Дом, мил/страшен дом

Прибрахме се.

Пътуването към София беше едно от най-най-безпроблемните за нас с Тото – нито полети закъсняваха, нито ние ги изпускахме, проверките минавахме лесно, местата в самолетите бяха ОК, спахме през по-голямата част от времето, багажът дойде почти съвсем цял и нищо не липсваше от него… Но това не значи, че се усмихваме много. Не ни се връщаше хич просто. Добре, че днес изгря слънце и ми светна пред очите!

Иначе… Искам да споделя един параграф от Spook Country с вас:

Всяка нация се дефинира от своите закони. Нацията не се дефинира от ситуацията, в която е в определен момент. Ако моралът на даден индивид зависи от ситуацията, в която се намира, то този индивид всъщност няма морал. Ако законите на нацията зависят от ситуацията, в която тя се намира, то тази нация няма закони и много скоро ще престане да бъде нация. […]

Наистина ли толкова се страхуваш от терористите, че си готов да разрушиш структурите, които правят държавата такава, каквато е? […] Ако отговорът ти е „да“ – значи си позволил на терористите да спечелят. Защото точно това е тяхната цел, тяхната единствена цел: да те изплашат до степен да нарушиш твоите закони. Именно затова ги наричат „терористи“. Те използват заплахи, за да те накарат да деградираш собственото си общество.

Това поведение е обусловено от същия бъг в човешката психология, който кара някои хора да вярват, че могат да спечелят от лотарията. От статистическа гледна точка почти никой не печели. От статистическа гледна точка терористите почти никога не атакуват.

Четях това в самолета и се присещах за всичките унизителни взимания на пръстови отпечатъци, прекарвания през скенери, събувания на обувки, дори едно „Свалете си шапката, моля“, което беше толкова необосновано, че чак ме обиди повече от тарашенето в личния ми багаж. И мислено сложих кръст на цяла една цивилизация.

ПС: Преводът е мой и е кьопав, извинете за което. Книгата е страхотна, вземете си я и се пригответе за по-трудничко четене. Снимки от пътуването има много, но не са сортирани още. Предполагам, че утре ще мога да пусна първата партида, но ако не сколасам – няма да ми се сърдите, нали?

Публикувано на 24 март 2009, вторник, в 1:51 pm, в категория Всекидневно.