Инфокалипсис
Напоследък наистина ме няма – тук минавам от дъжд на вятър, на instant messengers съм по десетина минутки на ден, ако въобще се появя, на личните мейлове отговарям с подобаващо закъснение, дори звънене по телефона почнах да пропускам, което за комуникационен маниак като Антония си е направо бедствие. Причината е проста. Занимавам се с ремонта на апартамента, дето го купихме преди месец и половина. А това е занятие тежко.
Първо, трябва да научиш цял куп неща. Като започнеш от процедурите за придобиване на жилище, минеш през всички разправии с монополисти и стигнеш до майсторската терминология, все мизерности. Задачата е определено амбициозна и времеемка, колко капани има пред невнимателните, не ми се ще да се сещам даже. Йовко навремето беше почнал да пише Новодомец HOWTO, но май му секна ентусиазма 🙂 Естествено е, веднъж като оставиш неприятностите зад гърба си и не ти се спомня за тях ама въобще.
След като се поориентираш и прецениш, че си събрал необходимата информация, започваш да измисляш цял куп прекрасности как да създадеш най-приятното място за живеене на света. Започваш да планираш, да се консултираш със специалисти и… се сблъскваш с феномена „Това не може да стане“. Не съм вярвала, че ще чуя тази сакрална фраза толкова пъти в рамките на нула време направо! Оказа се, че хората не искат да правят нищо малко по-различно от установената от преди сто години практика. Карат го като конфекция – навсякъде е едно и също, защото „така се прави“. Любимият ми пример е с баните: плочки навсякъде. Дърво? „Това не може да стане, ще се раздуе“. Да, ама аз съм живяла в къща с дървен под в банята, който не се беше раздул. „Е, случва се, ама то е изключение“. Тук вече ти изпушват бушоните и преставаш да водиш определено неконструктивния разговор. Планираш нещата без помощта на т. нар. специалисти, защото ако тръгнеш да ги слушаш, накрая ще се окажеш горд собственик на жилище, направено по разбиранията на баба ми от средата на миналия век.
И накрая, в дома ти влизат майсторите. Бях чела някъде едно древно проклятие: „Майстор да си закачи торбичката на пирон в хола ти дано!“ и ви уверявам, че за нищо по-лошо не мога да се сетя в момента. Не, че са лоши хора, не. Обаче как пък така все се случва, че нещо не са разбрали, друго са го решили иначе, трето направо са го забравили… И Антония става пъдар: пише на големи чаршафи кое и как да се свърши, разпечатва в няколко екземпляра, връчва го на отговорника и периодически сверява как върви изпълнението по точки. Аз да бях – щях да се обидя от подобно отношение. Те… те са доволни, че не се налага да помнят и да мислят, някой друг го прави вместо тях.
Та така тече напоследък ежедневието ми. Леко изпушвам вече, защото заниманието с непривични неща е натоварващо. В момента например следя как се прави сухия под и се психирам тихо да не пропускам някой важен детайл, че поправянето и на най-малката грешка означава да се започне всичко отначало. А не е евтино, разбира се. Хората работят качествено, внимават, добри професионалисти са… и пак си ме е страх, защото се сещам как се наложи да викам втори водопроводчик да довърши тръбите в банята. А вече ми се иска да минем на по-приятните неща – като боядисване и вкарване на мебелите 🙂 И настаняване, разбира се.
Btw ще бъда много задължена на всякакви препоръки за продавачи на керамика за баня. Искам висококачествени плочки с остри ръбове, дето като се лепят – и никаква фуга не остава. И да ги има на склад, защото два месеца доставка е определено неправилно отношение към клиента. Нали.
17:31:15 ч., 06.04.2008 г.
Не съм се отказал – но като ми дойде музата тогава, а и… (това не бива да те тревожи) все още имам няколко дреболии за допоръчване и допривършване… край няма 🙂
20:06:11 ч., 06.04.2008 г.
Ох, от липса на дреболии няма да се оплаквам. Виж за сериозни неща (като неналична тоалетна) ще поплача малко 🙂
Отначало си мислех всеки ден да си записвам с какво точно се боря. Почти веднага се отказах, разбира се. Първо, щеше да ми отнема страшно много време. Второ, главно мрънканици щяха да бъдат. И трето, малко е убиващо ентусиазма да се вижда как ден след ден след ден съм се занимавала с един и същи проблем. Обаче като се нанесем, живот и здраве, ще пусна няколко хинта: няма нужда от адвокат, човек може сам да си подготви документите за нотариуса, каква е последователността в битката с данъчните, как да се избегнат някои от рисковете на ремонта, ей такива неща. Може да са от полза някому.
23:02:22 ч., 06.04.2008 г.
