Неоткритото

От половин час насам се чудя, защо хората сме толкова предсказуеми и склонни към повторяемост. Поводът за чуденката ми е следната новина, изтекла по Reuters:

Националните телевизия и радио на Чехия обявиха, че започват ново шоу, проследяващо живота на четири горили от зоопарка в Прага. Шоуто се нарича Odhaleni (Откритие). В него участват три възрастни примата (една мъжка и две женски), както и едно бебе горилче.

Голямата им награда от играта ще бъдат 12 дини, любимият деликатес на маймуните.

“Какво точно ще правят по време на шоуто си е тяхна работа”, коментира треньорът на горилите от зоопарка. Чешката телевизия ще постави 15 камери, които да наблюдават животните. Зрителите и слушателите на шоуто пък ще може да гласуват с SMS-и за любимия си състезател. Събраните средства отиват за благотворителни цели.

В тази новина (сама по себе си) лошо няма. Приматите така или иначе са в зоопарка, по цял ден си се моткат нагоре-надолу, няма да ги бият за целите на шоуто, само шум ще се вдигне около тях. Ще им съберат малко пари, ще покажат на някое и друго детско съзнание колко привлекателни могат да бъдат животните, ще пръснат радост и доволство. Всички щастливи, горилата с 12-те дини най-много.

А аз си се бунтувам. Не заради шоуто, а заради коловозите на мисълта. За повторяемостта. За преексплоатацията на една идея. За обръгналите човешки мозъци, дето все по един и същи начин си мислят. За нежеланието да се измисли нещо ново. За мързела да се мисли въобще. За повторяемостта, с която се използват простичките механизми на манипулация.

Комуникациите като холивудски буламач.

Публикувано на 7 ноември 2005, понеделник, в 2:15 pm, в категория Знаете ли..., Малки войни.