Random шум по линията
Скучно ли ми е, мързеливо ли ми е или пък съм в тотален игнор на всичко – не знам. Но имам чувството, че дните ей така минават… без моето дейно участие в тях. Не, че нищо не правя. Просто не влагам никаква положителна емоция.
На всичко отгоре изпитвам вътрешно противоречие. Хем искам да идва средата на септември, за да отидем на море, хем не искам лятото да свършва, все юли-август да е, моля.
Чудя се дали около почивката 6-9 септември да не отлетим някъде далече от София…
Не ми се пишат дълги изречения. Усещам, че като се опитам да разкажа нещо с повече думи – и се отплесвам, забравям основната идея и не успявам да завърша адекватно приказката си. Установих, че наистина харесвам Twitter. Безподобно дисциплиниращ е: имаш 140 символа на разположение да споделиш какво те вълнува. И толкова.
В понеделник Теда има рожден ден. Реших освен традиционните дрешки и играчки да й подаря бяла дъска: да строява баба и дядо и да си играят на училище. Теда вече чете, брои свободно, събира (а понякога и изважда) числа, пише с малко помощ. Проведохме и първия си jabber чат преди няколко дни 🙂 E, кратичък беше, две-три изречения и много емотикони, но все пак – радвам й се много.
Пак в понеделник започва детската градина. Онзи ден Валя се беше присетила как първите дни Теда плачеше много и не искаше да ходи „при другите деца“ ама хич. Та по този повод – ето какво доплува по спам листа:
Мама праща синчето си за първи път на детска градина. По пътя тя му дава последни указания – да слуша по-възрастните, да не се кара с другите деца, да изпълнява какво му казват лелките и все в този стил. Учителката ги посреща любезно, хваща хлапето за ръка, води го до гардеробчетата и му казва:
– Ето, избери си шкафче, което най-много ти харесва, то ще е само за теб.
Детенцето се шашардисва, след което хвърля тъжен поглед към майка си, отваря вратичката на гардеробчето „с крушите“, влиза вътре, сгушва се на дъното и казва:
– Сбогом, мамо…
21:26:41 ч., 30.08.2007 г.
Четирите дни са идеални за едно пътешествие до морето. Така смятам да ги оползотворя, ако не ми мине черна котка пътя. Иначе това с апатията … звучи познато. От компютрите ще да е…
22:24:48 ч., 30.08.2007 г.
Е, помоли zImage да ти купи едно „лостче“ и да те научи да правиш „тяга“. Апатията ще изчезне на мига. 💡
Ако не разбираш какво ти препоръчвам, питай Тото в кой форум да прочетеш …
За радост, има и други положителни ефекти: прияждат ти се мръфки 😈
22:43:00 ч., 30.08.2007 г.
Ооо… това за първия ден в детската градина е тъжно… Навява ми едни спомени – аз не плаках, като ме пуснаха на детска градина, но пък първите три дни ставах от столчето си, само за да папкам и спинкам. Децата си играеха, а мен ме бяха пуснали на някакво ново място, без да питат дали искам да ходя или не 😉 Седмица по-късно нещата бяха съвсем различни де.. адаптация 😉
22:46:48 ч., 30.08.2007 г.
израз от дребничката
(дъщеричка на приятелка)
Мамо, искам сокче от кравичка
не е ли чаровно !
Съпруг ми се научи да ми поднася еспресото със сокче от кравичка
това ако го чуе италианец, отидох на кино
00:01:02 ч., 31.08.2007 г.
:)))) „сокче от кравичка!“
Определено е чаровно, даже много 🙂
Аз също пия кафето със „сокче от кравичка“… как го разваляме това кафе, а? 😉
00:10:24 ч., 31.08.2007 г.
Мими, а аз не съм ходила на детска, гледали са ме баба и дядо чак докато навърша пет години. Майка ми разказва как като сме минавали покрай детската градина – аз съм се лепвала на оградата, вплитала съм пръстчета в теловете, допирала съм челото си плътно и съм гледала играещите деца, отказвайки да си тръгна. Толкова съм искала да ходя при другите… 🙂
BullDog, всичко знам аз… само дето хич не ми допада 😀 Пробвах миналата година и резултатът беше плачевен: с кански мъки (защото за мен този вид упражнения са мега скучни), постоянен глад (протеините просто не ме НАХРАНВАТ) и ужасно настроение (лиши ме от шоколад и гледай само какъв звяр ставам) успях да сваля едно кило. Не си струваше усилията, уверявам те. Убедена съм, че вашата философия въобще не става за мен, ако й се поддам ще бъда нещастна. И никой не може да ме убеди, че се свиквало. След като в продължение на толкова време не успя…
Георги, ние на море ще ходим в края на септември. Някъде на юг по островите 😀 А за празниците си мисля в посока спа център близо до София. Като Хисаря например или нещо подобно.
Сокът от кравичка е сладко 😀 Децата току се присетят за нещо такова. Тедата като малка викаше на сърмичките „сърнички“, а на стрелите за дартс – „стрелкички“ 😀
17:32:27 ч., 31.08.2007 г.
Как само я мразех тая детска градина… И кучката Савова, голяма диктаторка беше. 😡
17:47:33 ч., 31.08.2007 г.
уф, това за градината… 😥
наш’та тръгва на ясла след 2 седмици и…
12:25:29 ч., 01.09.2007 г.
Само да вмъкна още един детски бисер: негърче = огънче
🙂 как само ги измислят…
13:03:19 ч., 01.09.2007 г.
Сега свалям разни филмчета с Теда и се счупвам да се хиля 😀 Логиката на децата е страховита 😆