За книгите и хората
И докато следпразнично сме на темата с четенето – попаднах на интересна публикация със списък от 10 книги, които по един или друг начин са успели да разстроят и да влязат зле под кожата на читателя. В коментарите също има разни споменавания, на които (ако си в подходящо настроение) си заслужават да им се отдели време. За голяма част от тях не съм дори и подозирала, разбира се, а като гледам описанията… май няма да си дам труда да ги издирвам. Мина ми вече тийнейджърското dark отношение към живота, вселената и така нататък.
Обаче се замислих. Опитах се да се сетя кои книги са ме фрустрирали най-силно. И безспорното първо място е 1984. Прочетох я в самия край на 80-те, най-много 1990 година да е било, още живеехме с онова отратително соц мислене, което ни се струваше неправилно, но като нямахме друго под ръка… Разтърсването беше страховито. Малко след това се сдобих и с Животинска ферма, която съвсем успя да ме излекува от склонноста на незрелите и подрастващи да си фантазират за „братство и равенство“. Избрах свободата.
А следващият път когато някой другар започне да рецитира Защото сме социалисти, предлагам да го пребием с томове на Оруел.
13:52:16 ч., 25.05.2009 г.
Аз съм съгласен по така предложеното пребиване. Най-знаменателно е как младите (по-младите от мен имам предвид, който никога не са живяли в комунизъм и ехе преди няколко дни придобиха право на глас) истински копнеят по такива неща… *настръх*
15:37:29 ч., 25.05.2009 г.
И на мен 1984 ми подейства много депресиращо. И оттогава съм сигурна че не искам да чета подобни неща ( затова и няма да потърся никоя от книгите в списъка) 😉 Но все пак мерси за класацията!
15:45:44 ч., 25.05.2009 г.
мда, рядко можеш да срещнеш добре написана книга, в която нечия истината се поднася внимателно и умно. Повечето са драма с патос и още драма. Толкова може човека, какво да се прави. Да не говорим, че откакто са открили диазепама, малко от великите останаха все така велики 🙂 И, да – за нещастие много малко хора надрастват тинейджърското дарк отношение към живота :).
Колкото до мен – наложи се да го надрасна преди тинейджърските години. В руските училища имат особен подход:
3ти клас – Бородино(наизуст) – поема за битката при Бородино, пълна с кръв и драма.
4ти клас – любимите до този момент Пушкин и Лермонтов са убити, докато са в изгнание, следват „Дети по земелья“ (Тургенев, за едни бездомни деца, които живеят в гробница и гладуват), последвано от Муму (Гогол, за един безправен роб, чиято барышня му взима всичко, към което се привързва по особено мъчителен начин).
Никога повече не си същия човек, честна дума! Мразя драма, мразя „сериозните истини“. Хич не ги и дочитам, ако се вземат много насериозно.
16:28:12 ч., 25.05.2009 г.
Явно съм от депресарския тип, който обича да дълбае в мрачните страни на живота, понеже голяма част от въпросните книги съм ги чел. Впрочем за Джак Кечъм не ми стигнаха нервите, гледах го единствено като екранизация и дори и така беше крайно смразяващ.
За Лайънъл Шрайвър… звучи много сериозно, но нещо не изпитвам каквото и да е желание да го прочета. А присъствието в списъка на „Дневниците на Търнър“ ми звучи абсурдно – определено не ми изглежда като нещо, което си заслужава да бъде четено.
18:24:12 ч., 25.05.2009 г.
Ще трябва и самия Оруел да го пребиеш с неговите си томове, защото той самият е социалист! 😉
20:22:02 ч., 25.05.2009 г.
Последните две disturbing книги, които подхванах… си останаха недочетени. Животът ми е достатъчно напрегнат и нелек, та да се натоварвам и с чужди проблеми. Това не означава, че си затварям очите пред грозното, напротив, много добре знам, че съществува и съм нащрек кога ли ще изскочи от някоя черна дупка и ще ме тресне по врата. Обаче не виждам никаква причина да чета за измисленото грозно. Колкото и просветителско да е на моменти.