Тук сме лепили едни плочки подобни на такива каквито искаш ти.Но те са доста скъпички и си е трудоемко да се лепят.Водят се рязани с лазер и не знам си още какви щуротии.
И не се ползват за баня:)
И фуга винаги оставя!Дори да са първо качество.
Офф:На кю.то не ми отговори.Ако има друг нчин да се свържем,дай инфо:)
09:52:42 ч., 07.04.2008 г.
Определено сме на една вълна. И нашият апартамент е от толкова време наш, и ние правим ремонт, и ние караме магистърска програма по строителство и ремонт дистанционно, и ние мразим някой да ни каже „това не става“ – най-добрата мотивация да запретна ръкави и да покажа, че става. За плочки мога да те светна за един магазин – пиши на mail. Това, което искаш, е калибриран гранитогрес и наистина си е цифра. Майсторите казват, че ако редиш такъв без фуга в нова сграда, той ще се напука със слягането на сградата.
10:13:44 ч., 07.04.2008 г.
[…] навик да пускам rе-та Антония. В случая става дума за ремонт. Чета аз нейните проблеми, откривам, че са като моите и […]
11:09:33 ч., 07.04.2008 г.
Хахаха! Това ми напомня как преди време, няколко години след завършване на УПК със специалност „Оператор в мебелното производство“ начертах (по всички правила на техническото чертане) библиотеката, която исках да си поръчам. Майка ми каза „Майсторът хич няма да ти погледне листчето, аз ще му обясня“. Казах „НЕ! Дай му листчето пък да видим.“ Той се възхитил и казал „Кой е правил този чертеж?“. Майка ми се тупнала в гърдите и казала: „Дъщеря ми е завършила дърводелско училище“. В резултат минах за авторитет и получих това което исках.
Поуката: рови, рови из нета, питай, птай приятели, чертай, размножавай и го раздавай авторитетно. Иначе все ще ти кажат, че единственият възможен начин е този, който им е най-удобен 🙂
Успех и … постни някоя снимка да видим как върви 🙂
12:34:11 ч., 07.04.2008 г.
[…] ми от майсторите в къщи. Антония, не си сама. […]
12:44:00 ч., 07.04.2008 г.
последните почивни дни ги изкарвам или в ремонтиращото се жилище или в безбройните магазини за дома,бита и майстора.Прекарвам ги в подобни битки,спорейки за това кое може и кое е възможно на практика.На път съм да се откажа,оказва се че най-трудните битки ги водя в къщи.Моята сага около ремонта е дъълга дълга и ми писва вече:((
13:57:43 ч., 07.04.2008 г.
@maumyh: Не съм ти отговорила, защото по времето когато си ми писал, съм спяла втори сън вече 🙂 Покрай ремонта поне започнах да си лягам доста по-рано, че ми се изтощават батериите яко.
@gregory: Благодаря за информацията! Иначе ние не сме в нова сграда, строена е в края на 80-те, вече трябва да е слегнала и да не пука плочки. Идеята е, че мразя да мия плочки, ама много мразя. А особено гадно е да поддържаш чистички разните му фуги. Затова и настоявам да се лепи без разстояние, не толкова от естетическа, колкото от хигиенна гледна точка 🙂 Бтв аз бутнах три стени, никой не може да ме бие по разрушения 🙂
@lyd: Софтуерите разни за чертане не ги овладях, обаче ако знаеш колко прецизна съм стана с линийка и молив… Познай кой направи проекта на кухнята например. Миналата седмица пък открих как с правилна комбинация от различни размери плочки може да се избегне изцяло и съвсем рязането на парчета от тях – на едно листче нарисувах разгъвка на банята и драсках, драсках, докато постигнах съвършената подредба 🙂
@zlatkata: Не им се давам пък. Колкото и да ме ядосват, накрая пак става така, както аз го искам. Което е и целта на упражнението, разбира се. Ако ще живея по нечии чужди разбирания, вкусове и идеи – да бях останала под наем, нали.
09:56:04 ч., 08.04.2008 г.
Дано не съм закъснял с още един съвет. С майсторите е много важно, когато уговаряш да направят нещо, да уточниш и какво ще искат за него. Оставиш ли се на приказките им от рода на „т,ва е лесна работа, ще се разберем накрая“ може да има неприятни изненади и това което си смятала като предполагаема цена да излезе доста по-малко от това което те ще поискат. А това си е редовен „майсторски“ номер.Успех ! 🙂
11:46:31 ч., 08.04.2008 г.
Мерси за обновения линк!:-)
14:24:06 ч., 09.04.2008 г.
Здравей, Антония.
Напоследък много ремонтирахме и придължаваме вече със селска къща, така че натрупах доста опит. Проблемите са ясни, затова ще дам съветите, за който се сещам.
