След пътуването
Прибрахме се. Виена… Виена е това, в което искам да се превърне София… и знам, че няма да стане. Уви.
Ергономичният град, така я нарекохме. Всичко, ама абсолютно всичко е направено не просто ей така, колкото да го има, а защото е оптималното решение. Градският транспорт, паркингите, градинките, дори пустите обществени тоалетни – на място са си. Много мога да разказвам, много. Как не се наложи да чакаме трамвай повече от 3 минути, как до всяка една точка на града се стига с максимум 2 прекачвания, как не ти се налага да се прибираш у дома или да влизаш в заведение, ако имаш повик на естественото, как в 5 часа следобяд на улица с три платна във всяка една посока нямаше нито една кола, как сенната хрема на Тото не се обади нито веднъж, защото всички тревни площи (а те са много) са окосени прилежно, как двама случайни туристи като нас караха байкове безплатно, само срещу 1 евро за регистрационна такса, как всяка нощ улиците (включително малката алея, на която е разположен хотелът ни) се мият с ЧЕТКИ, не просто се мокрят, как въздухът е чист и свеж, няма смог, няма дявол… Разстройвам се само като се сетя колко по-лесно, приятно и хубаво може да живее човек. Мрън. Сменям темата.
В момента у дома се тропа. Пак 🙂 Майсторите поставят последните пантички на гардероба. Следва голямо чистене (всички плоскости са надраскани с флумастри) иии… най-накрая ще извадя багажа ни от куфарите, ей! Преди малко Тото тръгна за концерта на Министри – 15 минути ровихме, докато му намерим тениска, все на куфари с мои дрехи попадахме 😆 А уж всичко е изгладено и подредено. Ама да помнехме кое къде е…
Остава в понеделник да отскоча до Аква Нова и да вдигна профилактичен скандал, че за пореден път ми забавиха монтажа на стъклената преграда за душа, от Рока да взема вентилатора за банята, а майсторите за кухнята да минат да монтират поправената витринка и водобранните лайсни – и сме готови с апартамента. Отне ни много повече време от предвиденото, факт, обаче пък и не сме се ядосвали кой знае колко, нито пък сме си давали зор. Помня как преди 2 години родителите ми бяха луднали покрай техния ремонт, с каква мъка и с колко компромиси успяха да завършат всичко в рамките на месец и половина… и не поисках да допусна тяхната грешка. Когато-тогава. Работата няма да избяга.
Сега ще подреждам снимки. Искаме да подберем само 40-50, най-хубави, че и да ги пооправим малко. И ще ги пусна и тук, разбира се. Има какво да покажем.
21:40:48 ч., 12.07.2008 г.
наистина знам за какво говориш относно Виена и съвсем съвсем ти вярвам на всяка една дума. за съжаление обаче тук в София и изобщо в повечето части на страната това не е така. Животът наистина е приятен, лек и забавен, истински чаровен и свеж в град като Виена или в Германия, Байерн по-точно 🙂
Странно защо хората, на които посмея да го кажа не ми вярват и се хилят, че им било много хубаво в софия. аз се чувствам отвратително, но нищо н емога да направя.
Успех с апартамента 🙂
22:06:03 ч., 12.07.2008 г.
Не ти вярват защото или никога не са пътували, или приоритетите им са други. Познавам хора на 35+ години, за които върхът на живота е да може да ходиш всяка вечер на кръчма – нещо, което май само тук е възможно. Ама било мръсно, ама било неуредено… тях не ги интересува. Нали е весело.
22:16:23 ч., 12.07.2008 г.
мда, абсолютно имаш право. За съжаление обаче повечето млади хора са така – живеят за да ходят на кръчма и дискотека и за да се напиват в събота вечер. Всъщност едно от най-неприятните неща е след като си живял и живееш на толкова прекрасно място, след това да се върнеш тук и да трябва да се приспособиш към тукашния начин на живот и хората те гледат странно, иронизират те, когато кажеш истината в очите.
Трудно е да се свикне.
12:14:43 ч., 13.07.2008 г.
Мда, при нас действително можеш да не излизаш от заведенията, дори и да взимаш средна някаква заплата за страната. Предполагам, че за момента, на собствениците на заведения в БГ им е изгодна настоящата ценова политика и оборотите, които се въртят им носят достатъчно печалба.
Да речем, че не осъждам това, че някой иска да му е евтино в заведение. Онзи ден прескочих до Солун и в заведението, в което седнах да си почина, питието струваше 7 eur… ми не е приятно. Обаче това да не забелязваш кочината около себе си… това го ненавиждам у сънародниците си.
