Късчета
Прибрахме се. Приятно е у дома, мило… и малко тъжно. Вече наистина свърши лятото, идват студовете, сивотата. Преди секунда погледнах към небето и потреперих – къде отиде лазурът му, защо се е прихлупило така над нас…
Установих, че първата публикация за началото на пътуването ни към Сицилия някак е изчезнала. Добре, че пазех txt файла, където си водех бележки всяка вечер, успях да я възстановя, ето я.
Трябва да прегледам всички снимки, да подбера по-сполучливите и да илюстрирам изживяванията ни. Има какво да покажа, има 🙂 Много красоти видяхме, много слънчице. Открихме доста общи черти между средният сицилианец и българите (включително особено омразното ми „За моето си се грижа, общото/чуждото – кучета го яли“, о, как го ненавиждам). Имаме идеи за следващото ни приключение в Италия даже 🙂 Живот и здраве, догодина може пак да се разходим в онази посока.
Поставих банер, водещ към сайта Обичам София – част от кампанията на Мартин Заимов за кмет. Искрено се надявам да успее да убеди мнозинството от съгражданите ни да гласуват за него. Алтернативите ме плашат.
От 2 седмици не съм гледала телевизия, нито пък съм чела вестници, за сметка на това успявах да хвърля поглед в мрежата (за кратко и с мъка, де, ама пак е нещо). Нито един от другите кандидати не присъства ВЪОБЩЕ в онлайн пространството. Оставаш с усещането, че едва ли не Мартин е единственият, който води някаква кампания, насочена към нас, по-младите и образовани хора. Да, знам, че по принцип ние сме таргетът му. Обаче другите какво, отписали ли са ни съвсем като потенциални техни избиратели ли? Ако е така наистина – това може само да ме радва 😀 Мунчовците са осъзнали, че нямат никакви шансове да ни заблудят. Или просто не подозират за съществуването на онова нещо, Интернет?
12:29:16 ч., 06.10.2007 г.
Тити Папазов също си има сайт 😛
14:48:57 ч., 06.10.2007 г.
Блогове иман Мартин Заимов, Тити Попазов и Георги Кадиев, който води листата на БСП за общински съветници. Българските политици се учат на прозрачност и диалогичност. Това е доста положителна тенденция.
http://www.martinzaimov.com/
http://www.titipapazov.com/
http://georgikadiev.blogspot.com/
18:00:11 ч., 06.10.2007 г.
Да имаш блог/сайт е едно. Активно да присъстваш в мрежата – съвсем друго.
Текстовете на сайта на Тити Папазов са в стил дописки в провинциален вестник „Великият бял човек благоволи да се срещне с нас, неговите по-малки и низши братчета“. А блогът на Георги Кадиев е от най-най-омразния тип пропаганда „Ще направим това, ще спасим онова, ще променим трето“. А как? … Никаква идея няма, никаква. За мен това не е диалогичност, а декламация на лозунги и празни обещания.
21:03:12 ч., 06.10.2007 г.
А ей сега попаднах на някакъв Виктор Серов
Тоз пък кой е?! 😐
21:14:22 ч., 06.10.2007 г.
И на мен ми допада Мартин Заимов, най-вече с това, че май е благосклонен към колелата…
Но дали наистина се задава нормален политик/кмет на хоризонта?
Още не ми се вярва, честно… :-/
22:24:22 ч., 06.10.2007 г.
@Marfa: Някой Мунчо ще да е 😈
@Michel: Винаги съм казвала, че да очакваш твърде много от политиците, е признак на наивност. Това, което трябва да ни води когато правим избор за кого да гласуваме, е само едно – може ли този човек да работи или не. Не дали е нормален или честен, не дали „той ни разбира и ще ни оправи“… а дали е професионалист.
23:05:08 ч., 06.10.2007 г.
Ми аз да си кажа, че ако Мартин го бяха турили във Варна, щеше да има глас от мен. Ама сега с това Димо… Енивей, дано стане работата, ако не друго, поне е хубавец!
11:23:06 ч., 07.10.2007 г.
Добре дошла!:)
Чакам снимките 🙂
Прочетох разказите с интерес. На мен много ми допада начинът, по който пишеш и определено ще е полезно да ги препрочета, ако пътувам натам скоро 🙂
15:38:25 ч., 07.10.2007 г.
Ще има снимки, обещавам 🙂 Както и how-to за пътуване в онази посока – събрахме доста знания, определно може да помогнат някому 😉
15:40:52 ч., 07.10.2007 г.
Ходили ли сте до Ватикана и имало ли е пост като сте ходили?
16:14:06 ч., 07.10.2007 г.
Ходихме през юни: кратък разказ и снимка на табелата на входа на Ватикана.
22:55:03 ч., 07.10.2007 г.
Благодаря, точно се чудех какво съм пропуснал да прочета.
Не вярвах да сте я подминали.