1.фуги – обясниха ми, че фугите пожълняват от мазното, затово има един силикон специално за фуги, поставя се върху фугата и я запечатва. в момента са сложили такъв силикон, на кухненския плот на селската къща, защото им взех здравето на майсторите като им казах, че искам истинска селска мивка и да я леят…
2.плочки – след като трябваше да намеря плочки за една седмица, а при предишните ремонти ми е отнемало 2-3 месеца, обиколих цяла София с въпроса „Какво имате в наличност“ и то от най-забутаните до най-скъпите магазини. Накрая попаднах на един магазин на Сточна гара, който няколко пъти подминах, защото ми се струваше супер зле, но накрая в отчаянието си влязох. На него пише български фаянс и гранитогрес и не очахвах нищо по-добро. Бинго. Вътре огромно хале, италиански и испански плочни подредени по заводи и едно любезно момче, което не го мързи да вади и звъни по телефона. След два дни си взех плочките. Магазинът се намира в по-близката редица от магазини до Сточна гара, отпред има огромни пана с грозни, изпочупени плочки и е точно преди един магазин с мивки на Тека, откъдето всъщност взех въпросния силикон.
3.Изравняване на нива – ето един хитър номер. Исках да няма никъде в апартамента прагове – баня, тераса, спални всично на едно ниво. Първо направихме мястото под душа с три сантимента по-ниско от останалата част от пода, това ни позволи да имаме само един сифон, вместо два и то вторият пльоснат в центъра на банята. Второ, тъй като вдигнаме нивото в коридора и кухнята, за да не разбиваме мозайката (апартаментът е от 60-те) в спалните се получиха едни разлики от по 2-4 сантиметра. Изливането на 4 см замазка означава много материали и поне два месеца съхнене преди реденето на паркета. Вместо замазка ни посъветваха да сложим стериопор за под. Той е твърд, топло и шумоизолира и се реди за половин час. Отгоре паркетчиите залепиха стария паркет паркетче за паркетче, вместо за пода и стана супер. Повечето предпочитат да го лепят директно за пода, защото е по лесно, но тогава отваря фуги, а вече залепен пренареждането е невъзможно.
4.Санитарен фаян в банята. Всичко освен бялото за мивка и моноблок си е изпитание от гледна точка на чистене. Пастата за зъби си личи неминуемо. Не се лъжи по красивите стъклени мивки.
Мога да изпиша още много, но да не натоварвам коментарите повече. Ако имате конкретни въпроси, с които съм се сблъсквала ще помагам с каквото мога.
15:33:57 ч., 09.04.2008 г.
@Ico: Имам си дежурна фраза даже 🙂 „И сега остава да договорим сроковете, кога почваш, колко време ще продължи, кога приключваш… И да ми кажеш точно колко ще струва“. Засега не са ме сюрпризирали, макар че има време 🙂
@Деница: От техническа гледна точка мога да изнеса лекции за смески за фугиране, добавките против мухъл и захабяване, разните системи за запечатване на фугите 🙂 Обаче това, което никой производител не ти го казва, е че всичко е до време. Бтв и аз стигнах до твоето решение всичко да е на едно ниво, само дето го постигнах със сухия под, спестихме си изцяло замазките и прочие мизерии. И да, сифонът в банята е само под душа 🙂 И само бели ще са нещата вътре, качествени, но със стандартна форма, че нещо „съвременните модни тенденции“ ме изпълват с отвращение. И благодаря много за инфото за магазина, непременно ще мина там тази вечер!
@Стойчо: Хайде, пускай още интересности за четене 😉 Как ми е закопняла душата за път…
22:21:19 ч., 17.04.2008 г.
Дано в този магазин намериш нещо, което да ти хареса, защото от скъпите и хубави плочки почти никой не държи наличности, за да не затваря пари.
За сухото изравняване на подовете те поздравявам, аз не знаех и подходих много погрешно, сега всичко ми е криво. Въобще… след моя ремонт наскоро съм решил повече да не си причинявам такова нещо… а и той още не е приключил, вече 2 години. Просто вече не искам да пускам „майстор“ в дома си и чакам да ми дойде музата сам да си донаправя нещата :). Събирам си tutorials, инструменти и чертая идеи докато заспивам.
А най-голямата подлост е, че нищо не ми се получава както си го представям. Може би човек трябва да се довери на някого, на когото това му е призванието и е впрегнал значителен талант…
08:41:08 ч., 18.04.2008 г.
