Лагнато
Страдам от тежка форма на планетарен лаг.
Което е нещо като джет лаг, ама постоянно, за цял живот. Защото вътрешният ми часовник е сбъркан по дизайн. Проклетията отмерва 26-часово денонощие – 8 часа за сън, останалите за мързелуване на плажа. А тъпата планета се върти по-бързо, поддържа някакви 24 часа само, затичала се е нанякъде, все едно има къде толкова да отиде… Макар и всъщност по все едни и същи пътечки да тъпче, пълна скука. Подозирам, че просто ми прави напук. Успешно.
Искам на любимото ми море:
10:40:48 ч., 06.10.2010 г.
Кое е то?
10:44:07 ч., 06.10.2010 г.
Подозирам, че е Средиземно, топло, южно, ласкаво… обично.
23:31:19 ч., 07.10.2010 г.
Тази снимка ми прилича на остров Корфу сниман от приближаващ или отдалечаващ се ферибот….
01:04:09 ч., 08.10.2010 г.
Плажът е на Пелопонес. Островът е Елафонисос. Мястото е вълшебно 🙂
Корфу не съм успяла да го снимам от ферибота по една единствена причина – и четирите пъти беше тъмно, фериботите вибрират доста, всичко се размазваше, уви 🙂
22:19:18 ч., 09.10.2010 г.
Мила ми Антония!
Синева, синева! Аз предположих, че са островите Диапорос, пък то било далече, до Неаполи. Колко км, колко часа път е това, къде отсядате?
Липсват ми твоите пътеписи и отдавна се каня да те попитам – показваш ли си снимките някъде? Сподели, ще се зарадвам на снимки и по мейл, персонално.
В тоя софийски студ ме топлят албумите с маслини и море, и мисълта, че следващото лятото става всеки ден по-близо…
10:13:02 ч., 11.10.2010 г.
Уви, тази година не сме ходили на никакви по-интересни места. Сега си прегледах снимките и установих, че имаме само три пътувания:
Отседнахме в много хубаво хотелче в Торони, чисто, спретнато, със съвсем нова и доста качествена (за хотел) мебелировка. Цената беше 35€ за студио: добра кухничка, спалня, диванче, което се разглобява на две отделни легла (за семейство с две деца е идеална база), огромна тераса и много симпатичен персонал. Горещо препоръчвам това място. Единственият проблем е, че любимата ни кръчма на Ситония е чак в Сарти. Храната в Ставрос е просто най-най-добрата, която сме яли в цяла северна Гърция.
Обиколихме цяла Черна гора (препоръчвам остров Свети Стефан и градовете Котор, Пераст и Херцег Нови като дестинации). Бяхме отседнали в Sun Village в Дженовичи, много добър апарт хотел, огромни студиа (отделна спалня, отделен хол с кухненски бокс, две тераси, перфектна баня… някъде към 60 м2), прилични цени. Единствен недостатък на Черна гора е, че е твърде малка, плажовете са крайно недостатъчни, туристите през август са мнооогооо, всичко беше претъпкано. Виждала си научнопопулярни филми с колонии пингвини и тюлени, налягали едни връз други? Е, така беше и по черногорските плажове 🙂 Имаше хора, опънали хавлиите си по БАНКЕТА на пътя! Нито веднъж не се топнахме в Адриатическо море, просто нямаше как да стигнем до водата, трябваше да прескачаме тела.
Разходихме се набързо из Сърбия (чиста, спретната, уредена => хареса ми) и Босна и Херцеговина (мръсна, с катаджии-изнудвачи и адски много минарета => не ми хареса), отседнахме в Неум (единственият град на БиХ на брега на Адриатическо море, много вехт, приличаше ми на Дружба от преди 30 години без никакви реновации) и правихме набези в Хърватска (Дубровник е впечатляващо добро място, силно препоръчвам). Хотелът в Неум беше Посейдон – добра храна в ресторанта, но скапана закуска, страхотно дружелюбен персонал, но някаква странна миризма се просмукваше от банята… А, бе, не бих го резервирала повече това място, въпреки усмихнатата рецепционистка и страхотния лаврак 🙂
И понеже не успяхме да поплуваме в Адриатическо море…
Първо се спряхме за два дни в района на Кавала (Неа Перама, Ираклица, Орфанио). Спахме в някакво мансардно студио, което няма сайт, а и аз силно не го одобрих – скосеният таван ни принуждаваше да ходим непрекъснато леко приведени, а спалнята имаше прозорец само на тавана, което ми докара няколко пристъпа на клаустрофобия.
