Ох минор
Тук съм, не съм забягнала към топлите страни. Просто не ми се пише. Защото ми е мрънкаво едно такова… Ама ще се оплача най-накрая, то се е видяло, че нищо хубаво няма да мога да рапортувам, а по-добре минорна публикация на блога, отколкото никаква, нали?
Повредих си нещо коляното. Преди около месец както си седях със скръстени крака на дивана – пресегнах се да взема чаша кафе от масичката, облегнах се на дясното бедро и май разтегнах нещо. Болеше съвсем лекичко при по-резки движения само. На морето плувах много и без никакви притеснения. И колело покарах с кеф. Е, като катерех стълби се налагаше да стъпвам по-внимателно, за да не ме срязва под капачката, ама аз така или иначе си имам един страх, че се подхлъзвам и се потрошавам цялата по плочките на метростанцията, та не беше кой знае какъв проблем.
И точно бях решила, че то болките са от възрастта вече… В събота стъпих накриво, усукано едно такова, кракът ми се подгъна и ми светнаха искри директно в мозъка. Плъзна един подобаващо отвратителен оток, два дни не можех да изправя коляното, не можех да ходя бързо, всяко ставане и сядане бяха изпитание, а стъпалата ги гледах с погнуса направо. Вчера отскочих до GP-то за направление, утре отивам на травматолог. А междувременно прочетох сто кила информация за подобни контузии и се ужасих, естествено. Май успях да шашна и болката, защото от сутринта почти не я усещам. Обаче си ми е притеснено едно такова, което в комбинация със факаното време съвсем ми съсипва настроението.
Та: мрънк.
16:50:47 ч., 05.08.2009 г.
ООО, мила Антония!
Искрени съчувствия от мен! Да не си мислиш, че само на тебе ти се случват такива неща… Бях и аз болнИчка преди 2 седмици, за малко да ме вземат в болница, но не се дадох! Като се върнах в офиса, се оказа, че са ме налазили вируси, сисадмина в отпуска и по планините. Ужас,Ужас! И така вече 10 дни! То не беше триене, тестове, Вече се отчаях. А пък и времЕто днес…
Та: мрънк:(
17:17:44 ч., 05.08.2009 г.
Ами щом вие двете мрънкате, да мрънкна и аз- изгорих си ръката на печката, на мекичкото от вътрешната страна, под лакътя. Кожата се поду, отлепи и залепи, но криво. И един скакалец скача из къщи и ми яде листата на цветята, Аз го изхвърлям през прозореца, на другия ден пак скача вкъщи. Принуждава ме да го ликвидирам! И врЕметоо днес….. Пък мърляво и мокро…Гадост!
17:26:48 ч., 05.08.2009 г.
Хайде и аз да се присъединя, извих си глезена много здраво и се поду като възглавница. Отидох в спешното, казаха ми че само е разтегнато и ще мине до седмица, обаче след като седмицата изтече и не мина нищо ходих на ортопед, оказа се нещо скъсано и сега съм шиниран… няма да мърморя колко пари пръснах, то е ясно че тези здравни осигуровки са си пари на вятъра, но ми е криво, че нищо не мога да правя, не трябва изобщо да движа крака…
Снимка. Много неприятно!
17:30:59 ч., 05.08.2009 г.
Ние сме тримата тенори и Д’Артанян на мрънкането 🙂 Айде, да се оправяме всички, а слънцето да се покаже по по-подобаващ за август начин, нали 🙂
18:21:29 ч., 05.08.2009 г.
Хм,недей да мрън, а довърши Барселоната 😉
20:42:23 ч., 05.08.2009 г.
Их, не бъди лош сега, остави ни да се самосъжаляваме малко 🙂 А за Барселона положението е малко по-така – снимките ги прави Тото, пък той е много зает в момента и не му остава време да ги погледне. Затова се бавя.
22:46:34 ч., 05.08.2009 г.
Ей, мрънковци, нека повали де, стига сме поливали тук този райграс…
За другото сте прави! 🙂
09:21:05 ч., 06.08.2009 г.
Петър, много хубава снимка! Сега ме е яд, че и аз не си снимах изгореното, когато беше най- зловещо 🙂
На ранените пожелавам бързо оздравяване, а на останалите- слънце и плискане на морски вълни! И да е зелен и гъстичък райграса, разбира се!
11:29:18 ч., 06.08.2009 г.
А днес се успах по най-бруталния начин – пробуждах се, виждах, че е мрачно, казвах си „А, то е рано, още не се е съмнало“ и пак заспивах. И така чак докато се показа някакво мижаво слънчице, наподобяващо зора… Искам августовско време!
14:16:01 ч., 06.08.2009 г.
Дано мине бързо!
18:58:24 ч., 13.08.2009 г.
Диагнозата: разтегнати странични връзки. Лечението: Aflamil (противовъзпалително), два пъти дневно. Предпазната клауза: Нексиум сутрин преди хранене, за защита на стомаха от противовъзпалителното. Добавката: Артрогард гел за мазане на коляното, обаче ще го пропусна, някакво шментикапели е и съдържа треволяци и простотии. А пари за шарлатании не давам.
Обещанието: след 10 дни нямало да куцукам вече. Факт: първото хапче го изпих в 16:30 ч., в 18:00 вече почти не ме болеше. Ще видим 🙂