По слънчево
И се оказа Антония без задължения, но с удобни обувки, в центъра на София по светло.
Първото нещо, което направих, бе да вляза в пекарната на Ангел Кънчев и да си взема средиземноморски хляб – топъл-топъл, дъхав и безкрайно вкусен. Гушнах го с една ръка, с другата подхванах коричката, още едно залче, хайде и от срединката… а бе, преполових го за нула време както си вървях по улицата. Едно разсеяно такова, неусетно. Не го бях правила от детските си години. Липсвало ми е.
На ъгъла на Славейков и Раковска двама младежи свиреха на диджериду и на някаква голяма тарамбука. Страхотно настроение създаваха. Спрях до тях, послушах ги, че и на Тото се обадих, да ги чуе и той, пък било то и само по телефона.
Гледах в краката си докато кръстосвах пресечките, не исках да нацеля някоя дупка и да си прекърша глезените. Защото обувките са си удобни, ама токовете им определено са правени за градска среда, не за надупченото от шрапнели бойно поле, наречено софийски център. Видях три паднали капачки на токчета само по Графа. Иди после си купувай скъпи патъчки… и си ги носи само у дома.
Човекът-статуя на Витошка ме замери с роза. Май защото бях най-усмихнатият човек на улицата.
Усмихвайте се, бе, хора!
00:51:49 ч., 09.04.2009 г.
Тони,аз се страхувам,че почват да ме мислят за луд:)
Пък ти заразяваш,няма как да не се усмихне човек,когато е с теб:)
04:09:50 ч., 09.04.2009 г.
Подкрепям ви напълно! Защо не се смеят тия пусти българи? Никога България не е била по- добре, ама те нали по принцип нищо не харесват, никого не обичат и са вечно недоволни. И са едни кисели, кисели- да те е гнус да ги погледнеш…
09:08:02 ч., 09.04.2009 г.
Леле, Антония , поезия!
Особено интимното описание с хляба. 🙂
А този човек-статуя какво е? Тук гастролира един фараон, който е едно към едно. Дали не е същият?
09:49:57 ч., 09.04.2009 г.
Човеците статуи се нароиха напоследък – точно този е един златист такъв, качил се е на столче и стряска забързаното народонаселение. Хлябът е едно от най-вкусните неща, които съм яла напоследък, с изсушени доматчета и дъхави подправки. А за страхотното настроение, което ме завладява, когато слънчевите ми батерии са заредени на макс…
🙂
09:50:58 ч., 09.04.2009 г.
Къде точно се намира тази пекарна, че напоследък трудно се намира хубав хляб в София 🙂
09:51:46 ч., 09.04.2009 г.
Като тръгнеш от Патриарха по Ангел Кънчев – на десния тротоар, около 50-на метра от кръстовището. Страхотни сладкиши правят, закусих с техен щрудел и направоооо… размазах се 🙂
13:12:00 ч., 09.04.2009 г.
Какъв готин ден :))
14:12:29 ч., 09.04.2009 г.
Тези с диджеридуто май пътуват постоянно, защото и в Пловдив съм ги виждал(е, не знам дали тези са точно „те“, но описанието съвпада 🙂 ). А фараона, за когото става дума, съм го виждал само веднъж обаче ме издразни яко – някакви туристи искаха да го снимат, а той им размахваше ръце да не го правят и ги гледаше ядосано с онзи поглед „разрешено е да ме снимате само срещу кинти“.