Звуци съседски
В апартамента над нас има тийнейджърка, която от няколко дни насам се учи да ходи на токчета върху гранитогреса в коридора им. И докато отначало беше много смешно и леко плашещо (според мен поне веднъж се излюска в цял ръст на пода), то тази сутрин вече звукът направо пробиваше мозъка ми. На всичко отгоре и пуделът им се дразни от непрекъснатото тап-тап-тап-скръц. Лае, та се не трае.
Както и да е, свърши се за днес. Надявам се утре вече да е усвоила правилното крачене, щото ако не е – ще се кача горе и ще залепя гумички на токчетата й. Сега допивам кафето, доразглеждам Born everywhere, raised in Britain и отивам на пазара за плодове разни и зеленчуци. Тото се е прицелил в OpenFest-a. И по-точно в социализирането с колеги-админи СЛЕД официалната част. Приемам последни залози в колко точно часа сутринта ще свърши сбирката им и каква прелестна картинка ще са 😀
13:01:59 ч., 01.11.2008 г.
Предложи на девойчето да не ходи на токчета с обяснението,че като се напие ще пада по много пъти в цял ръст 😀
Плодовете за фреш утре сутрин ли са?:)
Моето предложение е за 4:00 am.
А наградите какви са?:)
10:48:18 ч., 02.11.2008 г.
3:30 am, при това в добро състояние 🙂 Поздрави~
11:50:49 ч., 02.11.2008 г.
И нищо ли не печеля сега?:(
15:08:02 ч., 02.11.2008 г.
Утешителна награда – една дълга, мрачна, но красива анимация?
15:52:39 ч., 02.11.2008 г.
Може би не е лоша идея да наминеш през съседите и ей така, между другото, да споделиш малко известния факт, че в младостта си Тед Бънди е имал съседка, която ходела на токчета вкъщи.
16:13:24 ч., 02.11.2008 г.
Ха дано съседката на Бънди да е имала и пудел, та да е максимално силно посланието, което ще отправя, а? 😆
Заровила съм се в YouTube, пуснала съм звука до дупка и само чакам някой да реши да си комуникира с мен по темата „Ама от два до четири…“, съвсем ще развесели деня ми 🙂
13:06:17 ч., 05.11.2008 г.
Няма как… така е в блоковете. Моите съседи като цяло не вдигат много шум, като се изключи дядото, чийто апартамент от другия вход е залепен за моя – той понякога си пее някакви стари градски песни ;). Не ме дразни. Повече ми пречат някакви съседки, които от време на време си говорят на стълбището, докато се опитвам да спя след нощна смяна. Не го разбирам това, защо трябва да се надвикват и защо не си ходят на гости?
Това, което ме учуди тук в Люлин, е че досега никой в карето не е вихрил чалга купон, просто не е за вярване. Живях една година в Света Троица и там това беше редовно събитие.
18:51:07 ч., 05.11.2008 г.
Btw нашите съседи са учудващо ненатрапчиви. И при нас не е имало чалга купон, трополенето и разбиването с канго е сведено до напълно приемлив минимум. Тото каза ли ти, че разкарахме антрето въобще? Част от него отиде за по-голяма и удобна баня, другото бе приобщено към хола. Демек разговорите на стълбищната площадка биха били като да ми дуднат у нас направо, ако не беше Великото отчуждение (тм) – имам чувство, че никой с никого не общува тук. Няма лошо, джабалата е сведена до минимум така.
А горният рант беше съботен, че и утринен 🙂 Как да не се размрънка човек 🙂