потегляне и спиране на така нареченото превозно средство те кара да мобилизираш цялото си тяло, да стегнеш мускули, едва удържайки се от позорен срив в краката на спътниците. Тото ми разказваше за интервалните тренировки, за натоварванията при фитнеса и т.н. Всичките тези екстри си ги има и в единайската, гарантирам.
– От време на време рамото изпуква предателски и се присещаш за ей онова лято, трети или четвърти клас бях завършил, а бе, май трети беше, защото Деси още не ни беше съученичка, та тогава като ходихме да берем черницата на комшиите и нали се правих на много смело диване, качих се много нависоко, клоните нещо поддадоха, та се сринах на земята, добре, че имаше трева, нищо не си счупих, ама бая боля точно това рамо, на което увисвам цялата си тежест през около минута и половина. F@ck.
И т.н. Всъщност най-най-важното е, че е слънчице и (почти) всичко е наред. Или ще бъде наред. Някой ден…
23:35:10 ч., 04.03.2008 г.
колело.
колело.
колело.
по-добро от градския транспорт, по-бързо от такси, по-удобно и по-евтино.
downside: лош въздух.
плюсове: безброй 🙂
23:51:28 ч., 04.03.2008 г.
Коли, коли, коли, които те дебнат отвсякъде. Просто НЯМА НАЧИН да тръгна отново с байка по улиците. Умирам от ужас, наистина. Да карам в парка – да. На разходка из квартала – ОК. Ама да се провирам сред таралясниците… Животът ми е един, не съм склонна да го рискувам по този начин.
Съжалявам, че живея в този град, наистина.
00:33:38 ч., 05.03.2008 г.
В автобусите има много зарази.
00:51:41 ч., 05.03.2008 г.
Голяма си параноя 🙂 Това да ти го каже човек като мен, изтъкан от милиони страхове… смятай 🙂
Зарази има навсякъде. Като отидеш в сандвичарницата за един дюнер – знаеш ли дали някой около теб не е болен? А пицата от здрав сервитьор ли ти се носи или от хремав? Като се разминаваш по стълбището с комшията и той ти изкашля едно „Добър ден“ в лицето, как мислиш, от цигарите или от птичия грип е?
Факт е, че никой не е кихал около мен през последните седмици. Теда малко подсмърчаше, де, ама според мен беше common cold, пък и й мина бързо. Май няма епидемия в момента.
07:56:00 ч., 05.03.2008 г.
Не знам дали е само мое наблюдение, ама малките улички в центъра са минирани от много кучешки шитове… Като се наложи да свия напряко между Витошка и Графа си гледам в краката, защото те са навсякаде…
16:02:07 ч., 05.03.2008 г.
Не само в автобусите е опасно. Свидетел съм бил на това как хора, които вървят по улицата, си кашлят на воля по (гърбовете и лицата на) останалите минувачи. Предполагам е от значение съответния вирус/бактерия колко време при съответната температура на въздуха издържа преди да погине.
Друго си е човек да си кара колата, да си прави сандвичите и пицата сам и да живее на първия етаж – как за какво, за да може минимално време да прекарва на стълбите в разминаване със съседи 😀
18:06:15 ч., 05.03.2008 г.
ахахах, каквото ги разправяш тези неща, сякаш другите не прекарват по час-два на ден в градския транспорт и то години наред…голяма атракция..
00:18:25 ч., 06.03.2008 г.
И тук е такова слънчево,приятно…
Особено зад стъклото.
Онзи ден валя малко сняг.Без да е валяло цяла зима и сега си студуваме:)
Може да дойдеш да се разхождаш тук:)))
09:01:27 ч., 06.03.2008 г.
И времето се прецака… Пак е сиво и неприятно.
Тим, сред хората, с които контактувам всекидневно, няма нито един, дето да не е с кола. Аз самата не се бях качвала в автобус цяла зима, а и по принцип избягвам този вид транспорт с всички сили. Затова и си разправям разни неща сега, за мен си е атракция.
12:54:39 ч., 06.03.2008 г.
Първата година в СУ се движех често с 94 и няколко пъти ми се е случвало някой чекиджия да ми се дърви на крака. От всички миризливци и досадници в автобусите, това за мен е най-гнусното нещо, което може да ти се случи там 😉 А иначе и аз съм привърженик на джиткането с байк, но много внимателно си подбирам маршрута, защото ми е мил живота.
22:01:40 ч., 07.03.2008 г.
Хаха. Някой ден може да пробваш маршрута Софийския университет, НДК, Петте кюшета и Борово с двойката тролей. Ще ти хареса, гарантирам. Пътя в час пик е около час и половина, а ако уцелиш VIP момент може да стигнеш за около 40 минути желаната дестинация, но пък трябва да внимаваш и да се пазиш от пияниците които си пият ракията в тролея и си говорят сами. Ах колко ще ми липсва това когато замина в чужбина!
00:44:33 ч., 08.03.2008 г.
Редовно минавам почти същата дестинация с такси/маршрутка – и всеки път си късам нервите, разбира се 🙂 В сряда попаднах на най-лудото задръстване на бул. България, за първи път видях подобно нещо, колите се наредили една до друга и не мърдат. Ужас-ужас.