Празник!
Отдавна престанах да купувам книги с рецепти. Телевизионни готварски предавания не мога да гледам, а и специализирани блогове почти не следя. Причината? Ядосват ме 🙂
„Вземете една чаена чаша зехтин“. Аз пия чай от 330 милилитров Bodum, но някак подозирам, че за друг вид чаши говори авторът. „Добавете три супени лъжици брашно“. У дома има три размера супени лъжици. Да не споменавам, че може да загребваш много random количества с тях. „Трябват ви две големи глави карфиол“. Колко големи? „Месете докато тестото омекне“. Моля? Що за описание е това? А от „Печете на умерена фурна докато стане готово“ направо вдигам ръце.
При условие, че електронните везни и мерителните съдове за обем на различни продукти ги има навсякъде, че и са много евтини вече… Не може ли малко по-конкретни да са проклетите рецепти? Какво ще им стане на готвачите ако кажат, че брашното е 200 грама, зехтинът – 50 милилитра, а печенето е за 45 минути на 200 градуса? Ще се развали магията сигурно.
Виж, предписанията за правене на коктейли обикновено са много добри. А понякога са направо велики. Като в случая с инженерното ръководство за приготвяне на напитки: картинно, цветно, с много добре подредени указания, точно като за мен:
Пълната версия на ръководството е тук.
А довечера наистина ще наблегнем на класическото мартини 
13:36:48 ч., 17.01.2011 г.
Честит празник, Антония! Аз така и така никога не ги спазвам точно рецептите – а има такива, в които всичко е описано до грам. В редките случаи, в които съм се опитвала да ги спазя буква по буква, все излиза, че трябва да добавям я брашно, я нещо друго.
Та може би защото готвенето не е математика, а наистина въпрос на усет и вкус, затова и повечето рецепти са такива. Ти отвори на баба ми тетрадките – „един филджан“ на мен ми говори много, но на повечето днешни момичета вероятно им звучи неразбираемо. Мартинито поне е ясно – наздраве! 🙂
13:40:41 ч., 17.01.2011 г.
честит празник, Антония! и весело изкарване 😉
14:11:55 ч., 17.01.2011 г.
Мила ми Антония!
Честито ти име!
Здрава и усмихната бъди, сладка да ти е маслинката с мартинито!
Лилия Иванова
15:11:30 ч., 17.01.2011 г.
ЧИД, Тони!
истината е, че кулинарията далеч не е точна наука. Първо, има много вкусоеве – някой обичат по-соленко, други – по безсолно. Или по-препеченко. Или с повечеко чушки…
От друга страна, продуктите също не са еднакви. даже между две брашна може от един тип да има разлика (за това се казва „брашно колкото поеме“, оправяй се) или твърдостта на водата. Ако добавиш и влиянието на стайната температура и влажност на въздуха, става ясно защо е така: мерките нарочно не са точни.
18:01:23 ч., 17.01.2011 г.
http://www.cookingforengineers.com/
Кирилица.
23:52:11 ч., 17.01.2011 г.
Уж мартини, пък то Frescobaldi Rèmole 2009.
А че готвенето не е точна наука – не е. Но веднъж постигнато, доброто ястие може да бъде описано и по-късно възпроизведено.
10:44:32 ч., 18.01.2011 г.
Благодаря за хубавите думи 🙂
@Ани, @Явор, да, чувала съм, че готвенето е изкуство, ама като съм прост занаятчия… Предпочитам инструкции, които се спазват лесно. В общи линии се справям доста добре с приготвянето на храната, единственото място, където се дъня жестоко, е печенето на сладкиши. Където мерките са от особено голяма важност. До преди няколко години неспособността ми да повторя елементарна рецепта за кейк или маминия благ ябълков сладкиш ме влудяваше, но нали напоследък ограничаваме въглехидратите – вече живея много по-спокоен живот като не правя опити с печива 🙂
@жилин, още на първата рецепта попаднах на „Вземете четири чаши вода“ и се разхилих 🙂
@zImage, ама хубаво се оказа това винце, ех…
11:11:41 ч., 18.01.2011 г.
Честит празник и от мен! 🙂 Пожелавам ти повече приятни и усмихнати моменти!
При рецептите се получава стандартният парадокс – понеже повечето знаят как се прави и си мислят, че всички знаят… само дето не е точно така явно 🙂
Има едни малки измервателни лъжици, продават се във всички супермаркети и не са скъпи, моите са около 5 лв. Обикновенно са няколко размера като започват от 1/4 чаена лъжица, 1/2, 1 чаена лъжица, 1/2, 1 супена, 50 мл, 100 мл… В идеалният си вариант са тумбести и се смята, че точната мярка е когато напълниш лъжицата до ръба. Oбикновенно 1 чаша трябва да е 250 мл и аз обикновенно използвам мерките от 100 и 50 мл за целта 🙂
Лъжиците са въведени заради различните стандарти и измервателни единици, представи си иначе рецептите в САЩ щяха да са в галони и унции, другаде в пинтове и т.н.
Надявам се да не те обърках допълнително и ти пожелавам повече успешни моменти в кухнята с правилните мерки! 🙂
12:42:16 ч., 18.01.2011 г.
Има точно 3 мерки в готварството – „на око“, „на вкус“ и „колкото поеме“ 🙂
14:01:57 ч., 18.01.2011 г.
@Надя, гледах ги тези мерителни лъжички и почти си бях взела дори едни, обаче се разколебах, защото са пластмасови, а нали не одобрявам този материал… Ако си намеря метални или порцеланови – веднгически ще ги грабна.
19:04:20 ч., 18.01.2011 г.
Добри инструкции.