Сицилия. Ериче и Седжеста
Цял ден в жегата сред разни камъни – и пак беше прекрасно.
Сутринта отпрашихме към Erice, малко древно градче, построено ИЗЦЯЛО от камъни. Разни части от него имат гръцки, римски, арабски, нормански и италиански произход. Крепости, кули, бойници, както и десетина църкви и манастири… редом с обикновени домове, ресторанти, даже банката и полицията – абсолютно всичко е дялан камък. Уличките са тесни, калдъръмени, криволичещи. На всяко кьоше има големи кашпи с цветя и декоративни храсти (включително едни микро доматчета, големи колкото бобено зърно). По средата на лабиринта от пресечки има малко, но много живописно паркче с пейки от ковано желязо. Изключително добре поддържано беше всичко. Всъщност досега никъде в Сицилия не сме виждали толкова чисто и подредено кътче.
Обядвахме в тратория до полицейското – най-вкусната лазаня на света! Бтв пастата е измислена именно тук, на острова, местните доста се гордеят с това.
А следобедът се разходихме до Segesta, където има отлично запазен дорийски храм, амфитеатър и разни други руини от по-късни времена. Оказа се, че през Средновековието селяните намерили гръцките постройки… и ги поразрушили, използвали камъните им за построяване на собствените си къщи!
Вечерта се разходихме до местната марина, вечеряхме в рибен ресторант на брега на морето, пихме вино. Преди малко минахме през близкия деликатесен магазин (от където по принцип се снабдяваме с прошуто и сушени домати) и закупихме червено вино от Марсала, за което се твърди, че е едно от най-добрите в цяла Италия, и една бутилка малвазия. Продавачът ни предупреди, че малвазията е „dolce, dolce“, обаче откакто Шекспир ме светна, че не-си-спомням-кой-точно благородник умрял, удавяйки се в бъчва с именно това сладко десертно вино… някак малко съм се вманиачила да я пробвам пък 😀
И за финал: една странна случка. Влизам в малко магазинче за сладки, цигари и други дреболии, пред мен едно хлапе си избира безалкохолно. Чакам го да си плати преди да пристъпя към касата. В този момент влиза един дядо на около 75-80 години – розова перфектна риза, панталон от каша, двуцветни обувки, на главата панамена шапка, бе конте отвсякъде. Застава най-отпред, казва „Buona sera“ на продавача, който кима в отговор, вади плик с пари (виждаха се!) и ги подава. Дядото ги прибира, повдига шапката си за сбогом и излиза от магазинчето.
Почти напълно съм уверена, че става дума за рекет. Нали от няколко месеца чета сицилиански блогове, навсякъде пише, как всички собственици на някакъв бизнес плащали нещо като данък на мафията. Наскоро един строителен предприемач беше прогърмял по медиите, че той вече нямало да дава пари, даже беше организирал още неколцина смелчаци в асоциация на независимите. Коментаторите спекулираха колко още живот му оставало.
Ние като туристи не можем да забележим какво е реалното положение в Сицилия, разбира се. Но случката с дядото и парите определено ме наведе на мисълта, че всичко е много видимо, почти легално направо, и никой нищо не прави да го промени.
