Електронно-книжовно
Започвам с уговорката, че дълго и напоително се съпротивлявах на изкушението да си взема електронен четец. Чета книги на дребни екранчета от години – първо на Nokia N800, а през последните 16 месеца на Samsung Galaxy Tab. И бях много доволна: отлична видимост при всякакви условия (и на плажа, и нощем без лампа), приятни софтуери, добра съвместимост с Calibre. Единственото ми оплакване беше, че батериите на дивайсите умират твърде бързо.
Преди три седмици Владо реши да си вземе от новите Kindle-и. И даже ми даде да си поиграя с него за няколко дни. Като видях как след десетки часове разлистване батерията дори не беше мръднала… изкуших се да поискам четец. Човещинка.
Почнах избора на правилното за мен устройство с въпросния Kindle Touch. Пасна ми в ръката, но на външен вид определено ми грознееше. Няма външни копчета за прелистване, може само да swipe-ваш страниците. Не чете epubs (а на мен цялата ми библиотека е в този формат). При смяна на страницата се получаваше едно много грозно премигване, което ме дразнеше леко. А понякога под текста леко прозираха думи от следваща или предишна глава, и аз не знам как се получаваше този ефект. За сметка на козметичните ми забележки – дори не успях да пипна батерията, много издържлива се оказа.
Качването на книги се оказа малко трики, подреждането им по автори и серии нещо не се получи, но е възможно просто аз да не съм прочела внимателно указанията. Определено загубих доста време в цъкане по екранчето и дебнене къде точно са зафичкали разните настройки и менюта. Като цяло не бях и грам изкушена да продължа да чета с Киндъла, определено не беше за мен.
Продължих експериментите със Sony eReader PRS-T1 с калъфче с вградена лампа за четене. Всъщност направо си го купих 🙂 По-лек е от Киндъла, изглежда по-добре, има външни копчета за прелистване (важно условие за мен, защото като лежа и чета – по-лесно ми е да натискам копче, отколкото да търся къде точно да цъкна по екрана, така че да не извадя сто менюта), по-достъпно се регулира изгледа на текста (размер на шрифта, полета, ей такива неща). Като недостатък ще посоча, че върху предната част на четеца остават страшни отпечатъци от пръсти, много дразнещо. И пазаруването от книгопродавницата на Сони е малка мизерия, достъпна само ако имаш билинг адрес в САЩ, Канада и Великобритания (май). Но се справя с български кредитни карти без проблем след като излъжеш, че си на американска почва.
Има браузър, плейва аудио, красота направо. Успях да подредя няколко колекции книги, макар че упражнението определено беше леко времеемко. А лампичката от калъфа не ме зарадва хич. Някаква много крехка една такава стои, да не казвам колко усилия изисква да намериш точния ъгъл, под който не хвърля гадни сенки върху екранчето. Батерията на четеца я преполових за седмица – мисля, че изгълтах 8 средноразмерни книги и похарчих няколко часа в ръчкане по настройки и прочие занимателности.
И щях да си остана с тази джаджа, въпреки невъзможността да я чета на тъмно, ако онзи ден Тото не подхвърли „А, бе, ти този Nook със светлинката в екрана виждала ли си го?“. Не, не бях чувала дори за него. Вчера сутрин отскочихме до Barnes & Noble и бързо се сдобих с Nook Simple Touch with GlowLight.
Бие Киндъла по всеки един показател според мен. Но е по-грозен и по-тежък е от Сонито. Настоява, че може да пазарува книги само ако имаш американска кредитна карта. А ако някой знае как да му сверя часовника – да помага! Защото гадта упорито стои на 30 минути от местното време и не ще и не ще да се поправи.
Обаче! Екранчето свети на тъмно!!! На светло си е обикновен eInk дивайс, нощем натискаш едно копче и хоп, магия, всичко се вижда, нямаш нужда от лампа, която да буди Тото. Просто убиващо конкуренцията предимство. Ето видео:
Прелистването става и по трите познати на експериментатора (демек Антония) метода – суайпване, тапване по екрана и натискане на външни копчета. Много удобно. Корпусът е от нещо гумено едно такова, не се изплъзва от ръката лесно, а ако все пак падне – подскача малко на пода и не се чупи 🙂 С Calibre-то се позна от пръв поглед, никакъв проблем за качване на книги. Библиотеката може да си я подредиш по автори или по заглавия, има опция да си правиш shelves (което аз си го превеждам като колекции, не рафтове). Бучнах вече една 32GB карта, да има място за всичките планирани за четене книги.
И да живее пиратството, защото май опцията да пазарувам през джаджата не е достъпна за простосмъртните неамериканци.
23:53:11 ч., 11.08.2012 г.
хех, честито! 🙂 (впрочем какво направи със сони-то?)
Не знам при твоя модел Нук как е, но на моя часовника се гласи само като избереш подходящата часова зона. Което беше лек проблем при първоначалната регистрация, защото нашата я нямаше… по спомени май чак след рестарт в настройките ми се появи и някакъв чекбокс за всички часови зони.
Пазаруване на книги не през джаджата и качване на книгата чрез Adobe Digital Editions не става ли? Аз така ги мятам DRM-тата на четеца, няма логика да не става и от сайта на B&N.
02:35:12 ч., 12.08.2012 г.
Sony-то го продадох вече 🙂 А за пазаруването – оказа се, че и през Google Play мога да взимам книги, при това често на цени, по-ниски от Амазонските (изненада, изненада).
Часовникът го мъчих по всички възможни линии: и на местно време го слагах, и на българско… все си стои с 30 минути назад. Във форумите на Barnes & Noble рових, съветите бяха:
– вържи се на мрежата, то само ще се оправи;
– ако не се оправи след като се вържеш – иди в каталога на сайта и свали малко книги/извадки от книги, почти сигурно е, че ще се синхронизира най-накрая;
– ако все пак упорства – направи пълен рисет на устройството.
Е, минах и през трите стъпки, не става и не става. Ще си знам, че е неверен и така ще си карам явно.
10:49:46 ч., 12.08.2012 г.
а вграденото осветление прилично ли се държи? Една приятелка се чудеше точно за този модел, но чела по форумите за дразнещи петна в средата на екрана…
Аз нощем чета на стандартна нощна лампа и нямам опит със светещи калъфчета и екрани. Ако не е страдалческото сумтене на любимия, завит през глава, изобщо няма да се сетя да загася и да заспивам 😀
19:42:13 ч., 12.08.2012 г.
Вярно е малко spotty вграденото осветление, но мен лично хич не ме дразни. След първия поглед (когато констатираш, че в най-горната си част екранът е по-ярък от долната) вече не ти прави впечатление. Чете се без проблем и ако не се ама много натегнеш, че не е съвсем идеално равномерно, няма да има драми.
Именно заради половинката исках светещо екранче. Защото ми е жал за него 🙂 Аз от детските си години спя на лампа и светлината хич не ми пречи, но при него си е драма. Тото слага глава на възглавницата, броиш до 3 и той е заспал. Освен това има нужда от 8 часа и малко сън. Докато при мен унасянето изисква малко четене за релакс и напоследък се задоволявам със 7 часа само. Та решението с този Нуук е направо слънце за всички засегнати.