И както вчера обяснявах, че по цял стоим по пижами, ще трябва да призная, че все пак от време на време се налага да сложим редови дрехи. Когато идват куриери например.

Метнала съм една рокля на закачалката – навлича се супербързо и докато асансьорът се качи от партера до 7 етаж даже успявам да се позагладя малко. Приемам доставката, затварям входната врата, изхлузвам роклята и скачам обратно в пижамата. Удобно.

Е, днес се замотах да разопаковам покупките по рокля. Детето ме съзря в непижамени дрехи за сефте от март насам сигурно, малко се стресна, след това ме разпозна все пак, усмихна се и ме поздрави:

„Здравей, красавице!“

Мамин благ

Ден милион и първи от карантината.

Неща, от които пестим, защото непрекъснато сме у дома:

• дрехи и обувки – стоим си само по пижами и не си износваме новите одеяния;
• транспорт – нито ползваме градския, нито сме извеждали колата от гаража, нито на такси сме се качвали;
• ток за пералня, сушилня и ютия – понеже всеки от нас не носи по 2-3 различни зимни комплекта на ден, включващи изобилие от тежки блузи, пуловери, чорапи, панталони, шапки, ръкавици, а караме само с по един, състоящ се от бельо, тениска и шорти (такива са ни пижамите) само, то прането е намаляло драматично;
• вода за пералнята – преди пусках три перални за два дена, сега същите тези три перални са се разтегнали яко във времето;
• ходене на ресторанти и поръчка на храна от тях – не знаеш кой ти е готвил, в какво здравословно състояние е бил и колко е спазвал хигиенните норми, я, по-добре да си нямаме нищо общо с тях;
• алкохол – социални пиячи сме и като сме си у дома хич не ни върви пиенето, zImage си налива някое и друго 50-милилитрово перно, а аз съм изпила точно една бутилка бяло вино за всичките тези месеци;
• такси за детската градина и допълнителните занимания на детето – записали сме го на всички възможни курсове не защото сме свръхамбициозни, а за да му дадем шанс да избере какво му е интересно да прави, като засега е ясно, че плуването, тениса и йогата ги харесва страшно много, към футбола и логопеда е безразличен, а приложните изкуства ги ненавижда и не иска да ходи повече на тях.

Неща, които ни вкарват яко в разход:

• храна – защото ни е мизерно, че сме затворени у дома, барем нещо хубаво да разведрява деня ни;
• кафе – май малко злоупотребяваме с тези буустъри напоследък;
• ток за печката и съдомиялната – имам чувството, че непрекъснато са включени;
• съдове – купих трети комплект от всекидневните ни чинии, че с това плюскане доста бързо свършват, както и нови тави, форми за печене, тигани, чаши, ей, ненаяли се сме!

Така като теглим чертата може накрая да се окаже, че сме изразходвали точно толкова, колкото харчим и по нормално време… Ама определено не се забавляваме кой знае колко. Е, не се и стресираме, защото интровертността ни не е подлагана на изпитание скоро.

Winlose/winlose.

За първи път в живота си правих торта. И се получи ама много вкусна! Е, мааалко е крива, но нали не е за изложба, а за рождения ми ден, да съм жива и здрава, всичко останало ще се подреди само, пък следващата торта може и да я докарам по-изправена.

И наздраве!

Преди време на туитър изплува ей тази снимка:

Коментарът бе, че така се лекували проблеми с гърба в Румъния през 1946 г.

А аз се сетих как брат ми си счупи ръката като беше на 5 години и трябваше да лежи в Пирогов за 3 дена. В стаята му имаше още две момчета, Жоро и Митко, на горе-долу същата възраст. И докато историята на брат ми беше крайно банална (той просто падна несръчно от лоста за тупане на килими, на който се люлеехме), другите двама бяха с наистина OMFG случки.

Жоро си счупил ръката на сватбата на по-голямата си сестра. Е, как на сватбата точно, ще се запитате. А аз ще цитирам Жоро: „Изпуснах едно кюфте на стълбището, забравих да го вдигна и забравих, че е там. Като тръгнах да излизам – настъпих кюфтето, подхлъзнах се, паднах и си счупих ръката“.

А Митко, за да не остане по-назад, вика: „А на мен една мечка ми счупи крака“. Каквооо?!? Оказва се, че Митко бил чул израза „Да те гази мечка за здраве“ и затова като отишъл в стария софийски зоопарк – прескочил огражденията пред мечката и си проврял крака в клетката ѝ, за да го нагазела за здраве. Е, мечката се обидила и го пернала с лапа. И му счупила крака, и го разкъсала, на салата го направила.

Синът ни е на 5 години в момента. Тръпна с какво ще ни изненадва и какви мечки ще го газят…

Пети ден под карантина. Firefox-ът ми почна да се задъхва леко – отворила съм била стотици табове от векове и не бивало така да правя. Почнах да ги разчиствам:

• пет таба със сайтове, който постоянно ползвам – twitter, feedly, ей такива неща;
• поне 10 таба с книги и автори, които да проверя дали искам да чета;
• два таба със сериали, до които може и да стигна някой ден, ама по-вероятно ще пропусна;
• няколко таба с елементарни игрички – цъкам Text Twist 2 и Get 10 докато говоря по телефона или правя компания на детето, гледащо филмче по ТВ;
• 50 таба с онлайн магазини – за храна, за домашни потреби, за дрехи (които скоро няма да ни трябват, защото така или иначе не излизаме) и пижами (които ще ни трябват, защото пижамите са най-удобната домашна униформа);
• 50 таба с рецепти – защото всички сме у дома и трябва да се готви хем разнообразно, хем горе-долу качествено, а не както когато мъж ми ходи на работа, където яде ресторантска храна, детето на градина, а аз карам на салати и сирена, защо да готвя само за себе си.

И всички табове ми трябват!