@Аспарух: чела съм 5 от 10-те книги в списъка, а за три от другите дори не съм чувала (We Need to Talk About Kevin, The Turner Diaries и The Girl Next Door). Бъроуз и Брет Ийстън Елис не успяха да ме трогнат много, честно казано, макар че точно тези две техни творби не са ми сред любимите. Прекалени са, а аз не обичам прекаленото. Пък и всички споменати книги са някак отвратителни на физическо ниво, не толкова mind-boggling като Метаморфоза на Кафка например, или Погнусата на Сартр. Поне според мен 🙂
@И.Е. Станков: в Wikipedia викат, че към края на живота си Оруел се самоописвал като „Tory-anarchist“. Навсякъде се твърди, че мразел до смърт комунистите. Бил е член на The Independent Labour Party (това сегашните лейбъристи ли са?) и е написал за себе си:
… което аз интерпретирам като „социалдемократ“, не като социалист. Никак не съм добра с разните етикетчета и е напълно възможно да съм в голяма заблуда, разбира се. За мен важното е, че всичко негово, което съм прочела, е яко антисоциалистическо, пък той ако ще и в извънземни да е вярвал.
20:49:00 ч., 25.05.2009 г.
Антисоциалистическо или анти-тоталитарно?
Слагането на равенство между социализъм и тоталитаризъм в България й пречи страшно много на развитието…
21:33:39 ч., 25.05.2009 г.
Антикомунистическо. A от социализма до комунизма е една крачка. Колкото е и от комунизма до националсоциализма. Все за утопии става дума.
И е добре да престанем да мислим какво е важно за България. Това е ужасно заблуждаващо. Много по-правилната перспектива е да се грижиш за „Какво е важно за мен“. Например да няма уравниловка, „всекиму според възможностите“ и прочие несправедливости.
10:12:37 ч., 26.05.2009 г.
Това за момичето и леля му ми звучи направо… бр-р. Иначе бих прочел поне книжката на маркиз дьо Сад. Подтикван исторически интерес, де, да не вземете да си помислите нещо.
23:05:30 ч., 26.05.2009 г.
Съвсем не по темата… плъзнала е нова блог игра. Ако искаш, можеш да ни разкажеш лош спомен от детството си. Ето повече правила – http://vitanova.wordpress.com/2009/05/26/ill-to-the-end/.
09:22:54 ч., 27.05.2009 г.
Хах, интересно 🙂 Опитвам се да се сетя за някакви такива проблеми, обаче… все за някакви дреболии си спомням. Ще се постарая и ще напиша нещо след малко.
13:20:36 ч., 27.05.2009 г.
Мен тези истории за хора, които си провалили живота, заради пристрастеност към наркотици са ми отблъскващо досадни, тази драма просто ми е непонятна на мен.
А Girl Next Door го гледах… ама на бърз ход, защото тази история събужда в мен тотална ярост и усещане за безпомощност.
Пък за социализма… аз мисля, че се драматизира малко повече, отколкото е заслужено. Аз поне имах прекрасно детство. Не съм сигурен обаче за днешните деца, които за мен до голяма степен растат като затворници… поне в големите градове.
11:21:02 ч., 28.05.2009 г.
О, и аз имах прекрасно детство. Обаче не забравям и другите неща… Знаеш ли кой е най-яркия ми спомен от 1984? Не е за мъченията и предателството. А използването на нискокачествен сапун, от който се бели кожата по лицето, и катеренето по стълбите пеша, въпреки наличието на асансьори – за пестене на средства. Защото това го имаше в София тогава! Книга, писана половин век преди мен, предсказваше скапани подробности от ежедневието ми… Как да не се впечатлиш?
Не проявявам избирателност в спомените си.
00:03:16 ч., 29.05.2009 г.
Да разбирам ли, че си против равенството, респективно справедливостта? Питам защото думите ти са малко на шега казани и не съм убеден, какво точно имаш предвид с думите:
„Малко след това се сдобих и с Животинска ферма, която съвсем успя да ме излекува от склонноста на незрелите и подрастващи да си фантазират за “братство и равенство”. Избрах свободата.“
Все си мисля, че свобода би съществувала, ако има и равенство…
08:26:11 ч., 29.05.2009 г.
Първо, справедливост и равенство не е едно и също. Второ, такова нещо като равенство не съществува.
Хората не са равни, не могат да бъдат и никога няма да бъдат. Дори на едно такова първично ниво: едни имат много повече по рождение (генетика, социална среда), други успяват да култивират качества, които им носят предимство пред останалите. Да се говори за „равен старт в живота“ е лицемерно, а да се настоява всички да имаме такъв – глупаво.
20:47:37 ч., 30.05.2009 г.
Само ме интересува каква е разликата?
20:56:12 ч., 30.05.2009 г.
БТВ, мислех да коментирам повече, но… май няма да го сторя. Ще спомена само, че едно бебе с хиляди генетични дарби и заложби по рождение заслужава толко колкото и друго бебе без никакви такива. Затова е валидна формулата земя (всички ресурси, които тя предлага) делено на 7 000 000 000 хора ПО РОЖДЕНИЕ.