Място за всички ни

Под едно дърво пред къщата бе подредена маса. Около нея седяха Мартенският заек и Шапкарят и пиеха чай. Между тях спеше дълбоко една Катерица, използвана и от двамата за възглавница, върху която да облягат лактите си докато си говорят над главата й. „Много е неудобно за Катерицата“, помисли си Алиса. „Макар че може би не усеща нищо, след като е заспала така“.

Масата бе голяма, но и тримата сътрапезници се бяха скупчили в единия й край.

– Няма място, няма място! – извикаха те като видяха Алиса.
– Има много място! – отговори възмутено Алиса и седна в голямото кресло в другия край на масата.

Както вече съм казвала, Алиса е любимата ми героиня, а приключенията й в Страната на чудесата и в Огледалния свят – предпочитаните книжки. Затова когато видях, че Йовко ме е споменал в публикацията си за Приказка без край, не се поколебах и за секунда с коя точно история ще се включа.

Защото… Иска ми се за всички деца да има много място под слънцето, да бъдат обичани и обгрижвани. Иска ми се всеки да бъде желан, да го посрещат с разтворени обятия. Иска ми се на никого да не се налага да се възмущава от чуждия егоизъм. Иска ми се.

С Тото си поговорихме, решихме да станем SOS семейни спонсори и се регистрирахме. Според нас SOS детски селища са едно наистина разумно и работещо решение за осигуряване на дом и майчина ласка за дечицата. А с малко помощ от наша страна биха станали още по-добри, уверени сме в това. И под „наша“ имам предвид не само моя и Тотова, нали?

Чудех се кои са любимите приказки на Петя и Ани.

Публикувано на 18 януари 2009, неделя, в 6:42 pm, в категория Малки войни.