Макс и Мориц

Снощи нещо си дивеех из къщата и с Тото се сетихме за онази детска книжка “Макс и Мориц” на Вилхелм Буш. И екранизацията й по БНТ с едно рошаво хлапе и едно хлапе с лимби. Дето накрая ги опекоха на едни огромни симиди. Бррр… Много невъзпитателна история.

Интересното е, че почти не си спомням да съм правила бели като дете. Проблемните случки се броят на пръсти… Като 3-годишна подпалих губера на дивана въпреки забраната да пипам кибрит. Като 8-годишна надрасках с въпросителни тетрадката на един съученик, който оставяше много празно място по страниците, а според мен това беше неправилно. Пак тогава ухапах друг съученик за ръката защото ми дръпна косата — и му оставих лилаво петно за седмици наред. И това май е всичко, за което се сещам. Сега като гледам племенницата какви ги твори… Ми аз съм била образцово дете направо!

За сметка на това като поотраснах си наваксах с черните точки. Всичките ми грандиозни издънки са от пубертетските години. Ама тях не ги споделям, че да не давам лош пример на подрастващите 🙂 Само ще спомена една от невинните случки: веднъж ватманката на последната вечерна мотриса на трамвай #4 ме изхвърли от превозното средство за неприлично поведение. Всъщност с един приятел си говорехме простотии, аз просто се разхилих истерично и не успях да спра цели 3 спирки. В трамвая бяхме сами, кикотът ми кънтеше доста неприятно, та разбирам защо на ватманката не й издържаха нервите.

А вас гонили ли са ви от градския транспорт? 🙂

Коментари

  1. Gravatar zImage
    09:51:28 ч., 18.10.2005 г.
    1

    Мен ме свалиха веднъж от училищния автобус, защото се упражнявах да бухам като бухал…

Leave a comment