Сицилия. София – Рим – Амантеа

Динамичен и, за щастие, абсолютно безпроблемен ден беше. Таксито дойде навреме, кара добре, проверката на багажа и на документите не провокира спорове и драми (въпреки че куфарът беше 23 кила и половина), полетът си беше ОК, дори 10 минути по-рано ни стовариха на Чампино. Е, наложи се да почакаме до 8:00 часа, когато отвориха гишето на Europcar. Но пък девойката беше експедитивна и след 15-на минутки и малко заблуждаващи указания за пътя се устремихме към паркинга да вземем колата си. Бяхме заявили Fiat Grande Punto or similar. Получихме Alfa Romeo! На същата цена, рабира се. На няколко пъти преглеждах документите – нямаше грешка, колкото и да не ми се вярваше. Или ние сме най-големите късметлии (и в Щатите вместо малка Киа ни се падна огромен Pontiac G6), или това наистина е честа практика да ъпгрейдват колите безплатно.

На всичко отгоре успяхме да нацелим магистралата за Неапол почти веднага. И пътят към юга започна весело.

Магистралата е подобна на Хемус. Обаче как карат местните… лошо да ти стане. При ограничение 130 км/ч, което Тото горе-долу спазваше – ние бяхме най-бавните. Да не казвам как едни мотори ни задминаха с поне 160 км/ч, като единият от тях правеше змейки на всичко отгоре! Toll таксата от Рим до след Салерно излезе 12 евро. Нямаше нито една бензиностанция наблизо, тук-там имаше табели на изходите, че храна и бензин могат да бъдат намерени на 5-6 км разстояние. Веднъж излезли от платения сектор – rest areas са една след друга. Тоалетните са платени, безалкохолните са по 2 евро, а сандвичите боцкат по небцето (макар че Тото ги хареса, може би заради сушените доматчета).

Бяхме решили да не караме по магистралата, а да свърнем към San Nicola Arcella и да подхванем пътя край морето докато си намерим симпатично място за преспиване. Тото не искаше да се презорва с карането, все пак бяхме дремнали само 4 часа преди да тръгнем. Бях изровила някаква яка оферта от Expedia.com за Trevi Village – 50 евро за двойна стая в 4-звезден комплекс си е направо супер даже. И се устремихме към въпросното курортно селце. С малко лутане успяхме да го открием. Наистина изглежда прекрасно, наистина е луксозно, наистина е на брега на морето. Само дето от другата страна граничи с железопътна линия, при това доста натоварена 😆 Плажът е тъмен пясък, осеян с чакъл, обаче наистина не мога да си представя как лягаме на шезлонгите, а някъде над главите ни минават влакове, пътниците висят по прозорците и подсвиркват. Например.

Направихме една разходка край Тиренско море, даже малко наджапахме. За съжаление беше късничко за плаж, а и бяхме УМРЕЛИ от глад! Поразтърсихме околността за ресторант, но уви, не сполучихме на нищо подобно да попаднем. Затова се върнахме в нашето селце и платихме куверт за вечеря на шведска маса. Оказа се, че сме се прецакали – храната беше изобилна, да, но определено невкусна. След като шишчетата бяха успели да съсипят, изгаряйки ги отвън, оставяйки вътрешността съвсем сурова, май се бяха опитали да ги пекат както са били замразени… Здраве да е, хапнахме малко риба, печени картофи, мариновани чушки, гъбки, изпихме кана бяло вино (и то не беше много за пред хората) и в десет нула нула се хоризонтирахме.

Да разкажа малко за Trevi Village. Състои се от 4 реда малки къщички. Всяка къщичка си има веранда с маси и столове пред малка градинка. Вътре има голяма спалня (телевизор, хладилник, дори сейф в гардероба) и доста симпатична баня с душ кабина. В центъра на селцето има огромничък басейн, окомплектован с бар и джакузи. Два ресторанта, тенис кортове, кей с разнообразни водни забавления допълват картинката. Алеите между къщичките са много добре поддържани – ливадки, дървета, кактуси и всякакви цветчета. Има люлки за хлапетата (пробвах ги!), частният плаж го споменах вече… Мястото беше пълно с немски пенсионери и британски мами с по 2-3 деца. Предполагам, че ако просто искаш да се затвориш някъде с много ядене и пиене на една ръка разстояние от синьото топло море – това е твоето място. На рецепцията имаше инфо за разни екскурзии с кораби до съседни острови. Или за shopping tours до близки градчета. Няма да умреш от скука, определено. За нас с Тото обаче, това си е чисто заточение 😆 Да те затворят някъде с туристи само… ужас-ужас 😀

А и се хваща само италианска телевизия!

Коментари

  1. Gravatar Дни » Blog Archive » Късчета
    12:09:42 ч., 06.10.2007 г.
    1

    […] Установих, че първата публикация за началото на пътуването ни към Сицилия някак е изчезнала. Добре, че пазех txt файла, където си водех бележки всяка вечер, успях да я възстановя, ето я. […]

Leave a comment