Звъненето ви чувам
От известно време насам страдам от telephonica imaginarica acuta. Основен симптом на заболяването са слуховите халюцинации – струва ми се, че мобилният ми звъни непрекъснато. А той не звъни. Положението е тежко. Напоследък нося телефона си в ръка навсякъде, по улиците, в транспорта, пред компютъра, в магазините, в кухнята докато готвя, а бе, наистина навсякъде. Малко е неудобно, но поне не се стресирам при всеки звук с „Това не е ли моят телефон?“, защото вече не разчитам на разни тирулиру-та, а на вибрациите.
Добре поне, че чувам само рингтонове, а не и гласове…
18:43:18 ч., 13.06.2008 г.
Ето, а аз си мислех, че само аз полудявам. Аз съм вече с два – служебен и личен, но непрекъснато ми се причува звънене – от тръбите в банята, като пускам водата, по улицата, в съвсем тиха стая. Неслучайно наближава времето на отпуските, да ти кажа…
19:03:10 ч., 13.06.2008 г.
Решението е един телефон с две сим-карти.
И Блутут в ухото. Така поне винаги знаеш дали наистина звъни. 🙂
19:55:15 ч., 13.06.2008 г.
@Ани: Вече знаеш диагнозата 🙂 А за лечението правилно си се досетила… Още малко остана, още малко.
@Eneya: Не се спогодихме с блу-ту-ту-та-та ние, хич даже. Затова телефончето в ръчичката и напред 🙂
20:57:17 ч., 13.06.2008 г.
Намалява стреса, когато отвреме навреме не го взимаш със себе си 🙂 В обедната почивка редовно си оставям телефона в офиса.
22:03:49 ч., 13.06.2008 г.
по повод на телефоните и звъненето.. вижте видеото ето тук http://lifestyle.ibox.bg/news/id_830761665
стрес, слухови халюцинации, пуканки..
10:43:04 ч., 14.06.2008 г.
Има време, има време…скоро и гласове може да почнеш да чуваш 🙂
11:51:27 ч., 14.06.2008 г.
О, на мен ми звънеше непрекъснато доскоро, но откакто започнах да свиквам с нагласата, че все пак не съм нито бърза помощ, нито пожарната, ми звъни все по-рядко. Преместих телефона от джоба в раницата и хич не ми пука 🙂 А някога ходех с два телефона в тоалетната.
12:35:06 ч., 14.06.2008 г.
@dzver: В четвъртък реших да си зарежа чантата у дома, взех само портфейла и го сложих в раницата на Тото, мобилния го забравих. Познай дали на всеки 15 минути не поглеждах объркано и не питах „Не звъни ли?“ – при условие, че ни деляха някакви километри разстояние… Не, това не е начинът да се излекувам, определено 🙂
@galya: Гледах го, гледах го. Ама нали учЕните казаха, че нямало опасност за здравето, да не се шашкаме. Реших този път да им повярвам 🙂
@Све: Това заплаха ли беше или прокоба, ей 😛
@lyd: Малко съм се стресирала покрай преместването в новото жилище. Все още има цял куп неща за оправяне, координирам целия процес, непрекъснато говоря с мебелисти, бояджии, дърводелци и какви ли още не деятели, специализирали се в късане на нерви. И все се страхувам, че ако пропусна и едно обаждане – ще останем без гардероб например. То не че е кой знае колко страшно, ама като си вложил толкова усилия… не ти се ще заради пустия телефон да се съсипе положението, нали 🙂
13:16:05 ч., 14.06.2008 г.
Тони,сложи си една хубава стресираща мелодийка,за да нямаш проблеми с недочуването.
Аз си сменям разни хардтехно парчета.
18:20:03 ч., 14.06.2008 г.
maumyh май е прав/а. Сложи си някаква шантава мелодия и ще знаеш кога звъни твоят или нечий чужд телефон. Известно време и аз бях като теб, но откакто се обзаведох с по-нова играчка, пардон, телефон, съм по-спокоен, защото вероятността някой друг да е избрал лайтмотива на „Синьо лято“ стабилно клонят към нула.
18:38:02 ч., 14.06.2008 г.
@maumyh: Не си ме разбрал. Аз телефона ВИНАГИ го чувам. Лошото е, че го чувам дори когато не звъни 😀
@Маркуча: Колко бъркаш само 😆 Познай как съм обозначила обажданията на снаха ми. Да, точно така, със Синьо лято 🙂 От 5-6 години насам при това 🙂
За всички по-близки хора си имам различни рингтонове. Тото е King of Bongo на Ману Чао, брат ми е интрото на сериала Dexter, майка пък е Girls на Бийсти Бойз. Непознатите номера гърмят с една яка морзова сигнализация, ужасно силна и стряскаща даже. Въобще не мога да се оплача от звука, който вади SE Z610i, напротив, само добри думи ще кажа. Да е жив и здрав още поне година-две!
18:43:20 ч., 14.06.2008 г.
Направо ме закопа… но поне така ще знам, че ако не звъни моят телефон, значи ти си наблизо 😀 Снаха, WTF? Не си ли още млада да имаш снахи?
18:47:07 ч., 14.06.2008 г.
Снаха ми е жена на брат ми 🙂 Btw мисля, че и нейния телефон има Синьо лято, но не съм сигурна 😛
11:04:08 ч., 15.06.2008 г.
И аз имах такива халюцинации, докато бродех по центъра на София. Смятам, че е от нивото на общия шум. Случва ми се само на много шумни обществени места. Защо като съм на тихо място не ми се причува, че звъни телефон?
Ако забучиш един блутут в ухото си, няма ли да си по-спокойна?
18:17:02 ч., 15.06.2008 г.
Не мога да нося слушалки, докато съм навън. При мен слухът, зрението, равновесието и общият поглед върху действителността са тясно свързани. Преди години на няколко пъти щяха да ме отнесат/бият, защото слушайки музика преставах да забелязвам колите и другите пешеходци. Та… ако не искам да стана поредната жертва по софийските улици – по-добре без блутутутата, без дяволии.
21:30:41 ч., 18.06.2008 г.
Ооо, тъкмо почвах да мисля, че само на мен ми се причува телефонът. Знам ли – реших, че може да е щото той доста често си звъни и може да ми се е залепила мелодийката, сега всички групи са ми с различни мелодии и пак не оздравявам. Няма отърване от тия телефони и това е! А съм мобилна само от година и половина 🙁
22:28:28 ч., 18.06.2008 г.
В ръчичка, в ръчичка го носи – вярното решение е, гарантирам 🙂 Е, понякога ще го изпускаш, ама то на кой ли не се случва… 🙂
18:25:14 ч., 22.06.2008 г.
Хммм, това с интрото на Декстър някакъв намек към брат ти ли е? 😛
21:37:47 ч., 22.06.2008 г.
Брат ми е сладурче 🙂 Когато търсех рингтон специално за него – нищо интересно не откривах, ама нищо. И понеже слушах саундтрака на Декстър, колко му беше да изрежа 30 секунди и да си ги кача на телефона. Ама ще трябва да го сменя, че е малко тихичък, трябва ми нещо по-бойно, като африкански барабани или бойното тръбене на слонове-самци 😆
22:30:27 ч., 22.06.2008 г.
Той и Декстър е сладурче, хехе 🙂
23:26:55 ч., 22.06.2008 г.
Честна дума, братчето нищо общо няма с този:
… или почти нищо 🙂