Сицилия. Малките градчета, малките радости

Много накратко ще пиша, че ужасно съм уморена и направо задрямвам пред клавиатурата.

Днес беше денят, дето уж щяхме да ходим до Палермо и сателитните му градчета. Обаче още на първата спирка, Монреале (Градът на мозайките), си скъсахме нервите с абсолютно хаотичния трафик и пълната невъзможност да се паркира някъде. След това минахме през красивото Мондело, дето си е направо квартал на Палермо, толкова е близко… и си останахме там чак до вечерта.

В общи линии изкарахме добре. Макар че имаше доста голяма разлика между описанията в пътеводителите и действителността. Особено се издразних на невероятното печалбарство около голямата катедрала в Монреале. Първо ти искат 6 евро за да влезеш в градината, след това трябва да платиш още 6 евро, за да се качиш на терасата, а ако искаш може да пускаш монети по 1 евро в специални машини, които включват насочено осветление към някоя икона или иконостас за минутка. Ако не даваш пари – цари полумрак. Да не споменавам за всякаквите продавачи на туристише булшите, които са тропнати в предверието даже! И какво уж беше казал навремето един лирически герой, нещо като „Изгонете търговците от храма“ май, а?

А иначе катедралата е впечатляваща: всичките й стени са „изрисувани“ с мозайки. Разните светци, истории от библията, Мадоната с младенеца – трябва да погледнеш много отблизо, за да разбереш, че не са създадени с бои, а са редени с мънички камъчета.

Мондело пък е най-приятното място за живеене, което сме посетили в Сицилия. Разположено е на малко заливче, има доста хубав пясъчен плаж. Сградите са красиви, големи, добре поддържани. Не видяхме жилищни блокове, само еднофамилни къщи с просторни дворове привличаха погледите ни. С Тото се шегувахме, че май босовете на мафията са зарязали Палермо и са се прехвърлили в Мондело 😀 Тук за първи път видяхме и от стройните италианки, супер добре облечени, с аристократична походка.

През Палермо минахме няколко пъти с колата – типичен голям град с ужасно движение си е, мръсничък, надраскан с грозни графити от типа „Винченцо + Мария“. Да, знам, че има и много интересни неща за разглеждане, разбира се, но от друга страна бяхме предупредени за доста високото ниво на престъпността в района. Прословутите италиански мотопедни крадци на дамски чанти били неотменна част от пейзажа, барабар с джебчиите. Грубияни-изнудвачи приближавали невинен паркиращ човечец и искали пари за паркинг, въпреки че зоната не е платена, а те самите са престъпници. И всякакви подобни страхотии ни разказаха МЕСТНИ хора, на които няма как да не повярваме. Решихме да си спестим подобни екстремности и вместо това да ядем сладолед на крайбрежната алея в Мондело, да се шматкаме из нашето село, да пием вино на сянка, ей такива обикновени неща да ни радват.

За утре планираме последен плаж за сезона. И… май свърши почивката, уви.

Публикувано на 3 октомври 2007, сряда, в 12:03 am, в категория По пътя.