Комикси
По мое детско време нямаше комикси. Освен PIF, де. Майка ми беше завъртяла някакви връзки с една дама от близък реп, та сравнително редовно ни снабдяваше с лъскавото списание. Не знаехме френски, но с познанията ми по английски и с много въображение успявахме да сглобим историите – кой е нашият, кои са лошите, как доброто винаги побеждава… На чернобелия котарак му викахме Херкулес и когато години по-късно разбрах, че всъщност е Еркюл, бях много разочарована. Откровено смотано и въобще твърде неагресивно ми звучеше 🙂 Все още не знам как се произнася Rahan, някъде из апартамента на родителите ми сигурно се търкаля „огърлицата на Рахан от акулски зъби“ – конец с десетина пластмасови зъбоподобия, дето породи толкова препирни между мен и брат ми. Не си спомням кой победи и придоби правото да носи „огърлицата“ обаче…
Изпуснах първия брой на Дъга, но от второто списание та чак до двайсет и някое – всичките си ги купувах. Е, наричаха публикациите в него „разкази в картинки“, а не комикси, подобна западна и загнила дума не би била толерирана през онези години. Помните безподобно грубата хартия, леко размазания печат, странните „загадки“… Неотменими елементи за постигане на култов статус, нали?
Както и да е. Разглеждах няколко от комиксите, които сега се продават у нас, и някак не успях да ги харесам. Сториха ми се твърде мелодраматични и доста кухи. Май просто не съм на подходяща възраст. Ако на 8 години съм се докоснала до комикс културата, то може би и на 30+ щях да ги харесвам. Както изпитвам топли чувства към PIF все още.
Дали поколението ми е било ощетено? Може би. Но поне сега мога да се смея с пълна сила на Stupid Comics. Както и на Тhe blog of a pop-culture obsessed political scientist. Нях-нях-нях 😀 И след това направих един бърз тест дали съм супергерой или злодей. Резултатът? Ооо, да!
You’re a spandex-suited, superpowered force for good. You spend your time helping old ladies across the road, saving kittens and thwarting the plans of evil villans.
12:29:07 ч., 24.11.2005 г.
Редях разноцветни зрънца в едни медальони и ги лепях (т.е. олепвах цялата къща). Изрязвах и сглобявах къщички. Натамънявах разни пластмасови играчки. Добре, че брат ми винаги е бил малко схванат в ръцете, че и го осъзнаваше, та не ми правеше конкуренция в тези занимания 🙂 Бтв сега си купувам шоколадови яйца – за да им сглобявам играчките! Бе има ли по магазините разни интересни конструктори? Искам 😀
A Rahan си е Рахан forever за мен пък!
12:19:54 ч., 24.11.2005 г.
PIF излизаше във вторник, и моята майка редовно подкупваше с кафе една репаджийка да ми го пази
по това време ходех на уроци по френски, та поне знаех, че Rahan е по-близко до Раан като произношение, отколкото до рахат 
и огърлицата я помня, плюс още занимателни конструкции от типа някакви изсушени семенца, които се пускат в буркан или аквариум с вода и стават на живи рибки, и наистина ставаха, да им се невиди!
14:20:05 ч., 24.11.2005 г.
Аз редовно чета Dilbert и понякога Garfield
01:11:11 ч., 25.11.2005 г.
За Count your sheep никой нищо не споменава! Срамота!
http://countyoursheep.com/
Историята е следната – бедна самотна майка отглежда дъщеря си, която има въображаем приятел – овцата. Детенцето не иска да ходи на училище, да яде плодове, майката се депресира, защото няма пари и е малко пълничка, овцата пък винаги казва нещо умно.
И това е общо взето – как детенцето вижда света.
Комиксът се ъпдейтва почти всеки ден и е много лесно да го заобичаш.
Ето няколко любими strip-чета:
http://countyoursheep.com/d/20051104.html
http://countyoursheep.com/d/20050905.html (това е по повод наводненията в Ню Орлиънс)
http://countyoursheep.com/d/20050817.html
http://countyoursheep.com/d/20050809.html
http://countyoursheep.com/d/20050808.html
http://countyoursheep.com/comics/20041231c.png
Останалото открийте сами!
07:17:57 ч., 25.11.2005 г.
И аз имах няколко броя на PIF, но държа да упомена, че и Дъга си я биваше. Чоко и Боко, Добромир… Яки бяха. Към сегашния момент българските комикси са много зле. Рисунъкът им е добър, макар често имитативен, но историите са пълен боклук.
14:30:06 ч., 26.11.2005 г.
Ааа, аз не говорех за такива комикси. Тези са яки, ама са за възрастни. Имах предвид разните със супергерои тип Хълк и Супермен, те са ми непонятните 😉
Бтв искам да изплача на висок глас, че последните няколко шоколадови яйца, дето си ги взимам, идват с вече СГЛОБЕНИ играчки!!! Мрън! Аз за какво да си купувам тогава? За едната хапка шоколад ли? Не са честнииии!!! Плюс това играчките са тъпи, главно с герои от Spongebob SquarePants. Грозни даже.
19:53:30 ч., 26.11.2005 г.
Освен “Дъга” имаше и “Чуден свят”, да вметна …
А шоколадовите яйца играчките им не струват изобщо от много години насам – ех едно време какви играчки имаше …
08:11:39 ч., 18.01.2006 г.
[…] Преди време писах за комикс културата, невъзможността да я придобиеш по мое детско време в тази страна и изкривеният ми ироничен поглед, с който гледам на супергероите и техните истории. Чувствах се онеправдана, че всички онлайн издания ми се струват наивни и патетични едни такива. Като цяло — съвсем незабавни. Е, радвам се, че намерих изключение от правилото. Съвсем случайно попаднах на Приключенията на д-р МакНинджа: ето този род рисувани истории определено отговарят на очакванията ми за добър смях. Enjoy~ […]
17:52:17 ч., 14.11.2007 г.
Комиксите са нещо повече от култура , те са начин на живот, старите комикси бяха добри за времето си и все още някой от тях са много добри, Ако човек спред 10тина години да се занимава с това хоби губи връзка, Антоанета загубила си тази връзка за това и новите комикси са ти непонятни, а на пазара в българия почти няма комикси, не говоря за детските за 3-4 и 7-8 годишни. Но поне има 2 издатестлва който са тръгнали по пътя на спасението за българския читател на комикси и всеки месец излизат различни комикси, избор за това какво да си харесаш винаги има. Мнението ми за Хълк е каквото и твоето , тъпо непонятно , немога да разбера какво му харесват хората на този хълк, историятя е зле, героя не ми харесва.. но виж за Суперман това е нещо друго, суперман още от 1936 е най добрият герой създаван някога, а това че ти не си го чувала когато си била малка в зората на бг комиксите, за това е виовен комунизма, който ти е отрязал крилата и за това в днешно време комикси за ти непонятни.