Краят на април
15:48:44 ч., 26.04.2010 г.
Днес zImage има рожден ден. Да ми е жив и здрав! Отиде на работа с колелото…
Има си и тридесет и три свещички даже 🙂

Вчера си купихме шредер. За справяне с тоновете хартия, които ни пращат под формата на сметки, отчети, извлечения, при това с много детайлни лични данни. Преди просто късах листчетата едно по едно – уморително занятие от всяка една гледна точка. Първо, по някое време почваха да ме болят пръстите от борбата с хартията. Второ, на няколко пъти се порязвах на остро ръбче. Трето, през цялото време трябваше да внимавам и да нацелвам за късане точно каретата с ЕГН-то или номера на личната карта. Досадно. А снощи с шредера (Шрьодер) се позабавлявахме. Напълних контейнерчето му с тънки лентички за нула време.
За протокола – успяхме да се откажем от фактурите на МТел и от едно от извлеченията на ПИБ. Всички останали бумащини обаче идват със страшна сила. А общината ме беше спамнала с две писма за плащане на данъка на апартамента. Първото беше озаглавено СЪОБЩЕНИЕ, а второто СЪОБЩЕНИЕ с вярно изчислена такса битови отпадъци. Разликата между двете беше 60 стотинки. Но и в двете общинският IBAN беше сбъркан.

Онзи ден започнах нова директория с идеи за пътуване в близките няколко седмици. Не ме свърта на едно място вече! На Twitter се взаимооблъчваме с морски снимки, средиземноморски истории и слънчеви спомени – хем е хубаво, хем боли. Почти като от икебана. Трябва да е лято вече, нали?

По-онзи ден пък най-накрая си взехме колата. Скрежно синя Toyota Auris, на галено Златка, златното момиче. Някой ден ще разкажа за цялата сага по купуването й (една година чудене трябва ли ни кола, няколко месеца озъртане каква точно да бъде, две седмици активна комуникация с TM Auto), ама няма да е днес, твърде дълго за писане е, а на мен вече ми се поизчерпи запасът от ентусиазъм. Само ще спомена, че започнахме с идеята за кола втора употреба, струваща до 10 хиляди лева, или Пежо, или Ситроен. Защото ми харесват на външен вид, разбира се, не по някакви разумни причини 🙂
Доволна съм, че се отказахме от първоначалните си планове, защото по-хубава от Златка няма, категорична съм! На излизане от салона търговецът лисна малко вода по стара българска традиция. Което (подкрепено от статистиките, че Тойотите са най-малко чупещите се коли на света) предполагам ще ни гарантира дълго и безпроблемно каране.

А какво се случи по-по-онзи ден не помня вече – хем одъртях и почнах да забравям, хем ме е домързяло да си запиша. Ех…