Когато купихме апартамента имахме избор: или да го ремонтираме из основи и тогава да се нанесем, или да правим нещата едно по едно, докато живеем в него. И понеже имаме опит със сегашното си жилище, чийто ремонт се проточи близо година… въобще не се поколебахме да изберем първия вариант. Голяма помощ ни оказа брат ми, който просто знае кое кога трябва да се случи и ни даваше акъл как да организираме всичко. Може би затова въпреки грандиозното изкъртване на всичко и значителното прехвърляне на първоначално заложените бюджет и срок – все пак вървим към приключване в рамките на едно доста прилично време.
По отношение на инициативата „Направи си сам“: аз съм с вързани ръце, пък съм маниак всичко да е ОК, тааа… не се включвам в подобни занимания. А Тото отсече, че свободното време му е по-скъпо от парите, които ще дадем на майстори. И така. Засега сме щастливи, че само с един калпав човек сме работили. Първият водопроводчик беше глупав. Да, полагаше тръбите добре, използваше качествени материали, ама грам не се замисляше, че трябва да скрие водомерите например. На всичко отгоре забравяше указанията ми и накрая сътвори една грозна мазня в банята. Не се разправях с него, просто нямаше смисъл. Седнах и си начертах нещата така, както си ги представям, пък повиках друг водопроводчик, попитах го дали може да направи точно това, което искам, предупредих го, че ако не се справи няма да му платя и така. За 5-6 часа всичко беше тип-топ. Е, платих два пъти една и съща услуга, ама ако не го бях направила, щях да се ядосвам години напред.
Другите ни майстори са ОК засега. Ама главно защото съм им като дамоклев меч над главата. Проверявам всичко по n-найсет пъти, повтарям всяко указание, тропкам с крак когато се опитват да пренебрегнат мнението ми и така. Тото си спестява всички тези драми, по принцип не е демандивен човек и не вижда смисъл от подобни разправии. А аз виждам 🙂
За плочките: намерих магазини, които поддържат наличност. Проблемът е, че от гледане на твърде много дизайнерски проекти по мрежата и списанията, почнах да харесвам само ама много скъпи варианти. Гадост и мизерия. Имам един резервен вариант, ако до края на седмицата не намеря нещо приемливо, ще прибегна към него.
За сухия под: имам сниман целия процес по създаването му, през уикенда ще напиша кратко и напълно неизчерпателно, ама все пак ориентиращо ноухау. Честно казано, ако знаех каква мизерия, шум и боклук е къртенето на пода, нямаше да се захващам с това изпълнение, щях да настоявам да намерят начин да положат нова замазка върху старата, пък било то и с цената на загуба на нови 4-5 сантиметра от височината на апартамента. Иначе къртачите бяха ОК, имам им координатите, ако някой си търси такива услуги – препоръчвам ги.
А за получаването: еееехххх! Не става и не става! Примирих се вече, какво да правя. Уверена съм, че и дизайнер да хванеш, пак все тая ще е. Да, може би неговият резултат ще е по-добър от нашия, ама пак няма да е същото като в представите ми. Пусто развинтено и цветно мое въобръжение.
09:08:20 ч., 31.10.2013 г.
Понякога след като се поориентираш и прецениш, че си събрал необходимата информация, започваш да измисляш цял куп прекрасни как да създадеш най-приятното място за живеене на света. Започваш да планираш, да се консултираш със специалисти и да предлагаш, а пък те от своя страна да ти казват, че не може или ако се получи ще излезе доста пари. Особено ако им кажеш нещо по-интересно, което не се среща често, макар и лесно да е – те веднага ще се хванат за повече пари. Уви такива сме хората, алчни. Много благодаря за тази статия, харесва ми начинът, по който ни пишете, и стилът на изразяване, дано често споделяте тук.
09:10:28 ч., 24.03.2014 г.
Напълно съм съгласна с това, което сте написали, че ако добре проучиш и видиш кое за какво става, колко е качествен, може да направиш изключително здрав дом или помещение, което да не дава някакъв дефекти и признаци, че има нужда от ремонт още след първият месец. Поздравявам ви за ремонта,пожелавам ви в него да имате само хубави емоции и щастливи мигове с много обичани и любими хора. Страхотно е да си имаш свой собствен дом и да избираш как да бъде обзаведен и всичко да зависи от теб. Дано да ни пишете и дори да качите някои снимки, особено ми е любопитно банята как сте я направили.
14:38:28 ч., 21.07.2014 г.
Поздравления за красивата статия. Беше ми любопитно да прочета отново нещо ваше и се надявам за в бъдеще да намирате повече време. Това за майсторите е така. Влезели ти у дома, особено ако не го познавате, то може да стане много страшно. Имам сегашен пример с едни съседи, които са наели такива майстори, че работят и между 14 – 16 часа и съседите ми доста негодуват, дори и в полицията се обаждаха, но те не се трогват… изключително нагли хора. Страхотно е че сте намерили и магазин, който поддържа наличност от моделите, които предлага, ще се радвам ако го споделите.