Започвам с уговорката, че дълго и напоително се съпротивлявах на изкушението да си взема електронен четец. Чета книги на дребни екранчета от години – първо на Nokia N800, а през последните 16 месеца на Samsung Galaxy Tab. И бях много доволна: отлична видимост при всякакви условия (и на плажа, и нощем без лампа), приятни софтуери, добра съвместимост с Calibre. Единственото ми оплакване беше, че батериите на дивайсите умират твърде бързо.

Преди три седмици Владо реши да си вземе от новите Kindle-и. И даже ми даде да си поиграя с него за няколко дни. Като видях как след десетки часове разлистване батерията дори не беше мръднала… изкуших се да поискам четец. Човещинка.

Почнах избора на правилното за мен устройство с въпросния Kindle Touch. Пасна ми в ръката, но на външен вид определено ми грознееше. Няма външни копчета за прелистване, може само да swipe-ваш страниците. Не чете epubs (а на мен цялата ми библиотека е в този формат). При смяна на страницата се получаваше едно много грозно премигване, което ме дразнеше леко. А понякога под текста леко прозираха думи от следваща или предишна глава, и аз не знам как се получаваше този ефект. За сметка на козметичните ми забележки – дори не успях да пипна батерията, много издържлива се оказа.

Качването на книги се оказа малко трики, подреждането им по автори и серии нещо не се получи, но е възможно просто аз да не съм прочела внимателно указанията. Определено загубих доста време в цъкане по екранчето и дебнене къде точно са зафичкали разните настройки и менюта. Като цяло не бях и грам изкушена да продължа да чета с Киндъла, определено не беше за мен.

Продължих експериментите със Sony eReader PRS-T1 с калъфче с вградена лампа за четене. Всъщност направо си го купих 🙂 По-лек е от Киндъла, изглежда по-добре, има външни копчета за прелистване (важно условие за мен, защото като лежа и чета – по-лесно ми е да натискам копче, отколкото да търся къде точно да цъкна по екрана, така че да не извадя сто менюта), по-достъпно се регулира изгледа на текста (размер на шрифта, полета, ей такива неща). Като недостатък ще посоча, че върху предната част на четеца остават страшни отпечатъци от пръсти, много дразнещо. И пазаруването от книгопродавницата на Сони е малка мизерия, достъпна само ако имаш билинг адрес в САЩ, Канада и Великобритания (май). Но се справя с български кредитни карти без проблем след като излъжеш, че си на американска почва.

Има браузър, плейва аудио, красота направо. Успях да подредя няколко колекции книги, макар че упражнението определено беше леко времеемко. А лампичката от калъфа не ме зарадва хич. Някаква много крехка една такава стои, да не казвам колко усилия изисква да намериш точния ъгъл, под който не хвърля гадни сенки върху екранчето. Батерията на четеца я преполових за седмица – мисля, че изгълтах 8 средноразмерни книги и похарчих няколко часа в ръчкане по настройки и прочие занимателности.

И щях да си остана с тази джаджа, въпреки невъзможността да я чета на тъмно, ако онзи ден Тото не подхвърли „А, бе, ти този Nook със светлинката в екрана виждала ли си го?“. Не, не бях чувала дори за него. Вчера сутрин отскочихме до Barnes & Noble и бързо се сдобих с Nook Simple Touch with GlowLight.

Бие Киндъла по всеки един показател според мен. Но е по-грозен и по-тежък е от Сонито. Настоява, че може да пазарува книги само ако имаш американска кредитна карта. А ако някой знае как да му сверя часовника – да помага! Защото гадта упорито стои на 30 минути от местното време и не ще и не ще да се поправи.

Обаче! Екранчето свети на тъмно!!! На светло си е обикновен eInk дивайс, нощем натискаш едно копче и хоп, магия, всичко се вижда, нямаш нужда от лампа, която да буди Тото. Просто убиващо конкуренцията предимство. Ето видео:

Прелистването става и по трите познати на експериментатора (демек Антония) метода – суайпване, тапване по екрана и натискане на външни копчета. Много удобно. Корпусът е от нещо гумено едно такова, не се изплъзва от ръката лесно, а ако все пак падне – подскача малко на пода и не се чупи 🙂 С Calibre-то се позна от пръв поглед, никакъв проблем за качване на книги. Библиотеката може да си я подредиш по автори или по заглавия, има опция да си правиш shelves (което аз си го превеждам като колекции, не рафтове). Бучнах вече една 32GB карта, да има място за всичките планирани за четене книги.

