Семейно

Сутринта Тото замина на обиколка на Родопите с колело. Обади се от теснолинейката, засега всичко било наред, ще се върне в събота. Непрекъснато го мисля. На стари години почвам да ставам суеверна – винаги, когато реша, че сега вече всичко ни е наред, се случва някаква ужасна и всепомитаща гадост. И по абсолютно нелогичен начин съм уверена, че ако през цялото време се страхувам… то значи не всичко ни е наред и гадостта може да ни отмине… нали?

По обяд Теда се прибра от гостуването при родителите на снаха ми. Едно от първите неща, които направи, бе да влезе в мрежата от новия си компютър и да ми прати съобщение по jabber:

Радвам се, че й допада съвместният (татков повече, наш по-малко) подарък за успешното представяне на кандидат-първолашките изпити 🙂 Е, вече мислим как да я опазим в мрежата, разни филтри ли ще са, не знам още, но ще е голяма борба.

Вечерта се видяхме семейному, поклюкарихме леко, усмихнахме се. Сега съм се паркирала на диванчето, лаптоп на скута, коктейл в ръка, лека музичка за фон. И ми е леко некомфортно едно такова, оглеждам се непрекъснато за нещо/някого, не мога да се отпусна и това си е.

Ще ям пъпеш.

Публикувано на 29 юни 2008, неделя, в 8:48 pm, в категория Всекидневно, Теда.