Денят в четири параграфа

От днес Тото е горд притежател на чисто нов байк DRAG ZX5, червено-сребрист на цвят, футуристичен по дизайн. Честито! Взехме го от Веломания. Тото закъсняваше за работа и затова не успя да остане до края на трансакцията 🙂 Грабна едно такси, делегирайки ми правата и отговорностите по сключването на сделката и изпълняването на всичките й параметри (демек трябваше да платя байка, да взема гаранционната карта, да изчакам да изровят от склада вярната бройка и да я сглобят). След кратък и съвършено недостатъчен инструктаж Антония се озова с някакво агресивно колело по средата на София — и с мисия да го транспортира до офиса на ICD Soft в Лозенец. Справих се! Открих как се сменят скоростите от първа нагоре, за нещастие не успях да нацеля как точно се намаляват, та карах по нанагорнището срещу Спартак на 10-та… Мъкичка 🙂

Доставих колелото напълно непокътнато, изпих 2 литра течности в най-близкото кафе за поне частично възстановяване (голям зор видях със стръмното, мрън) и с бодра крачка се отправих към магазина на Samsonite до Операта. Отдавна съм си навила на пръста да си купя раница за лаптопа, макар че имам сигурно 5 чанти. Ама като не мога да нося нищо на ръка, нито пък на едно рамо… Естествено, оказа се, че моделът, дето си го бях харесала преди няколко месеца, вече не се внася, защото Samsonite решили да го продават само в Западна Европа. И единствената друга раница, която горе-долу става, е горе-долу два пъти по-скъпа. Че и ще я имат в наличност чак следващата седмица. Понякога много ми писва от бг действителността. Oh, well.

Силно вкисната от провалената възможност да похарча още малко пари, се отправих към Театъра, където Джъсти, противно на всякаква логика, се беше излъгал да седне в “мъжката” част — демек където обслужващият персонал е съставен изцяло от гологлави недорасли момчета. На въпроса ми защо, аджеба, е пренебрегнал девойките с къси розови полички, а се е намърдал на масата на най-големия охлюв на света (отне му половин час за да ни донесе менюто само), Николчо отговор нямаше 🙂 Плесна се заплеснато по челото, оправдавайки се за гафа с разбитото си сърце. И сподели, че само аз не му стигам за вечерта. Щели да дойдат и Филип, и Спас, че и две девойки даже. Дойдоха. Вечеряхме в Кривото (дето е срещу Ла Страда), разказвахме си случки с разни blind dates и се съгласихме, че София е едно малко село.

Утре ще пообиколя разни компютърни магазини — дано намеря качествена раница на приемлива цена. Ако не се получи… ще търся начин да приспособя синята си Rucanor. Преградки ли ще слагам, закопчалки ли ще шия, допълнителни джобове ли ще измислям, още не съм решила. Ще видим.

Публикувано на 30 август 2005, вторник, в 1:58 pm, в категория Всекидневно.