И да живее пиратството, защото май опцията да пазарувам през джаджата не е достъпна за простосмъртните неамериканци.

• Когато наизскочат щурците – на хубаво време или на дъжд е? #
• Лимонада от диня с лайм и мента, беее 🙂 #
• Бтв връзката на T-Mobile (в Бостън) е многократно по-кофти от Ментелската (в София) – късат се нерви, батериите падат за нула време, съкз. #
• Пускам за първи път Сони Рийдъра и се облещвам – цял куп j-та и прочие непознатости. Холандско меню! Що зор докато намеря английския… #
• 632 страници end user license agreement, копеле! Повтарям: шестотин трийсет и две! Айде, съгласявай се с всичко… http://t.co/hh1G0e9d #
• За трети път през последната седмица zImage хвърля лична карта и шофьорска книжка за пране. Чист късмет, че ги излавям в последния момент. #
• "You don't cause problems. An enraged elephant causes problems. You cause catastrophes!" #
• "We mixed about as well as glycerin and nitric acid: put us together, shake a bit and hit the deck as we exploded." #truerelationship #
• Demonoid e down? Или T-Mobile и Comcast ме цакат с топла бира (т.е. отрязали са ми достъпа до торента)? #
• Your egotism is like the Universe – ever expanding… #
• Поръчахме фотоапаратска кутия за подводни снимки. Пратиха бонус: статив, неопренов калъф, силика гел, резервна батерия, 32GB карта, фенер… #
• Първа покупка от онлайн книгопродавницата на Сони – пиратенето е по-лесно, бързо и негнервирващо, honest! #

• Американски реалии: Винаги някой някъде наблизо коси трева. #
• Тествам Kindle Touch – прелистването убива нервни клетки, но пък дивайсът е лек и удобен в ръката. Next Sony Reader. #
• Залез над Hardy Pond, гледан от прозореца ни http://t.co/Rz41ggq9 #
• Blue jays са голяма напаст – крякат агресивно по изгрев (демек към 5 сутринта) и тормозят zImage. И не се спират дори за миг, да ги снимам 🙂 #
• Една такава гръмотевична буря се кани, небето посивяло, даже чавките се разбягаха… http://t.co/5MI0P5UK #
• Baby spinach, provolone & prosciutto, nom-nom #
• Мислех си, че съм единственият несръчник, дето задейства противопожарната аларма, но не би – всяка вечер поне един съсед ни 'свири' 🙂 #

• Depressed copywriter is depressed at http://t.co/UPkefBJ2 http://t.co/qThnbFZf #
• New age drinks ли, беее 🙂 http://t.co/eLbT146l #
• Доставка на храна за домашни любимци, наемане на разхождачи на кучета, what's next, съседчето гали котката вместо вас? http://t.co/O8TP71nU #
• Drama llama бил човек, дето все вкарвал всички във филм 🙂 #
• "I was seriously considering getting him a CAT scan to make sure he still had a brain." #
• Чета нашумели книги, които подозирам, че са смотани, само за да кажа накрая "Прочетох ги, смотани са". What's wrong with me? #

• Taste the States: 50 iconic American foods from A to Z http://t.co/354qbfyQ #
• "I've learned over the years that if someone says they're a god, you don't argue with them unless you're better armed." #
• "The true way to a man's heart is six inches of metal between his ribs." #
• Почти цяла седмица без лаптоп и дори не ми липсваше. #
• Не съвсем безспорно, но все пак: The 101 most useful websites http://t.co/CGiL845G #
• "Не излизам от нас без поне четири компютъра"… #
• "You do violence, you can't be a Buddhist." "So I'm a bad Buddhist, but I was raised to believe in the chubby little guy and I still do." #
• "He stared at my breasts as if my chest were a magnet and his gaze iron" – соу тру 🙂 #
• Кой там? http://t.co/9aCCZ4xq #