21 век
Непознат номер:
– Ало, Антония ли си? Имаш пратка от чужбина, ела да си я вземеш!
– Къде, в пощенски или куриерски офис?
– А, бе, в пощата, бе, тука, до поликлиниката. Айде, чао.
И най-ироничното в цялата ситуация е колко всъщност съм доволна, че ми се обадиха.
Напоследък когато поръчвам онлайн, слагам мобилния си телефон като ред в адреса: София, улица, блок, апартамент, номер +35988… Зарежи ти privacy. Защото иначе пощата обикновено не си дава труда да ме информира, че имам пратка. В половината случаи пакетът „изчезва“, в другата половина го връщат на подателя. A DHL стигат до вратата на входа и ако не ги чакаш на стъпалата – просто си тръгват. И ти обясняват след това как адресът бил неточен.
Маймунска работа.
14:14:17 ч., 09.05.2015 г.
Разгадах схемата с позвъняването. Оказва се, че става дума за някакви специални пратки от Deutsche Post, които имали споразумение с Български пощи. И всъщност пощаджийката трябва да ми ДОНЕСЕ пакета у дома. Но я мързи. Затова звъни аз да ходя да си я взема. И аз ходя, разбира се, какво да правя…
21:39:09 ч., 28.09.2015 г.
Значи… От пощата вече ми звънят за пратки, които са на името на Тото – видели, че сме с еднакъв адрес и фамилия и решили, че им е по-лесно да се свържат с мен, отколкото да пуснат хартиено известие в пощенската ни кутия или недайсибоже да вземат да донесат колета у дома. ОК, мъж ми е, ще играя ролята на секретарка. Но когато ми се обадиха да кажа на съседката от 14-ти апартамент, че има препоръчано писмо, да ходи да си го вземе… как да не кипнеш?