Tendjuberrymud
Един стар виц, за който Тото ме подсети в този си коментар.
The following is a telephone exchange between a hotel guest and room-service, at a hotel in Asia which was recorded and published in the Far East Economic Review.
Room Service: Morny. Ruin sorbees.
Guest: Sorry, I thought I dialed room-service.Room Service: Rye. Ruin sorbees. Morny! Djewish to odor sunteen?
Guest: Uh… Yes. I’d like some bacon and eggs.Room Service: Ow July den?
Guest: What?Room Service: Ow July den? Pry, boy, pooch?
Guest: Oh, the eggs! How do I like them? Sorry, scrambled please.Room Service: Ow July dee bayhcem? Crease?
Guest: Crisp will be fine.Room Service: Hokay. An Sam tos?
Guest: What?Room Service: Sam tos. July Sam tos?
Guest: I don’t think so.Room Service: No? Judo one toes??
Guest: I feel really bad about this, but I don’t know what judo one toes means.Room Service: Toes! Toes! Why djew don wan toes? Ow bow singlish mopping we bother?
Guest: English muffin! I’ve got it! You were saying „Toast“. Fine. Yes, an English muffin will be fine.Room Service: We bother?
Guest: No. Just put the bother on the side.Room Service: Wad?
Guest: I mean butter. Just put it on the side.Room Service: Copy?
Guest: Sorry?Room Service: Copy, tea, mill?
Guest: Yes! Coffee please, and that’s all.Room Service: One Minnie. Ass ruin torino fee, strangle ache, crease baychem, tossy singlish mopping we bother honey sigh, and copy, rye?
Guest: Whatever you say.Room Service: Tendjewberrymud.
Guest: You’re welcome.
15:49:24 ч., 27.11.2005 г.
АХахахахахахахаахахааха, страшно!!!
DD
20:54:52 ч., 27.11.2005 г.
Авторът ни представя магически комплекс, в който се преплитат ключовите звена на инициацията. Комплекс, при който – на фона на традиционните обреди по прехода на индивида от един статус в друг, във фикционалното пространство се експлицира посвещаването… или по-скоро… бих казал, че ритмичният строеж е много интересен, тъй като контрапунктира на сюрреализма на централната метафора, подчертаваща състрадателната душа на поета, която съумява чрез посредничеството на архитектониката на поетическото произведение да сублимира това, да трансцендентира онова и да заживее в мир с фундаменталните дихотомии на нещо трето и човек добива проникновена и ярка представа за… за… за всичко онова за което се говори в произвeдението!
Яко бе
21:19:11 ч., 27.11.2005 г.
“Оо, фривилна грухталност, твоите миктурации за мен са
като плърдлени геблеточици по лъргедна пчела”
Съжалявам, не се сдържах ;D
14:45:52 ч., 28.11.2005 г.
“Whatever you say.” muaxaxaxaxaa