След това се устрeмихме към Мани, средният ръкав на Пелопонес. Обиколихме всичко наред, влюбихме се в Ареополи (страхотно малко градче, изцяло каменно и много приятно), Каламата, Агиос Николаос, Ступа… Единствено разочарование беше простотията на община Gytheion, която не събираше сметта, а я оставяше да се натрупа на огромни купчини край пътя. Не знам каква е причината, не успях да разбера. Подозирам, че просто камионите минават изключително рядко (а не всеки ден като в другите райони на Гърция). Но ако стоите настрана от това градче и най-близкия район около него – Мани е прекрасно място. Плажове колкото щеш, вкусна храна, музеи, маслинови горички, всичко си има. Хотел Diamond Palace е незабележим отвън, но много симпатичен отвътре. Чист, спретнат, с прекрасни мебели от ковано желязо, струва си, ако ще ходите в онази посока – резервирайте без страх 🙂
И накрая отскочихме до Неаполи, най-най-любимото ми място в цяла Гърция, където по цял ден киснехме на най-най-любимия ми плаж, плувахме с часове, гмуркахме се и вадихме скелети на морски таралежи, търкаляхме се по финия пясък, ядохме слънчеви домати, пихме Бакарди (аз) и Митос (Тото), въобще РАЙ. Хотел Вергина е чист, но обзаведен крайно непретенциозно с изобилие от чамови мебели, банята е оскъдна и като цяло – трябва да си в добро настроение и тези неща да не те впечатляват, иначе няма да харесаш мястото. Но за €30 евро на стая… какво му плащаш 🙂 Миналата година бяхме в едни частни стаи там, Хрисула, на мен лично доста ми харесаха. Но тази година хазяите ги нямаше когато пристигнахме, появиха се чак на другия ден и съответно трябваше да пообиколим и да си намерим алтернатива за спане.
Та… това беше всичко за годината. Правихме планове за Португалия (много сложно пътуване, отказахме се), Италия (оставихме я за пролетта), Турция (може би след месец някъде ще отскочим до Истанбул, ще видим). За пореден път се убедихме, че през август НЕ ТРЯБВА да се ходи на море, ще изпукаш от жега и тълпи. Затова догодина, живот и здраве, ще отпрашим на север. А междувременно ще си гледам оскъдните снимки (ще ги подредя и ще ги пусна тук скоро) и ще пъшкам на какво глупаво място живеем, как може да е толкова студено, мрън 🙂
13:05:15 ч., 26.10.2010 г.
Мила ми Антония!
Чак сега виждам, че дъъъъългия отговор, който ти написах веднага, май не съм успяла да го изпратя! И затова ще се опитам да повторя.
Виж как хубавичко разказваш! А снимки ще чакам.
Моят отчет за лятото по хронология:
един пролетен Белград, с Ада Циганлия, БеоЗооВрт, Калемегдан, с плескавици, ущипци, кАймак и Йеленпиво,
едно Кушадасъ – с Ефес, къщата на дева Мария, Памуккале, джип сафари в планински резерват, круиз, и един Самос – че друго си е то гръцки остров,
една сбъдната мечта на моя мъж – Атон! Успя да вземе виза и като пилигрим да стъпи в Света гора, Зограф и да покори връх Атон/2033м/, а ние жените си изкарахме едно страхотно моренце в района на Урануполи и на Амуляни, захаропластики, тавернички, ммм…,
есента Суковския манастир и Пирот, с джигерица и Зайчарско.
Да не пропусна родните красоти – Перперикон, Моняк, каменната сватба и Утробата, Крушунски водопади и Деветаки, проверена Копривщица там ли си е, покорени Мальовица, Безбог и почти покорен Вихрен, в Еленините езера ми останаха очите,
Мелник и Роженския манастир, Проходна с Очите на бога, Провъртеник, Гложенския манастир.
Е, планове има, живот и здраве…
Поздрави от мен!