Радвам се, че си видяла Виена такава, каквато е наистина, защото имам познати и приятели, които по някакво стечение на обстоятелствата (или пък поради други причини) са останали с много неверни впечатления.
15:38:57 ч., 13.07.2008 г.
Аз се влюбих във Виена, след което изживях ебати културния шок, като се върнах… Това беше градът, който ме накара много сериозно да се замисля за емигриране, просто защото до този момент не вярвах, че ще намеря място, където и хората да са свестни, но ей го на – имало 🙂 Пожелавам ти да отидеш по Коледа, градът е страшно красив тогава и се носи един празничен дух, страшна идилия 🙂
01:04:59 ч., 14.07.2008 г.
Ъъъъ, ще бъдеш ли така добра да дадеш малко акъл относно майстори, магазини, etc? Може и на кю. Благодаря.
11:01:32 ч., 14.07.2008 г.
@Ондин: А ти погледни отново навън 😉
@Anton: Отначало Виена ни се стори много обикновена, делнична една такава. „Я, тази сграда я има на Алабин“, възкликна даже Тото, „все едно се возим в трамвайче около Халите и Съдебната палата“. Обаче… красотата й е в подробностите. Наистина се впечатлихме повече от начина, по който са разположени улиците, отколкото от Операта, да речем. Една сграда си е просто сграда. Виж, изграждането и управлението на инфраструктурата в град с размерите на София… Ми за възхищение си е! А такава перфектна комбинация от красота и рационалност май никъде още не сме виждали.
@pro01: Малко по-късно днес, следобеда или привечер? Имам разни неща за наваксване през деня просто..
17:37:49 ч., 14.07.2008 г.
„Отначало Виена ни се стори много обикновена, делнична една такава. “Я, тази сграда я има на Алабин”, възкликна даже Тото, “все едно се возим в трамвайче около Халите и Съдебната палата”. Обаче… красотата й е в подробностите. Наистина се впечатлихме повече от начина, по който са разположени улиците, отколкото от Операта, да речем. Една сграда си е просто сграда. Виж, изграждането и управлението на инфраструктурата в град с размерите на София… Ми за възхищение си е! А такава перфектна комбинация от красота и рационалност май никъде още не сме виждали.“
Мога да се подпиша под тези думи
19:40:56 ч., 14.07.2008 г.
След малко ще се опитам да сортирам малко снимки и да ги пусна тук – главно като илюстрация как трябва да се ръководи град. А иначе… слизаме на летището, пресрещат ни нелегални таксиджии, избягваме капана им, качваме се в първото 2121, а шофьорът: „Не мога да пусна апарата, до Люлин е 12-13 лева, съгласни ли сте?“. Съгласни бяхме, защото след нас се изсипа народът с багажа и зае останалите таксите.
20:29:31 ч., 14.07.2008 г.
np – когато имаш възможност, не е на живот и смърт. Но не знам, ако до Люлин е 12-13, защо от Орлов мост до Т2 е 10… Иначе позната мила родна картинка – снощи я видях за пореден път. + куфарът не се събра в багажника, защото газовото беше там, и пътувахме с отворен багажник.
17:18:55 ч., 15.07.2008 г.
До Люлин сигурно реално си е толкова, просто тези пари стават неотчетни като не се пусне апарата. Реално е трябвало да се обадиш после в 2121 и да кажеш какво е направил този. Нали ужкким идеята на компания, която да има някаква аренда на летището, е да се избягнат злоупотребите.
09:56:46 ч., 16.07.2008 г.
@pro01: Аз, таковата, не те намирам на ICQ… Обади се като си онлайн, днес ще съм с пуснат месинджър.
За таксито – сутринта в 8:00 часа (демек в голямото задръстване) сметката излезе 12 лева. На връщане даже трябваше да е по-малко. Според мен нещо са те натоварили с тази десетачка…
@Anton: Трябваше, да. И аз го отчитам като грешка. И знам, че не може да се оправдавам с „Ама бяхме уморени и не ни се занимаваше“… Нищо де, следващият път ще вдигна джабала.
00:15:07 ч., 18.07.2008 г.
Заприказвахте се много,а снимките все още ги няма:(
16:49:56 ч., 19.07.2008 г.
Подбрала съм снимките, даже рисайзнах някои от тях, ама пусто време не остава да ги публикувам всичките. Ще се опитам днес да свърша това благо дело 🙂